Решение № 532 от 18.12.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

532 гр. Кърджали, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело № 20245140100922 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) и е образувано по искова молба от В. С. Х., с ЕГН ********** от гр. Кърджали, чрез пълномощника й адв. Д. И. от САК срещу ****, гр.

Кърджали. Ищцата твърди, че е работила в **** „*****“, гр. Кърджали, в периода от 02.07.1973 г. до 14.08.1989 г. Сочи, че е заемала длъжностите „****“, „****“ и „****“, по трудов договор на пълно работно време - 8-часов работен ден. Възнаграждението й било изплащано от този работодател и било отразявано във ведомостите, които се водели при него. На 14.08.1989 г. трудовото й правоотношение било прекратено. За отработеното време било направено отбелязване в трудовата й книжка, като същата не е била оформена съгласно изискванията на действащата в посочения период Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж. Това обстоятелство принудило ищцата да се снабди с удостоверение обр. УП-3, с изх. ***/13.09.2018 г., издадено от „****“ АД, което да й послужи за пенсиониране.

На 30.05.2023 г. ищцата подала заявление до **** - гр. Кърджали за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане *******/29.09.2023 г. отпускането на пенсия е било отказано, тъй като представеното от ищцата удостоверение обр. УП-3 ***/13.09.2018 г., било издадено на база трудовата й книжка, а не въз основа на разплащателни ведомости, което наложило да бъде изискана проверка от контролните органи на ТП па **** - гр. Кърджали относно достоверността на стажа. Но такава не 1 била извършена поради обстоятелството, че осигурителят „****“ АД е било заличено и с прекратена дейност. Претендира спрямо ответника да се установи трудовия й стаж за периода от 02.07.1973 г. до 14.08.1989 г. в **** „*****“, гр. Кърджали. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото.

Ответникът **** – гр. Кърджали е подал отговор на исковата молба, с който счита иска за допустим, като заведен при спазване на изискванията на чл. 4 и чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР. Не изразява становище по същество. Счита, че в разглеждания случай ответникът - ****- Кърджали с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което разноските следва да останат за сметка на ищцата.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Д. И. от САК, като поддържа исковата молба и в хода на съдебните прения излага доводи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответника, се явява старши юрисконсулт З. Б., която счита иска за основателен и релевира единствено възражение по отношение на присъждането на разноски.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че дейността на **** „*****“, гр. Кърджали и правоприемника му „****" АД, гр. Кърджали е прекратено и ликвидирано, и няма правоприемник.

Видно от представената по делото трудова книжка, на ищцата В. С. Х. същата е работила в **** „*****“, гр. Кърджали, без прекъсване в периода от 02.07.1973 г. до 14.08.1989 г., като в периода 02.07.1973 г. до 01.07.1974 г. е заемала длъжността „****“, в периода 01.07.1974 г. до 01.07.1983 г. е заемала длъжността „****“, а в периода 01.07.1983 г. до 14.08.1989 г. – длъжността „****“, които обстоятелства са удостоверени с подпис и печат на работодателя. Те са отразени и в издаденото от **** „*****“, гр. Кърджали удостоверение Обр. УП-3 с изх. ***/13.09.2018 г., където също така е посочено, че ищцата е работила при законоустановеното работно време от 8 ч., като трудовият й стаж е изчислен общо на 16 /шестнадесет/ години, 1 /един/ месец и 12 /дванадесет/ дни.

Видно от Разпореждане *******/29.09.2023 г. на **** – гр. Кърджали, административният орган е приел, че трудовата книжка не е оформена по реда на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС/1987 г.), в сила от 01.01.1987 г. до 06.12.1993 г., поради липса на запис за продължителността на трудовия стаж с цифри и думи, подписи на счетоводител и ръководител, и кръгъл печат на осигурителя, съгласно чл. 6, ал. 1 от посочената наредба. От друга страна, поради обстоятелството, че удостоверение Обр. УП-3 не е било издадено въз основа на разплащателните ведомости, от страна на **** – гр.

Кърджали е била възложена извършването на проверка от контролните органи относно достоверността на стажа, която обаче се оказала обективно 2 невъзможна поради заличаването на дружеството, прекратяването на дейността й и липсата на ведомости и документация. Поради изложените съображения **** – гр. Кърджали е отказала да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата, като е приела, че не следва да се зачита осигурителния стаж, вписан в удостоверение Обр. УП-3 с изх.

***/13.09.2018 г., изд. от **** „*****“, гр. Кърджали.

В тази връзка на ищцата е било издадено удостоверение Обр. УП-17 с изх. № *****-****#1/31.05.2024 г. на основание чл 30, т. 1, б „г“ от Инструкция **** от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, в уверение на това, че в осигурителния архив на **** липсват писмени данни за положен от лицето трудов/осигурителен стаж за процесния период.

По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията й, след представяне на документи по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТОССР (заверени копия от трудови книжки), установяващи че поисканите свидетели са работили при същия работодател и обуславящи допустимостта на свидетелските показания, по делото е разпитана свидетелката М.Т.С..

Свидетелката М.Т.С., в показанията си твърди, че през време на процесния период ищцата е работила без прекъсване, на пълен работен ден (8 часа) и на пълно работно време (при шест дневна работна седмица) в различни обекти на **** „*****“, гр. Кърджали, като редовно е получавала своята заплата срещу подпис, което се отразявало и във ведомостите на дружеството.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, като по делото е удостоверено, че в процесния период тя е работила при същия работодател, видно от представената трудова книжка досиета.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелката М.Т.С..

По допустимостта на иска: Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска – визирани в чл.

5 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 1 от Закона. Налице е правен интерес от установяване на стажа, придобит преди 31.12.1999 г., с оглед установяване на пенсионните права на лицето, тъй като стажът за горепосочения период не може да бъде зачетен за стаж при пенсиониране по представената трудова книжка, поради ненадлежното му оформяне. Според чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на ****, че в 3 архивното стопанство липсват данни за претендирания стаж. Предвид, че горното е условие за допустимост на иска, а същевременно по делото има представено такова удостоверение, то съдът намира, че искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска по чл.3, във връзка с чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР: За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищцата е провела пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. От представената трудова книжка се установява наименованието на фирмата, длъжността на която е работила ищцата, размера на трудовото й възнаграждение, както и датата на постъпване на работа, датата на прекратяването на трудовия договор и основанието за това прекратяване, като в необходимите графи са положени подпис на ръководителя и печат на предприятието. Следва да се посочи, че от началото на издаване на трудовата книжка, до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на В. С. Х. със **** „*****“, гр. Кърджали, последователно са нанасяни данните за промяната в трудовото правоотношение, няма видими поправки и добавяния в книжката.

От показанията на разпитания в хода на делото свидетел, безспорно се установяват вписаните в трудовата книжка обстоятелства, както и обстоятелството, че ищцата е работила на пълен работен ден, като липсват доказателства в обратна посока. В случая представената от ищеца трудова книжка по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР представлява писмено доказателство за обстоятелството, сочещо за вероятност ищцата да е работили в предприятието на **** „*****“, гр. Кърджали с правоприемник „****" АД, гр. Кърджали в периода от 02.07.1973 г. до 14.08.1989 г., а направените записвания са удостоверени с подпис и печат на ръководителя на предприятието. При това към момента на оформяне на трудовата книжка не е действала разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжки и трудовия стаж, на която се позовава административният орган в Разпореждане *******/29.09.2023 г. на **** – гр. Кърджали, тъй като посочената наредба е приета след тази дата - с ПМС **** от 23.11.1993 г. Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ "Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Същата има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК представлява писмено доказателство за изявленията, които се съдържат в нея.

В допълнение към изложеното следва да се посочи, че истинността на трудовата книжка не е оспорена от ответника по делото, поради което съдът намира, че от посочения недостатък на вписванията, извършени от работодателя, работникът не може да търпи негативни последици от вида да 4 се счете, че не е работил изобщо и няма трудов стаж в същия период. Обратно, на вписаните от работодателя в трудовата книжка на работника обстоятелства законът придава удостоверителна сила. А в случая в трудовата книжка на ищеца са вписани данни за започване и прекратяване на трудово правоотношение възникнало между него и работодателя **** „*****“, гр.

Кърджали, върху които данни е поставен и печат на работодателя.

Обстоятелството, че длъжностното лице оформяло трудовата книжка на ищеца е пропуснало да я оформи съгласно изискванията на чл. 6 от НТКТС, не представлява такова за което работникът да носи някаква отговорност, нито да е в състояние до доведе до извод, че не е работил по трудово правоотношение в описания в документа период.

Що се отнася до продължителността на работното време, следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 39 от КТ, обнародван в ДВ, бр. 91 от 13.11.1951 г. и действащ за процесния период, съгласно която нормалният работен ден е 8 часа през деня и 6 часа през нощта, като в случая няма твърдения и не се установява ищцата да е работила нощна смяна. Следва да се добави и че съгласно чл. 41 на относимия КТ, намален работен ден може да се въвежда единствено за работниците или служителите, извършващи вредни за здравето работи или работи от особен характер, каквато изпълняваната от ищцата работа не е.

При така установените факти от значение за спора съдът намира, че искът е изцяло доказан и основателен. Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи в съответствие с чл. 5, ал. 2 и чл.