Акт от 15.02.2019, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 8 гр. Велико Търново, 15.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 347 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба подадена от „Песима Консулт“ ЕООД с ЕИК

*********, седалище и адрес на управление ***, срещу Ревизионен акт № Р-04001517004846-091-001/ 08.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 95/ 30.04.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, като от изложените оплаквания съдът прави извод, че се твърди издаването му в нарушение на принципите на обективност и законност, въведени с ДОПК, при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, установени със същия кодекс и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗДДС. Изтъква се, че органите по приходите се позовават на непредставяне на документи от трети лица - доставчици, като същевременно самите те не са изпълнили задълженията си за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за данъчното облагане на ревизираното лице, вкл. като не са извършили проверки на място в счетоводствата съответните доставчици. Развиват се и подробни доводи за несъответствие на фактическите констатации на органите по приходите със събраните в хода на ревизията доказателства. По същество оспорващото дружество твърди, че в хода на ревизионното производство са представени всички документи, изисквани от закона и установяващи действителното получаване на доставки на фактурираните услуги от посочените две дружества, като основание за начисляване на косвен данък със съответното възникване на право на данъчен кредит. От съда се иска ревизионният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В хода на делото оспорващото дружество, чрез пълномощника си ***Б.К. от САК заявява, че поддържа жалбата си с направените искания.

Ответникът, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност, процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава и на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Допълнителни аргументи излага в хода на устните състезания и в писмена защита. Намира, че независимо от ангажираните в съдебното производство доказателства, оспорващото дружество не е оборило фактическите констатации на ревизиращите органи и изградените въз основа на тях правни изводи. В тази връзка се позовава на данни от назначената счетоводна експертиза относно начина на отчитане на разходите при съответните контрагенти във връзка с процесните доставки и размера на тези разходи, където той е установим. Акцентира върху обстоятелството, че макар и с установена автентичност на преобладаващата част от оспорените по реда на чл. 193 от ГПК документи, не е установена по безспорен начин вярност на тяхното съдържание, а от там и годността йм да удостоверят действителното извършване на спорните доставки. С тези аргументи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски в размер на 2 768,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На „Песима

Консулт“ ЕООД – гр. Плевен е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения по ЗДДС и за подоходен данък за периода от 23.03.2016 г. до 31.05.2017 година. Същата е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001517004846-020-001/ 24.07.2017 г., издадена от Н.С.И.– началник сектор „Ревизии“, връчена по електронен път на 01.08.2017 г. /папка 2, л. 1 от административната преписка/. Първоначалната ЗВР е изменена с последваща ЗИЗВР № Р-04001517004846-020-002/ 30.10.2017 г. на същия орган по приходите, с която е удължен срокът за приключване на ревизионното производство. В хода на ревизията от органите по приходите е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04001517004846-092-001/ 22.12.2017 г., връчен на 28.12.2017 година. В удължения по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК срок, срещу същия е подадено възражение с приложени към него писмени доказателства /папка 1, л. 42 – л.

209/. След обсъждането му, възражението е прието за неоснователно и производството е завършило с издаването на Ревизионен акт № Р-04001517004846-091-001/ 08.02.2018 г. от Н.С.И.– началник сектор „Ревизии“, като орган възложил ревизията и от П.Г.А.- главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията.

С РА на жалбоподателя са определени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 04. до м.

12.2016 г., м. 01 и м. 02.2017 г., в размер общо на 65 103,86 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 9 485,28 лева. Ревизионният акт, в частите му, установяващи посочените задължения, е бил обжалван от данъчния субект по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, като в това производство не са представяни допълнителни доказателства. След преценка на направените от данъчния субект оплаквания, ревизионният акт е бил потвърден с Решение № 95/ 30.04.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП.

Решението е връчено на задълженото лице по електронен път, на дата 02.05.2018 година. Жалбата срещу РА е подадена пред АСВТ, по куриерска служба, на дата 16.05.2018 г., съгласно съдържащата се на л. 7 от делото товарителница.

В съдебната фаза на производството от страна на ответника по жалбата по делото са представени и приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, а също и представения допълнително технически носител – CD, съдържащ ЗВР, ЗИЗВР, РД и ревизионния акт във вид на електронни документи, и данни от публичния регистър на електронните подписи. От ответника е оспорена истинността

/автентичност на подписите и вярност на съдържанието/ на документи, посочени в нарочно писмено становище /л. 68 и л. 69 от делото/. В същото становище е заявена невярност на датите на съставяне на изброени документи, представени с възражението срещу РД. От жалбоподателя не са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора, извън тези, представени с административната преписка.

По негово искане са назначени счетоводна и графическа експертизи с поставени задачи, чиито заключения са изслушани и приети по делото без възражения от страните, и се кредитират от съда. Също по искане на жалбоподателя е допуснато изслушване показанията на двама свидетели при режим на довеждане, като поради неосигуряване на присъствието им, същите са заличени от списъка на свидетелите.

Приетите по делото доказателства ще бъдат обсъдени по съществото на разглеждания спор.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, срещу ревизионен акт, обжалван пред и потвърден от решаващия орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът намира, че Ревизионен акт № Р-04001517004846-091-001/ 08.02.2018 г. е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/ 03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр.

В. Търново, и съответните ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизия също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия определени с посочената заповед на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на

ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.

184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. От представените на технически носител справки от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги се установява се, че Н.С.И./орган, възложил ревизията/, П.Г.А./ръководител на ревизията/ и Р.М.Т./член на екипа/ са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи. Самите електронни подписи в тези документи, не са оспорени от жалбоподателя. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата които са посочени, с квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.

Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад № Р-04001517004846-092-001/ 22.12.2017 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-0400061700749-091-001/ 28.09.2017 г. е издаден в срока по чл. 119, ал.

2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е бил редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите органи доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като жалбоподателят се е възползвал от тези възможности, в преценения от него за необходим обем.

По отношение съответствието на РА, в обжалваната му част с материалноправните разпоредби на ЗДДС:

Допълнителните задължения по този закон определени с ревизията произтичат от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 65 103,86 лв., по фактури издадени от „Силви Солар” ЕООД - гр. Плевен и „Велатрейдинг” ЕООД – гр. Плевен.

Между страните не се спори, че посочените дружества са издали процесните фактури и че към съответните данъчни периоди те, както и жалбоподателят „Песима Консулт“ ЕООД, са били регистрирани по ЗДДС данъчнозадължени по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същия закон лица. За да откажат на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, органите по приходите са се позовали на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като са преценили, че в хода на ревизията не е доказана реалността на фактурираните доставки на услуги. По отношение на фактури с № 85/ 03.05.2016 г. и № 92/ 30.06.2016 г., издадени от „Велатрейдинг” ЕООД е посочено, че същите липсват в счетоводството на ревизираното лице, поради което не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Това последно основание се поддържа от ответника в настоящото производство, но с аргумент, че е относимо към всички спорни фактури, доколкото те не отговарят на изискването на чл. 114, т. 9 от ЗДДС.

Разпечатката съдържа 31 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b7bd32b-b2f5-43b7-b531-6b067495b29b