Решение № 15771 от 17.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15771 гр. София, 17.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110171669 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.

240, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за заем от 04.01.2015г., по силата на който предоставил на ответника в заем сумата 13800 лева, която е предадена на пет транзакции по банкова сметка на ответника, както следва: на 30.11.2015г. е преведена сумата 1650 лева, на 22.12.2015г.- сумата 1500 лева, на 29.01.2016г.- сумата 1600 лева, на 01.03.2016г.- сумата 1700 лева, на 25.02.2016г.– сумата 400 лева и на 24.03.2016г.- сумата 700 лева. Ищецът сочи, че ответникът върнал сумата 2800 лева. Същият поддържа, че с анекс от 30.08.2016г. страните изменили договора, относно падежа на задължението, като същият бил изменен на 30.06.2017г.

На следващо място, ищецът навежда твърдения, че с клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните постигнали съгласие ответникът- заемател да плати договорна възнаградителна лихва в размер на основния лихвен процент (ОЛП), увеличен с 7 %, която за процесния период е в размер на сумата 1054,97 лева.

В исковата молба се релевират твърдения, че ответникът не изпълнил задължението си да плати получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва, от което ищецът претърпял вреди в размер на законната лихва.

При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 11000 лева, представляваща главница, съгласно договор за заем от 04.1.2015г., сумата 1054,97 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва в размер 1 на сумата 3673,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.12.2018г.- 14.12.2021г. в размер на сумата 3673,71 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва страните да са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за заем, както и че е получил процесните суми. Същият оспорва истинността и датата на процесните документи- договор за заем и анекс.

В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане с вземането на ответника за неустойка за забава в изпълнението на ищеца да предаде заемните суми.

Същият релевира възражение за погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства, чрез договор за паричен заем от 04.01.2015г. и анекс от 30.08.2016г., се установява, че на 04.01.2015г. страните са сключили договор за заем, по силата на който ищецът се задължил да предаде на ответника сума в размер до 50 000 лева, а ответникът- да върне същата в срок до 31.12.2016г., ведно с договорна възнаградителна лихва в размер на основния лихвен процент, увеличен с 7 %.

В разпоредбата на чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие предаването на заемните суми да става след писмено поискване от заемателя.

В клаузата на чл. 6 от договора страните са уговорили, че в случай на забава е изпълнение на задължението си да предаде заетата сума в срок, заемодателят дължи неустойка в размер на 2% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %.

С анекс от 30.08.2018г. към договора за паричен заем от 04.01.2015г. страните са постигнали съгласие договорът да бъде изменен, досежно падежът на задължението, като същият бъде изменен на 30.07.2017г.

Относно предаване на заемната сума по делото са представени писмени доказателствени средства, чрез представените платежни нареждания. От представените платежни нареждания се установява, че на 30.11.2015г. ищецът е превел на ответника сумата 1650 лева; на 29.01.2016г.- сумата 1600 лева; на 25.02.2016г.- сумата в размер на 400 лева; на 24.03.2016г.- сумата 6200 лева; на 22.12.2015г.- сумата 1500 лева; на 01.03.2016г.- сумата 1700 лева.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), в счетоводството на ищеца, по счетоводна сметка 498 “Други дебитори”, по партидата на ответника, за периода 01.01.2009г.- 31.12.2015г. е осчетоводена сумата 3900 лева.

В счетоводството на ответника, по сметка 159/1 “Други заеми и дългове”, по партидата на ищеца за периода 04.01.2015г.- 29.06.2016г. са осчетоводени суми в общ размер 13800 лева. От счетоводните записвания на ответника е видно, че на 28.03.2016г. ответникът е платил сумата 2800 лева. Дължимата сума по договора за заем е в размер на 11000 лева.

2

Размерът на договорната възнаградителна сума за периода 29.01.2015г.- 30.06.2017г. е в размер на 1126,97 лева.

Съгласно заключението на допълнителната СИЕ, в регистрите и на двете дружества са вписани и други суми, извън процесните. Като основания са посочени “заем” или “временен заем”, без да е посочено коя сума по кой договор е предоставена, съответно коя сума за погасяване на задължение по кой договор е отнесена.

Вещото лице дава заключение, че в случай, че плащането на сумата 2800 лева бъде отнесено за погасяване на задължението по процесния договор, по какъвто начин е осчетоводил плащането ищеца, размерът на дължимата сума за главница по процесния договор в 11000 лева, а на договорната възнаградителна лихва- 1126,97 лева. В случай, че плащането на посочената сума бъде отнесено за погасяване на най- старото задължениетова по договора за заем от 07.01.2009г., размерът на дължимата сума по процесния договор за заем е в размер на 13800 лева, а на договорната възнаградителна лихва- 1374,33 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбите на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: сключен договор за заем, по който реално са предоставени заемни средства на заемателя, размерът на вземанията и настъпването на изискуемостта им Според практиката на ВКС, за да има договор за заем, освен постигнато съгласие следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Безспорно договорът за заем е реален договор и като такъв за сключването му следва да е налице не само съгласие на страните, т.е. съвпадение на насрещните им волеизявления, но и предаване на вещта (парите) от заемодателя на заемателя, за да бъде завършен фактическия състав. Едва с предаването на парите договорът се счита сключен. Освен това договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент– съгласието за връщане. В т.см. решение № 50091 от 03.11.2023г. по гр. дело № 2856/ 2022г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 50127 от 03.11.2022г. по т. дело № 815/ 2021г., ІІ т.о. на ВКС.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, посочените обстоятелства.

Сключването на договор за заем между страните се установява от събраните писмени доказателствени средства, чрез представените договор за заем и анекс към него. Посочените документи, като частни диспозитивни документи, съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица.

3

Относно възражението за оспорване достоверността на датата на договора за паричен заем и анекс:

Не съществува спор в съдебната практика и правната доктрина, че частният документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа. Тя е присъща на официалните удостоверителни документи (чл. 179 ГПК). Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При оспорването на удостоверените със съставянето им факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК, а е изключена възможността такова оспорване да покрие хипотезата на чл. 193, ал. 1 ГПК. Именно с оглед обхвата на формалната доказателствена сила на частния документ и опасността датата и мястото на съставянето му, така както са посочени в него, да бъдат антидатирани, и с цел защита правата на третите лица, нормата на чл. 181 ГПК постановява, че на тях посочената в документа дата е непротивопоставима. Като действителна (достоверна) дата на документа се счита спрямо тези лица денят, след който издаването на документа е безсъмнено. Трети лица по разума на посочената разпоредба са само тези неучастващи в съставянето на документа лица, които черпят права от някои от издателите на документа и които биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. В т.см. е последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 235 от 04.06.2010г., по гр. дело № 176/ 2010г. на ІІ т.о., решение № 213 от 15.01.2018г. на ВКС по гр. дело № 856/ 2017г., III г.о., решение № 1556 от 28.11.1984г. по гр. дело № 977/ 1984г. на ІV г.о., решение № 72 от 05.04.2004г. по гр. дело № 2645/ 2002г. на ІV г.о., която настоящият съдебен състав споделя. Издателят на частен документ, който оспорва същия с твърдения, че е антидатиран, не е "трето лице" по смисъла на чл. 181 ГПК и при възражение за антидатиране не може да се ползва от правилата на чл.

181, ал. 1 ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо документа лица. В т.см. трайната съдебна практика на касационната инстанция, напр. решение № 50139 от 1.11.2022г. на ВКС по т. дело № 2174/2021 г., I т.о., ТК; решение № 95 от 28.08.2019г. на ВКС по гр. дело № 3543/2018 г., III г.о., ГК; решение № 17 от 13.06.2019 г. на ВКС по т. дело № 1104/2018 г., I т.о., ТК; решение № 89 от 30.09.2020 г. на ВКС по гр. дело № 3827/2019 г., IV г.о., ГК; решение № 32 от 18.06.2019г. на ВКС по т. дело № 1109/2018 г., I т.о., ТК.

Същевременно, доколкото доказателствената сила на частния документ е само формална, ако е подписан, се изчерпва само с авторството му, а ако не е, че е съставен, то съдът, няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, материализиран в същия, нито за достоверна датата на съставянето му, ако е оспорена. Последната трябва да бъде установена с всички други доказателствени средства и то от лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.

Конкретиката на случая сочи, че ответникът не е посочил доказателства във връзка с оспорване достоверността на договора за паричен заем и анекс, което обуславя извод за 4 неоснователност на оспорването.

В съдебната практиката се приема последователно, че при предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно доказване, че е дал заемните средства, за които претендира връщане.

Относно предаване на заемната сума по делото са събрани писмени доказателствени средства, чрез представените платежни нареждания и е назначена СИЕ, от които се установява, че в периода 04.01.2015г.- 29.06.2016г. ищецът е предал на ответника сумата 13800 лева. По отношение установяване на предоставения размер са представени и писмени доказателствени средства- покана от ищеца до ответника, от 16.05.2019г., за плащане на главница, в размер 11 000 лева по процесния договор и отговор на ответника на тази покана, от 20.05.2019г., в който е посочено, че няма средства за плащане на претендираните суми. С посоченото волеизявление на ответника е направено признание на съществуването на задължение, в посочения размер, което може да се изведе недвусмислено от заявеното.

Разпечатката съдържа 40 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b7bf1cb-15e3-4625-afa8-d79d8798036a