Решение № 247 от 21.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Перник, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500609 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436 във връзка с чл. 435 ал. 2 т. 6 и 7 от ГПК.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Перник , ЕИК 823073638, длъжник по изпълнителното дело № 305 по опис за 2025г. на ЧСИ Е.Д. , регистрационен номер *** по регистъра на КСЧИ, обжалва постановление от дата 31.07.2025г., постановено по това изпълнително дело, с което съдебния изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело и е разпределил отговорността за разноски по изпълнението, като ги е възложила в тежест на длъжника.

В жалбата са изложени доводи , според които е налице злоупотреба с права от страна на взискателя по делото К. Д. , който въпреки неколкократните молби на длъжника, не представил по делото банкова сметка , по която да се извърши плащането на дълга; това довело до образуване на изпълнително дело и съответните разноски, които ЧСИ разпределил в тежест на длъжника. Поддържа се , че длъжника не е дал повод за завеждането на изпълнителното дело, при което не следвало да носи отговорност за разноските по същото. Моли се да се отмени отказа на съдебния изпълнител да събере тези разноски от взискателя по делото

Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна.

Частния съдебен изпълнител Е.Д. депозира становище по смисъла на чл.436 ал. 3 от ГПК,като поддържа , че оспорения й акт е правилен.

Жалбата е допустима , подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК и от страна по делото.

Според тази разпоредба, длъжникът може да обжалва както акта на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението, така и отказа му да прекрати изпълнението.

От данните по делото -описани в хронологичен порядък - личи, че в тежест на длъжника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Перник, ЕИК 823073638 е издаден

1 изпълнителен лист в полза на четирима кредитори, за суми, представляващи разноски за адвокат по частното гражданско дело 3682 по описа на РС Перник за 2025г. ; това се е случило на дата 17.06.2025г.

На 29.05.2025г, длъжникът по това вземане , сега жалбоподател, поискал с молба съдът да задължи кредиторите да представят банкови сметки , по които да бъдат платени разноските.

Това не било направено.

Едно от този вземания е прехвърлено от кредитора си С.М.К. на третото лице К. Х. Д., чрез цесия от дата 01.05.2025г. За събирането на това вземане , на стойност от 139.18 лева , е образувано от Д., чрез адвокат Б. В., изпълнителното дело № 305 по описа на ЧСИ Д. за 2025г., като това е станало на дата 01.07.2025г.

На 02.07.2025г., представляващото длъжника адвокатско дружество се свързало с адвоката на взискателя Х. и отново поискало да му бъде дадена банкова сметка , по която да плати. Това отново не било направено от взискателя.

На дата 04.07.2025г на дружеството длъжник била връчена покана за доброволно изпълнение , като в нея вече дължа бил описан да е с размер от 511 лева; съдебният изпълнител начислил в тежест на длъжника хонорар на адвокат В. в размер от 200 лева ,както и такси в размер на 40.70 лева.

На дата 09.07.2025г. е платена сумата от 139.18 лева; таксите и разноските не са платени.

Длъжникът поискал , с молба от дата 10.07 с.г. прекратяване на изпълнителното дело , но съдебният изпълнител не се произнесъл по молбата. Със същата е искано от длъжника и друго - разноските по изпълнението да останат за сметка на взискателя, но съдебният изпълнител е отказал и да постанови „несъбирането им „ от длъжника.

С оглед описаната хронология , жалбата е основателна .

Най- напред, съдебният изпълнител изобщо не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, не се откри в кориците на изпълнителното дело № 305 по описа на ЧСИ Д. такова произнасяне. След като е сезиран с нарочно искане в такъв смисъл , съдебният изпълнител, по аргумент от нормата на чл. 434 от ГПК , е следвало до се произнесе по него, като го уважи или откаже, ако не е налице основание за прекратяване; аргумент в тази насока се черпи и от това , че процесуалния закон изрично предвижда възможност за самостоятелно обжалване на отказа за прекратяване от длъжника. Затова, ако съдебният изпълнител смята , че изпълнението следва да се движи и приключи по реда на чл. 433 ал. 2 от ГПК, то тя е следвало да откаже прекратяването с нарочен акт , разпореждане по смисъла на коментирания по – горе чл. 434 от ГПК, и едва тогава да се произнесе по искането за разноските. В тази връзка, отговорността за разноски в изпълнителния процес е обусловена от това, по какъв начин изпълнението приключва - чл. 79 във връзка с чл. 433 от ГПК , като на практика , разноските са за сметка на длъжника само тогава , когато изпълнителното дело е приключено поради плащане от длъжника по реда на чл. 433 ал. 2 или поради липса на осребряемо имущество по ал. 1 т. 5 на същата норма. Във всички останали хипотези по чл.

433 от кодекса , те са за сметка на взискателя.

Само заради изложеното , обжалваното постановление от дата 31.07.2025г. следва да бъде отменено.

На следвящо място - договора за цесия на вземане е форма на частно правоприемство , ограничено само до прехвърлените чрез него права; цедента на едно вземане може да се ползва от издадения в полза на цесионера му изпълнителен лист, след като докаже правата си по цесията с писмени доказателства ( чл. 429 ал. 1 in fine).

Представения и пред съдебния изпълнител договор за цесия, който легитимира Д. като притежател на изпълняемото вземане носи датата 01.05.2025г. Тази дата е недостоверна - в самия договор за цесия има посочване на изпълнителен лист, чиято дата ( също посочена в договора) е 17.06.2025г., тоест близо месец и половина след сключването на договора; в изпратеното до длъжника уведомление по чл. 99 от ЗЗД също фигурира 01.05.2025г. като дата на договора за цесия . По аргумент от нормата на чл. 99 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите , 2 договорът за цесия обаче винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, и цесията на невъзникнало бъдещо вземане е нищожен поради липса на предмет договор ( за продажба на вземане , доколкото е възмездна) . В тази връзка, както съдът , така и съдебният изпълнител трябва да следят за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване - да откажат защитата им. В тази връзка , от данните по делото личи еднозначно , че длъжникът е опитал неколкократно да се снабди с банкова сметка , по която да плати на взискателя сумата по изпълнителния лист; първите по време покани предхождат датата на образуване на изпълнителното дело. Сметка или друг способ за плащане не са представени. В такава хипотеза, бездействието е забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ал. 1 предл. последно от Закона за задълженията и договорите- без това съдействие длъжникът не може да изпълни. Това е така , тъй като вземането е прехвърлено на друг кредитор, а уведомлението за цесията не носи дата и е представено едва пред съдебния изпълнител; предизвиканите от забавата на кредитора разноски са за сметка на същия ( чл. 96 ал. 2 от ЗЗД ). Затова настоящия състав споделя виждането на жалбоподателя, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, като недобросъвестно се препятства доброволно плащане преди образуване на изпълнителното дело. С оглед казаното , макар да е платил задълженията си след предявяване на изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че длъжникът не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Образуването на изпълнителен процес е последица от недобросъвестното поведение на кредитора, който е направил ненужни разноски и няма зачетен от закона интерес да очакват тяхното репариране. Обратен извод би означавало да се признаят последиците от упражнени процесуални права в нарушение на чл. 3 ГПК.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и като последица от това обжалваното постановление за разноски от 31.07.2025 г. издадено по изпълнително дело № 305/2025 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с което съдебния изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него от К. Х. Д. изпълнителен процес следва да се отмени, като наред с това следва да се отмени и постановлението на ЧСИ относно всички възложени в тежест на длъжника такси и разноски по цитираното изпълнително дело.

Разноски в настоящото производство не се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл. 436 от ГПК, Окръжен съд гр. Перник РЕШИ:

Отменя, по жалба на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 постановление от 31.07.2025 г. , издадено по изпълнително дело № 305/2025 г. на ЧСИ-Е.Д., с което съдебния изпълнител е оставил без уважение искането на дружеството-жалбоподател и длъжник да не му се възлагат за плащане разноски по образувания против него от изпълнителен процес .

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Перник, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500609 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436 във връзка с чл. 435 ал. 2 т. 6 и 7 от ГПК.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Перник , ЕИК 823073638, длъжник по изпълнителното дело № 305 по опис за 2025г. на ЧСИ Е.Д. , регистрационен номер *** по регистъра на КСЧИ, обжалва постановление от дата 31.07.2025г., постановено по това изпълнително дело, с което съдебния изпълнител е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело и е разпределил отговорността за разноски по изпълнението, като ги е възложила в тежест на длъжника.

В жалбата са изложени доводи , според които е налице злоупотреба с права от страна на взискателя по делото К. Д. , който въпреки неколкократните молби на длъжника, не представил по делото банкова сметка , по която да се извърши плащането на дълга; това довело до образуване на изпълнително дело и съответните разноски, които ЧСИ разпределил в тежест на длъжника. Поддържа се , че длъжника не е дал повод за завеждането на изпълнителното дело, при което не следвало да носи отговорност за разноските по същото. Моли се да се отмени отказа на съдебния изпълнител да събере тези разноски от взискателя по делото

Насрещната страна оспорва молбата като неоснователна.

Частния съдебен изпълнител Е.Д. депозира становище по смисъла на чл.436 ал. 3 от ГПК,като поддържа , че оспорения й акт е правилен.

Жалбата е допустима , подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК и от страна по делото.

Според тази разпоредба, длъжникът може да обжалва както акта на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението, така и отказа му да прекрати изпълнението.

От данните по делото -описани в хронологичен порядък - личи, че в тежест на длъжника „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Перник, ЕИК 823073638 е издаден