Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12727 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 37355/2024
Вид
Решение № 12727
Подписан
26.06.2026
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 221, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 226, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 228 · Кодекс на труда
  • чл. 284 · Кодекс на труда
  • чл. 14 · Наредба за безплатно работно и униформено облекло
  • чл. 14 · Наредба за безплатното работно и униформено облекло

РЕШЕНИЕ

№ 12727 гр. **********, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110137355 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Поделение за ******* превози ********** към „**********“ ЕООД гр. ********** срещу Д. Д. Р., с която при условията на обективно съединение са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978,07 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, с правно основание чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло за сумата от 245,53 лв., представляваща парична равностойност на неизносено работно облекло, с правно основание чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв. представляваща неплатена наемна цена за общежитие „*****“за м.06.2021г.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор ******** от 15.10.2020 г. ответникът работил при него на длъжността „*********“ в ******** депо **********, район *********, като считано от 23.06.2021г. със Заповед ******** трудовото правоотношение между страните било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че ответникът не м у заплатил дължимото се обезщетение за неспазено предзвестие в размер на брутното му трудово възнаграждение. Освен това служителят бил настанен в общежитие на работодателя и не платил дължимия се наем за месеца на прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка излага, че съгласно вътрешните правила на работодателя размерът на дължимия се наем включвал консумативните разходи и се формирал на месечна база, като общият размер на разходите се разделял на броя на обитателите на общежитието. Излага, че на служителя било предоставено работно облекло, което останало неизносено, поради което работникът му дължал остатъчната стойност. При така изложените твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Пренетдира разноски.

Ответникът Д. Д. Р. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове за работно облекло и намена цена по основание и размер. Не оспорва иска за обезщетение за неспазено предизвестие. Признава, че между 1 страните п е било налице твърдяното трудово правоотношение, както и прекратяването му на посоченото основание, считано от 23.06.2021г. Оспорва твърденията на ищеца да му е предадено работно облекло, за срока за изхабяването му и за остатъчната му стойност към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в тази връзка оспорва и доказателствената стойност на счетоводните записвания на работодателя. Наред с изложеното се позовава на правилото на чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, като твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът дължи връщане на работното облекло, а не паричната му равностойност. Прави възражение, че като неперсонифицирано структурно образувание ищецът разполагал само с работодателска правоспособност, но не можел да е носител на паричното притезание за неплатен наем, поради което този иск бил недопустим. Оспорва исковата претенция за наем и като недоказана със съображения, че липсват доказателства за връчване на настанителна заповед и влизане във владение на наетото общещитие от страна на работника. По иска за обезщетение за неспазено предизвестеи прави възражение за прихващане с вземането му за обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, като в тази връзка твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение работодателят задържал трудовата му книжка до 23.09.2021г., за което му дължал обезщетение в размер на три месечни брутни трудови възнаграждения в размер от по 978,07 лв., или общо 2 934,21 лв.

С постановеното по делото решение № ********/27.06.2025г. съдът е прекратил производството по делото в частта по предявения иск по чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв., представляваща неплатена наемна цена за общежитие „*****“ за м. 06.2021г.

Съобразно дадените указания в мотивната част към определение

№*****/054.11.2025г. по в.ч.гр.д. №*******., с което е отменено прекратяването на производството по делото и е възстановена висящността на спора в частта по предявения иск за с правно основание чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв., представляваща неплатена наемна цена за общежитие "*****" за м.06.2021г., на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 2 ГПК с разпореждания с рег. № **********/13.11.2025г., рег. № ******/15.12.2025г., с рег. № *******/20.01.2026г. рег. № *****/16.02.2026г. на ищеца са дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата му молба, като са му указани последиците при неизпълнение.

В срока за изпълнение на дадените му указания с молби от 27.11.2025г., 16.01.2026г., 09.02.2026г. 02.03.2026г. , както и в проведеното на 02.06.2026г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца поддържа, че страна по наемното правотношение, от което произтича съдебно предявеното вземане за сумата от 234 лв., представляващо неплатена наемна цена за м. юни 2021г., е именно ищецът Поделение за ******* превози ********** към „*****“ЕООД. Уточнява, че по силата на пълномощно от управителя на „******** ******* превози“ ЕООД директорът на Поделението бил упълномощен да е страна по тези наемни правоотношения с работници и служители на Поделението.

Съдът намира, че с тези уточнения нередовностите на исковата молба в частта по предявения иск по чл. 228 КТ не бяха отстранени.

Съгласно разпоредбите на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него.

Представителната власт е непритезателно субективно право на представителя да извършва правни действия от името на представлявания. На представителната власт, като непритезателно право, съответства правно задължение на представлявания да търпи в своята правна сфера правните последици от действията на представителя/ така е посочено и в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по т.д. №5/2014г. на ВКС, ОСГТК/.

Тезата на ищеца, че въз основа на упълномощаването правните последици от извършената правна сделка са възникнали в правната сфера на представляващия не 2 кореспондира с гореизложените основни положения на представителството, които са трайно установени в съдебната практика и в преобладаващата част от доктрината.

Ето защо съдът намира, че следва да приложи последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да се възприеме тезата на ищеца, производството по делото би било процесуално недопустимо поради изложените в предходно постановеното съдебно решение съображения за отсъствието на процесуална правоспособност у ищеца по този иск, за което е изложил мотивите си.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба в вх. № ********г. от ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ******* ПРЕВОЗИ ********** към „*****“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ********** ул. „******“ №1 срещу Д. Д. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. *******, ул. „*******“ №40, вх. „А, ет. 1, ап. 2, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 37355/2024г. по описа на СРС, 113 състав в частта по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв. представляваща неплатена наемна цена за общежитие „*****“за м.06.2021г., Решението има характера на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3