Решение № 1536 от 08.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1536 гр. София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20231100900817 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на „Н.+“ ЕООД срещу „З.К. Б.И.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Ищецът „Н.+“ ЕООД твърди, че между него и ответника ЗК „Б.И.“ АД било налице валидно правоотношение по договор за доброволна имуществена застраховка „Каско Голд“, обективиран в застрахователна полица № 210600100776 от 17.12.2021 г., предоставяща покритие за МПС, марка „БМВ“, модел „Series 7“ с ДК № *******, за периода от 00:00 часа на 17.12.2021 г. до 23:59 часа на 16.12.2022 г., и с договорена рискова клауза „COMFORT“ по смисъла на Общите условия към застраховката за застрахователна сума от 90000,00 лв.

На 13.02.2022 г., около 6 часа сутринта, застрахованото МПС е било управлявано в гр. Варна от правоспособния водач С.Б.Т., която поради движение с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост на кръгово кръстовище по бул. „В. Левски“, е загубила контрол над МПС и реализирала ПТП (самокатастрофа) в лява предпазна мантинела. За настъпилото събитие веднага били уведомени, както компетентните органи на КАТ към ОДМВР гр. Варна, които на място са констатирали събитието, съставяйки Протокол за ПТП № 1797055 от 13.02.2022 г., така и ответникът ЗК „Б.И.“ АД. На 1 основание процесния договор за застраховка, при ответника била образувана преписка по щета с № 220600200124 от 13.02.2022 г., за настъпило застрахователно събитие „ПТП”, покрито по договорената рискова клауза „Комфорт“.

При извършена от органите на КАТ проверка за употреба на алкохол от страна на водача, с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“, устройството отчело наличие на алкохол в кръвта от 0.53 промила. Ползвайки се от нормативно уредената възможност, водачът е оспорил показанията на техническото средство, във връзка с което му бил издаден талон за медицинско изследване № 133571. Резултатът от проведеното медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта показал концентрация от 0.47 промила, която се явява под нормативно установената допустима граница от 0.5 промила съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

С писмо изх. № 109-41#1 от 25.03.2022 г., ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение за настъпилото събитие, позовавайки се на приложението на точка 3 от Глава V от ОУ към застраховката, съгласно която застрахователят не покрива щети, причинени от или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи вещества от водача на застрахованото МПС, както и при осуетяване или неспазване на указанията на компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ от съответния орган.

Ищецът оспорва отказа на ответника да изплати застрахователно обезщетение за неправилен поради това, че концентрацията на алкохол в кръвта е под нормативно установената допустима граница от 0.5 промила, като законодателят е приел, че алкохолната концентрация в кръвта под тази граница не повлиява по негативен начин способностите за управление на МПС, поради което и не забранява управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 промила. Същата можело да се получи и от употреба на лекарствени средства, хранителни добавки (например, шведска горчивка и др.), храни, съдържащи сладкарски ликьори или други добавки, съдържащи алкохол. Също така разпоредбата от ОУ, на която ответникът се позовава, изисквала в случая ПТП да е настъпило точно поради употребата на алкохол от страна на водача. Ищецът оспорва пряката причинно- следствена връзка между управлението на процесното МПС с концентрация на алкохол в кръвта 2 от 0.47 промила и настъпването на ПТП. Също така отказът на ответника на посоченото основание бил неправилен и поради противоречието му с чл. 408 КЗ, който дефинитивно уреждал хипотезите, при които застрахователят можел да откаже да изплати застрахователно обезщетение. Разпоредбите в ОУ, уреждащи допълнителни хипотези за отказ, различни от нормативно уредените, ищецът счита за нищожни, поради противоречието им със закона.

По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 40 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие- частична претенция при пълен заявен размер от 90 000,00 лв., представляваща имуществените вреди, които ищеца търпи, като последица от настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.04.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 4 580,02 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 40 000,00 лв. за периода от 25.03.2022 г. /датата на отказаното писмо/, до 25.04.2023 г. – частична претенция при пълен заявен размер от 10 305,04 лв. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „3ACTPAXOBATEЛНА КОМПАНИЯ Б.И.” АД оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, поради което предявените искове се явяват без основание. От приложена справка от публично достъпната партида на ответника в Търговския регистър, се установява че към 17.01.2021 год. (датата на полицата), ЗК „Б.И.“ АД се представлява само заедно от две физически лица — г-жа С.Д.С.—К. и г-н Н. А.Л.. От представената към исковата молба полица се установява, че същата е подписана за застрахователя, но само от едно лице, а за застрахованото лице изобщо не е подписана. Следователно между ищеца и ответната З.К. не е възникнало и не е налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като полицата не е породила правно действие. Полицата не е подписана от ищеца, поради което между страните не е сключен писмен договор, както изисква чл.344, ал.1 КЗ и следователно не е възникнало застрахователно правоотношение. Твърди, че полицата не е влязла в сила, тъй като не е платена дължимата застрахователна премия, поради което не е възникнало застрахователно правоотношение.

Независимо от гореизложеното ответникът поддържа, че не дължи 3 претендираното застрахователно обезщетение, тьй като самокатастрофата не е част от застрахователното покритие по полицата /глава IV от ОУ/, също така били налице изключени рискове по полицата, както и ищецът не е изпълнил своите задължения по КЗ, полицата и Общите условия по нея. При съпоставяне на посоченото в Констативен протокол №1797055 от 13.02.2022 год. и Акт за административно нарушение Серия GA №9517938/13.02.2022 год., с предвиденото в Общите условия, Глава IV, следвало, че самокатастрофата, каквато била налице в процесния случай, не е част от застрахователното покритие. Наред с това, налице бил изключен риск по полицата, по смисъла на Глава V, т. 3 от Общите условия, при наличието на който застрахователят не покривал щети. От Акт за административно нарушение Серия GA №517938/13.02.2022 год. и Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или други упойващи вещества №9145/12.02.2022 год. на МБАЛ “Света Ана” — Варна, се установява наличие на алкохол в кръвта на С.Б.Т. от 0.53 промила, съответно 0,47 промила, поради което безспорно се установявало, че в процесния случай е налице изключен риск /Глава V, т. 3 от Общите условия/, който съставлява обстоятелство по смисъла на чл. 408, ал.1 КЗ, което дава основание на застрахователя да откаже обосновано изплащане на застрахователно обезщетение, защото същото е довело до настъпване на събитието.

На следващо място ответникът твърди изключен риск по полицата, по смисъла на Глава V, т. 4 от Общите условия, при наличието на който застрахователят не покрива щети - водачът на автомобила С.Б.Т., умишлено не е изпълнила задълженията си по Полицата и Общите условия (Глава V, т. 3) да не управлява МПС след употреба на алкохол, съответно тези по чл.5, ал.3, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДП, и в резултат на които умишлени действия на С.Б.Т. е настъпило процесното събитие. Наред с това бил налице и друг изключен риск, по смисъла на Глава V, т. 15 от Общите условия, при наличието на който застрахователят не покрива щети- водачът на автомобила С.Б.Т., е действала при условията на груба небрежност, като не е изпълнила задълженията си по полицата и Общите условия (Глава V, т. 3) да не управлява МПС след употреба на алкохол, съответно тези по чл.5, ал.3, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДП, и в резултат на която груба небрежност е настъпило процесното събитие.

Налице било също така неизпълнение на задължението по т.1.8 от Глава VIII от Общите условия към полицата - водачът на автомобила С.Б.Т., 4 умишлено е нарушила правилата за движение по пътищата, съгласно ЗДвП, а именно тези на чл.20, ал.2 ЗДП, в резултат на което е настъпило процесното събитие.

Ответникът поддържа също така, че претендираните вреди не са настъпили (не са установени увреждания на МПС — то, съответно разходи за тяхното отстраняване не са правени), а съгласно КЗ на репариране подлежат само реално настъпилите имуществени вреди, каквито в процесния случай не са налице. По изложените съображения ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва отговора на исковата молба. Твърди, че ответникът представя изходящо от него писмо, с което излага, че на база процесният договор за застраховка е образувал преписка по щета, по която е разгледал претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и е постановил отказ от изплащане на такова с оглед приложение на клаузи от застраховката (от ОУ към нея), т. е. налице било безспорно признание за валидността на застрахователното правоотношение към датата на ПТП. Сочи, че без активна полица не може да бъде заведена преписка по нея и при липса на застраховка отказът не следва да бъде на основание клауза от нея (ОУ) и т. н.). Твърди, че полицата е сключена чрез застрахователен посредник, подписана е от страна на ищеца и е заплатена дължимата застрахователна премия. Поддържа, че определението, което ОУ по застраховката дава за покритие при ПТП, поглъща и самокатастрофата.

Оспорва възраженията на ответника, че процесното ПТП е настъпило като последица от употреба на алкохол, умишлено деяние и/или груба небрежност.

Твърди, че при проведен оглед ответникът е описал вредите по застрахованото МПС, които са последица от процесното ПТП, поради което оспорва възражението, че не са установени вреди по застрахованото МПС.

В отговор на допълнителна искова молба ответникът оспорва твърденията на ищеца, изложени в допълнителна искова молба. Поддържа възраженията, релевирани в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

5

От представената застрахователна полица № 210600100776 от 17.12.2021 г. се установява, че между страните е сключен договор за имуществена застраховка „Каско голд“, клауза „Comfort“ за собствено на ищцовото дружество МПС –лек автомобил марка „БМВ“, модел „Series 7“, с рег. № *******, за периода от 00:00 часа на 17.12.2021 г. до 23:59 часа на 16.12.2022 г., при застрахователна сума 90000,00 лв., като е уговорено разсрочено плащане на дължимата застрахователна премия от 3148,74 лв. на четири вноски. Видно от представената полица същата е подписана за застрахователя от представител на „BRK Брокер“ Мулти Асист Брокерс ООД и от представител на застрахования.

Представен е протокол за оглед на процесния автомобил при сключване на застраховка „Каско“ от 17.12.2021 г., както и двустранно подписани сметки за заплатена застрахователна премия по процесната застраховка, видно от които застрахованият е заплатил на застрахователя чрез горепосочения посредник целия размер на застрахователната премия от 3148,74 лв.

Разпечатката съдържа 25 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b7f11ce-c818-43a2-af9a-a949091a068d