Определение № 16625 от 09.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16625 гр. София, 09.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100508833 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.104342/25.03.2025 г. подадена от „Витоша Турист“ срещу Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 39984/20.12.2024 г. на СРС, 85 състав, по ч.гр.д. № 69318/2024 г., с което не са присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпорежда, тъй като били налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение. Моли се съдът да отмени обжалваното разпореждане и уважи искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата не е подал отговор на същата и не взема становище.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Разпореждане № 39984/20.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, с която на длъжника „ Беки- РД“ ЕООД е разпоредено да заплати на заявителя „ Витоша Турист“ АД сумата от 16 130, 80 лева, представляваща неплатени наеми и консумативи за периода от 15.01.2024 г. до 31.10.2024 г. по Договор за наем от 31.10.2023 г., както и държавна такса в размер на 323 лева. В разпореждането изрично е посочено, че адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като не е доказано плащането на такова.

Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 08.02.2025 г. Заявителя е направил искане по реда на чл.248 ГПК да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 1440 лева, с оглед представената по делото данъчна фактура № 720/19.11.2024 г., а в условията на евентуалност е посочил че подава частна жалба срещу 1 определението в частта за разноските.

Съгласно дадените указания в т.7 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, разпоредбата на чл.248 ГПК намира приложение в заповедното производство само в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Настоящия случай не е такъв, тъй като с обжалваното разпореждане съдът се е произнесъл по искането за разноски, като е отказал да присъди разноски за адвокатско възнараждение, приемайки че заявителят не е доказал заплащането на такива. Следователно в случая е налице хипотезата на чл.413,ал.1 ГПК.

В т.1 от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС е прието, че когато заплащането на възнаграждението е уговорено по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Цитираното разрешение се възприема и в последващата практика на ВКС, която изрично приема, че издадената фактура не доказва заплащане на уговореното възнаграждение, а е необходим банков превод или друг документ издаден от банката, който да доказва извършеното плащане - в този смисъл Определение № 173 от 15.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2657/2019 г., II т. о., ТК. По делото е представена единствено фактура № 720/19.11.2024 г. за сумата от 1440,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като е посочено, че заплащането е „по сметка“.

Този документ обаче не доказва направеното плащане, поради което изводът на СРС в тази насока е обоснован, а подадената частна жалба е неоснователна.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 8 на Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на настоящия състав на съда не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 39984/20.12.2024 г. на СРС, 85 състав, по ч.гр.д. № 69318/2024 г., с което не са присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2