Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1513 от 12.08.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3072/2019
Вид
Решение № 1513
Подписан
12.08.2019
В сила
10.12.2019
Състав
БОЯН ДИМИТРОВ КЮРТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.28 б.а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

Номер

1513 12.08.2019г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд ХІV наказателен състав

На единадесети юни двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска като разгледа докладваното от съдията

АНД номер

3072 по описа за 2019 година намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 422323-F433331/25.03.2019г. на *** Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ НАП, с което на „И. и И.2012”ЕООД, ЕИК *********, адрес *** са наложени четири административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по 500 лв. за нарушения по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.

Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя представител моли да бъде потвърдено процесното НП.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството жалбоподател стопанисвало обект – сергия за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Пловдив, ул.“ Ангел Кънчев“№3 на Четвъртък пазара. На 28.10.2018г. там била извършена проверка от служители на данъчна администрация, сред които и свидетеля С.Т.Р.. В хода на същата била снета разпечатка от паметта на ЕКАФП. При анализа на съдържанието се установило, че има четири месечни периода, а именно м.02.18г. м.05.18г., м.06.18г. и м.07.18г. , за които месечен отчет не бил отпечатан в седмодневен срок от изтичане на периода. Все пак същите били отпечатани като този за м.02.18г. в преди проверката през октомври, а другите три още в края на м.08.18г. За горното свид.Р. съставила срещу дружеството жалбоподател АУАН № F433331/31.10.2018г., а въз основа на него било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля С.Т.Р. - разпитана в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и непротиворечиви. Всъщност по фактите не се и спори от страните. Жалбоподателя намира, че от една страна в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а от друга, че дори да е извършено нарушение, то следвало да се приложи нормата на чл.28 б.а от ЗАНН.

На първо място настоящата инстанция намира, че ясно в акта и НП е описано нарушението като механизъм на извършване, както време и място. В случая то е извършено чрез бездействие. Действително контролният орган в лицето на свид.Р. е използвала термина изведен, а не отпечатан, но това не е нарушило с нищо възможността на нарушителя да разбере обвинението. Следователно могло е дружеството да организира защитата си и то е сторило това.

По отношение приложимия закон според съда правилно е квалифицирано извършеното нарушение от страна на актосъставителя, както и от наказващия орган като бездействието на жалбоподателя е било определено като нарушение нормите на чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС. Първата изисква от задълженото лице да отпечатва месечен финансов отчет в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец за съответния период. В случая са налице четири отделни периода, следователно са налице и четири отделни нарушения.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл.185, ал.2, вр ал.1 ЗДДС от наказващия орган. По вид – Имуществена санкция, както и по размер. Съгласно нея при липса на неотразени приходи какъвто е настоящия казус санкцията не може да бъде по-ниска от 500 лв.

Не е основателно възражението за неприлагане на чл.28б.а ЗАНН, тъй като не са налице условията за това.

Нарушението не се отличава от други от същия вид, а е типично такова. То е на просто извършване и закона не изисква да са настъпили някакви резултатни вредни последици. Освен това са налице четири отделни деяния. Факта, че преди проверката е разпечатан отчет за съответните периоди не променя по същество вече случилото се, а именно че с изтичане на седмодневния срок нарушение вече е било извършено.

При извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

Р Е Ш

И :

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление № 422323-F433331/25.03.2019г. на *** Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ НАП, с което на „И. и И.2012”ЕООД, ЕИК *********, адрес *** са наложени четири административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на по 500 лв. за нарушения по чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1, вр чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.