Решение № 4302 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4302 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20255330102777 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.222 ал.3 КТ.

Ищцата Н. А. Я. твърди, че работила при ответника по трудов договор сключен на ***г. на длъжност „***“. Продължила да работи и след като придобила право на пенсия. За времето от постъпването си на работа на 18.07.2011г. до 01.05.2024г. тя работела на пълно работно време от 8 часа. От 01.05.2024г. по отправено от работодателя предложение и съгласно допълнително споразумение към трудовия договор от ***г.. тя приела да работи на 4 часов работен ден, но преценила още в средата на м. май 2024г., че няма да продължи да работи и предложила на работодателят да прекратят трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Предвид това трудовият договор бил прекратен със заповед на работодателя от ***г. поддържа, се че предвид отработените повече от 10 години при същия работодател имала право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца. Работодателят бил заплатил на ищцата обезщетение в размер на 5200 лв.

Тази сума била неправилно изчислена на база трудовото възнаграждение за месец май 2024г. през който ищцата не била отработила пълен месец. Дължимото от работодателя обезщетение следвало да се изчисли на база възнаграждението за месец април 2024г. което било 2111,98 лв. Поради това дължимото обезщетение следвало да е 12671,88 лв.

Предвид това се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата разликата до пълния размер на обезщетението - 7471,88 лв., ведно със законната лихва от 1 завеждане на иска.

Ответникът МБАЛ „Света Каридад“ ЕАД не отрича, че с ищцата са били в трудово правоотношение в посочения от нея период, както и че тя е работила при него непрекъснато. Не отрича и наличието на допълнително споразумение за промяна на работното време на ищцата считано от 01.05.2024г. Твърди, че трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие считано от 01.06.2024г. съгласно молбата на ищцата. Едва след това тя била поискала да се заплати обезщетението. Твърди, че обезщетението е правилно изчислено, тъй база за изчисляването му бил месец май 2024г. Предвид това счита, че искът е неоснователен.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на трудов договор от №***/***г. ищцата била назначена на длъжност „***“ при ответника при пълно работно време от 8 часа /лист 15/. По молба на ищцата от ***г. с допълнително споразумение №***/***г.. трудовият договор бил изменен относно продължителността на работното време, като ищцата приела да изпълнява работата при работно време от четири часа / лист 17/.

На ***г. ищцата подала до работодателя заявление с искане да бъде освободена от работа считано от 01.06.2024г. /лист 18/. На ***г. работодателят издал заповед № *** с която прекратил трудовото правоотношение по взаимно съгласие на осн. чл.325, ал.1 т.1 КТ, считано от 01.06.2024г. / лист 19/ .

Установява се от представените две банкови платежни нареждания от 19.08.2024г. и 16.09.2024г., че работодателят изплатил на ищцата общо 5248,38 лв., с два превода от по 2624,19 лв. Като основание за плащането било посочено „обезщетение при пенсиониране“. Получаването на сумите не се оспорва от ищцата.

Според заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата по фиша за месец май 2024г. е 876,03 лв. Начисленията са направени за пълен работен месец -19 работни дни /лист 51/. При съобразяване на елементите от брутното трудово възнаграждение, които участват при формиране на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ се получава сума от 874,73 лв. В обстоятелствената част на заключението вещото лице е посочило също, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец април на 2024г. е 2111,98 лв., а при съобразяване на елементите формиращи обезщетението по чл.222 ал.3 е 1174,98 лв.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е съществувало правоотношение по трудов договор, възникнало през 2011г. и по-късно изменено по отношение на продължителността на работното време с допълнителното споразумение през месец април на 2024г. Няма спор, че от датата на сключване на договора до неговото прекратяване ищцата е 2 работила при един и същи работодател – ответника.

Установи се по делото, че страните са постигнали съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.325, ал.1 т.1 КТ, като съгласието обхваща и дата на прекратяване – 01.06.2024г. Това е ясно заявено в отправеното от ищцата заявление, като датата на прекратяване е приета. Наличието на съвпадението във волите относно момента на прекратяване на трудовия договор се установява от издадената заповед на ответника.

Съгласно чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

В случая не е спорно, че ищцата е работила непрекъснато при същия работодател в продължение на 10 години, както и че е прекратяването е осъществено след като тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорен в настоящото производство не е въпросът дали е възникнало за ищцата основание да получи обезщетението по чл.222 ал.3 КТ, а каква е базата на която е следвало то да бъде определено.

Съгласно чл.228, ал.1 КТ базата за определяне на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Нормата има предвид брутното трудово възнаграждение за този месец, през който работникът или служителят е отработил всички работни дни. В случая, доколкото страните са постигнали съгласие прекратяването на трудовия договор да настъпи от 01.06.2024г. пълният отработен от ищцата месец е май 2024г., която тя е работила непрекъснато 19 работни дни. Съобразно брутното трудово възнаграждение за този месец следва и да се определи дължимото обезщетение по чл.222 ал.3 КТ. Това е така, защото това е пълния отработен месец предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, доколкото страните са постигнали съгласие той да бъде изцяло отработен от ищцата.

Предвид изложеното по-горе неоснователни са доводите на ищцата, че обезщетението следва да бъде определено на база полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месец април 2024г., доколкото той не предхожда месеца на прекратяване на трудовия договор. Освен това, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че през този месец, видно от представения по делото график / лист 22/ 3 и заключението на експертизата ищцата е ползвала платен отпуск.

Поради това съдът намира, че съобразно заключението на експертизата на ищцата се дължи сумата на шест брутни трудови възнаграждения за месец май 2024г.

При установеният от експертизата - 874,73 лв. размерът на обезщетението е 5248,38 лв.

Тази сума е изплатена на ищцата, съгласно представените по делото доказателства.

Ето защо съдът намира, че предявеният иск за 7471,88 лв. – неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1260 лв. представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, съобразно приложените договор за правна помощ и извлечение от сметка / лист 29 и 56/.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. А. Я. ЕГН ********** със съдебен адрес ***, адв. П. Ю. против МБАЛ „Света Каридат“ ЕАД, ЕИК 201204876 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Никола Вапцаров №23А за заплащане, на осн. чл.222 ал.3 КТ, на сумата 7471,88 лв. представляваща дължима, но неизплатена част от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение при придобито от работника право на пенсия за прослужено време и възраст и прослужени при същия работодател 10 години.

ОСЪЖДА Н. А. Я. ЕГН ********** да заплати на МБАЛ „Света Каридат“ ЕАД, ЕИК 201204876, на осн. чл.78 ал.3 ГПК, сумата 1260 лв. / хиляда двеста и шестдесет лева/, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 4