Решение № 12040 от 01.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12040 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч. при участието на секретаря Л.П.П. като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110150305 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Г. А. П. да заплати на ищеца „ДРУЖЕСТВО“ ЕАД следните суми: 2 739,03 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането; 629,91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.08.2021 г.; 14,30 лв., представляваща главница за дялово разпределение през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 30.08.2021 г. до изплащане на вземането и 3,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 23.08.2021 г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че ответникът е наследник на Р. А. З. и Г. Г. З., които са притежавали в съсобственост следния топлоснабден недвижим имот: апартамент .., находящ се в гр. С.., с аб. № ... Твърди се, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Ищецът поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период и до процесния имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Поради неплащане на падежа, предвиден в приложимите за процесния период общи условия, се дължала и лихва за забава върху съответните суми за доставена ТЕ и дялово разпределение.

Ищецът моли исковете да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника чрез назначен от съда особен представител, който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди се, че между страните не е налице облигационно отношение както за доставка на топлинна енергия, така и за извършване на услугата за дялово разпределение. Такова облигационно отношение липсвало и между етажната собственост и ищеца и между 1 етажната собственост и топлинния счетоводител. Поддържа се, че до процесния имот не е доставяна топлинна енергия на претендираната стойност, а възможността за едностранно начисляване на прогнозни суми, без да се извърши реална доставка и отчет, противоречала на принципа на равенство на страните в облигационното отношение, на принципа за гарантиране на интересите на потребителя и на принципа за вина при неизпълнение на договорните задължения. Посочва се, че изготвянето на прогнозни сметки от ищеца за презюмирано количество потребена ТЕ противоречало на Директива .. на Европейския парламент и Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, изискваща сметките да се изготвят на база реално енергийно потребление по ясен и разбираем начин. Навеждат се съображения, че мерната единица „киловат/година“, която се използва от ищеца за определяне цената за такса мощност, е незаконосъобразна, като противоречаща на чл. 5 от ЗЗП, от което се прави извод, че такива суми не следва да се дължат. Нямало доказателства за техническата изправност и сертификация на общия топломер в абонатната станция, от което се прави извод, че потребената ТЕ е неправилно изчислена. Твърди се, че сумите за сградна инсталация и „такса мощност“ са изчислени неправилно, тъй като кубатурата на процесния имот и припадащите се ид. ч. от общите части на сградата не са определени правилно.

Оспорва се и претенцията за лихва за забава при възражения, че ответникът не е поставян в забава чрез покана от ищеца да заплати дължимите суми, а забава не можело да настъпи чрез издаване на прогнозните фактури, които не обективирали ликвидни и изискуеми вземания.

В условията на евентуалност се релевира възражение за настъпила погасителна давност.

С тези аргументи се моли исковете срещу ответника да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ, на 28.08.1974 г. Г. Г. З. и Р. А. З. са закупили процесния имот - апартамент 38, находящ се в гр. С... Съгласно приетите по делото удостоверения за наследници Г. Г. З. е починал на 15.11.2008 г., а Р. А. З. на 17.11.2019 г., като са оставили за единствен наследник ответника Г. А. П. – техен внук. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗН и по силата на наследственото правоприемство ответникът П. е придобил собствеността върху притежавания от Г. Г. З. и Р. А. З. апартамент.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и 2 влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ...

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. При липса на средства за дялово разпределение за отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата, определен по реда на наредбата по чл. 125, ал. 3 /чл. 144, ал. 6 ЗЕ/.

Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза в случая сградата няма техническа възможност да премине към дялово разпределение , тъй като отоплителната инсталация е „еднотръбна система“ и съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредба № 16-334 разпределението се извършва от топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.

Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца. Топлинната енергия за отопление на имота се изчислява на база коригиран отопляем обем по т.9.3.2 от приложението към Наредба № 16-334. В списъците за разпределение на кубатурата в сградата процесният апартамент фигурира с кубатура 167 куб.м., а заедно с общите части – 182 куб.м. През исковия период в имота е имало 2 броя водомери за топла вода, които са реално отчетени за сезон 2017/2018 г. За периода 2018/2019 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомерите и топлата вода е начислявана на база брой потребители по 140 литра на ден съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредба № 16-334. Топлинната енергия, отдавана от сградна инсталация, е изчислявана по т.6.1.1 от приложението към Наредба № 16-334. На 17.07.2000 г. е изключено отоплението на стълбите.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за отопление на имот и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, 3 попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на 2 739,07 лв.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 14,30 лв. /съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ДРУЖЕСТВО” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за погасяване на претенциите по давност е частично основателно.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.