Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260005 от 08.03.2021, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Търговско дело 32/2020
Вид
Решение № 260005
Подписан
08.03.2021
В сила
31.12.2021
Състав
АНЕЛИЯ МАРИНОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр.Разград,

08. 03.

2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия:

Анелия Йорданова при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова т. д. № 32 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Исковете са с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ.

Постъпила е искова молба от Е.И.Н., представляван от пълномощник адв. Богданов против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София. Предявени са искове с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ да бъде осъден ответника да заплати сумата 1500 лв. месечно, считано от 13. 05. 2020 г. до 01. 02. 2023 г., представляваща обезщетение за заплащане на възнаграждение на лични асистенти, ведно със законната лихва, считано от 1-во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания; сумата 1 661, 20 лв., представляваща обезщетение за разходи във връзка с лечение и медицински консумативи за периода от 16. 08. 17 г. до 06. 04. 2020 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; сумата 10 800 лв. – обезщетение за загуба на доход за периода от 03. 04. 17 г. до 13. 05. 20 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; сумата 300 лв. месечно – обезщетение от загуба на доход от датата на исковата молба до 01. 02. 2023 г. ведно със законната лихва, считано от 1 –во число на всеки месец за всяко едно от месечните плащания. Претенциите на ищеца представляват обезщетение за нанесени имуществени вреди, причинени от ПТП на 07.05. 2015 г.

Ищецът твърди, че на 07.05. 2015 г. на път I-2 Русе –Шумен в участъка на пътните отклонения за с. Гороцвет и с. Бели Лом, В. И. – гражданин на РМолдова, при управление на л. а. „Санг Йонг Кайроп“ с рег. № 810 Н 265 нарушил правилата за движение по пътищата и причинил телесни увреждания на ищеца – водач на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № РР 4356 ВА. Вината на водача В. И. за причиненото ПТП е призната със споразумение по нохд № 775/ 2015 г. по описа на РС Разград. Във връзка с претърпените неимуществени вреди е било образувано гр. д. № 15506/ 2016 г. по описа на СГС, в.гр.д № 1875/ 2019 г. на САС и с решението на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 150 000 лв.

В резултат на ПТП на Е.И.Н. са причинени следните телесни увреждания: Съчетана механична травма с контузия на главата, шията и гръдния кош; Тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи вдясно тилно, вляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол; Счупване на решетъчна стена на дясна очница; Счупване на дъгата на втори шиен прешлен вдясно; Контузия на гръбначния мозък; Контузия на десния бял дроб; контузия на корем; Пострестресионен захарен диабет. Непосредствено след произшествието била откаран в МБАЛ Разград, на 13. 06. 15 г. бил хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна –Варна“, а на 06. 07. 15 г. бил изписан. След изписването на ищеца от болницата, лечението му продължило в домашни условия при постелен режим. Бил изцяло неподвижен и се обслужвал изцяло от близките му. С експертно решение на ТЕЛК № 0854 от 064/ 03.

04. 17 г. му е определена 100 % ТНР , а с Решение № 0521 от 032/ 19. 02. 2020 г. е определена 82% ТНР до 01. 02. 2023 г.

Твърди се, че понастоящем ищецът също има нужда от помощ в ежедневието. Има умерено-тежка десностранна централна хемипареза, оплаква се от световъртеж и замайване, придвижването му е силно затруднено, трудно пази равновение. Постоянно изпитва силни болки и търпи множество неудобства в бита. Прогнозата за възстановяване е негативна. Не може да излиза от дома си сам, защото не може да пази равновесие и му е необходим помощник, който да го придружава. Нуждае се ежедневно от помощта на лични помощници – асистенти за придвижване, като тази нужда ще съществува поне до датата на изтичане на решението на ТЕЛК. За заплащане на възнаграждение за лични асистенти ще бъде необходима сума от 1500 лв. ежемесечно.

Ищецът твърди, че търпи и други имуществени вреди, които представляват разходи за лечението му в периода от 16. 08. 17 г. до 06. 04. 2020 г. За периода 18. 06.

15 г. до 18. 07. 17 г. е предявена претенция пред СРС, било образувано гр. д. № 59281/ 2017 г. и искът бил уважен изцяло. Размерът на търпените имуществени вреди от ищеца за претендирания период е 1 661, 20 лв.

Към датата на ПТП ищецът работел по трудово правоотношение с ЕТ „ИЛМАР-Р-ИЛКО И.“ с основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. Трудовото му правоотношение била прекратено на 03. 04. 17 г. , поради невъзможност да изпълнява възложената му работа. След установяване на ТНР ищецът търпи имуществени вреди, представляващи загубен доход от трудово правоотношение в размер на разликата между трудовото възнаграждение, което е получавал и обезщетението за инвалидност, поради общо заболяване, което възлиза на 300 лв. месечно.

За периода от 03. 04. 17 г. до 13. 05. 20 г. разликата възлиза общо в размер на 10 800 лв.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.

София.

По същество оспорва исковете по размер. Твърди, че исковете не са подкрепени с доказателства и са прекомерно завишени по размер. Твърди се, че ищецът няма нужда от множество асистенти, които да го обслужват непрестанно и претендираното обезщетение е силно завишено. Търси обезщетение за предстоящи загуби във връзка с претендираната разлика между трудовото възнаграждение, което е получавал и обезщетението за инвалидност, като не става ясно дали има възможност здравословното му състояние да се подобри преди изтичане на срока на решението на ТЕЛК през 2023 г. Не са налице доказателства за направени разходи от пострадалия в претендирания размер 1661, 20 лв.

Твърди се, че за претендираното обезщетение за периода 03. 04. 17 г. до 13. 05. 20 г. е налице настъпила погасителна давност и не дължи тази сума. Прави възражение, че ищецът е предявил в друго производство, а именно в предявения иск пред СГС, претенция за обезщетение и му е присъдено такова в размер на 150 000 лв., предвид нуждата от чужда помощ.

Твърди се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП от ищеца, тъй като не е съобразил поведението си с пътната обстановка, пътувал без правилно поставен предпазен колан, което съпричиняване е основание за намаляване на застрахователното обезщетение.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените доводи в исковата молба. Въпросът за наличие на евентуален негов принос в настъпване на ПТП, бил разгледан в образуваните дела и водени пред СГС и САС, в които е прието, че не е налице принос за съпричиняване.

Неоснователно е възражението за погасяване на иска по давност. Давностния срок е 5 г-годишен за погасяване на претенцията, както и се позовава на спиране на срока с оглед мерките при обявеното извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13. 03. 2020 г. и за преодоляване на последиците.

В допълнителен писмен отговор ответникът поддържа възраженията си.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения препис от Протокол от

01. 03. 2016 г. по нохд № 775/ 2016 г. по описа на РС Разград, с влязло в сила споразумение В. И. е признат за виновен в това, че на 07. 05. 2015 г. по път I-2 /гр. Разград – гр. Шумен/ при км 85+700 м в участъка между пътните отклонение за с. Гороцвет и с. Бели Лом, общ. Лозница, при управление на л. а. марка „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № 810Н 265 е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.

6, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 63, ал. 2,т. 1 от ППЗДвП, чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, чл. 88, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, измежду които и на Е.И.Н., на когото е причинил: Съчетана механична травма с контузия на главата, шията и гръдния кош; Тежка мозъчна контузия с вътремозъчни кръвоизливи вдясно тилно, вляво слепоочно и в областта на мозъчния ствол; Счупване на решетъчна стена на дясна очница; Счупване на дъгата на втори шиен прешлен вдясно; Контузия на гръбначния мозък; Контузия на десния бял дроб; Контузия на корем, която тежка съчетана травма е довела до разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалия.

Страните не спорят, че за управлявания от В. И. лек автомобил „Санг Йонг Кайрон“ с ДК № 810Н 265 към момента на настъпване на ПТП е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника № 23115001008316, валидна от 07. 04. 2015 г. до 06. 04. 2016 г.

С влязло в сила решение от 15. 01. 2019 г. по гр. д. № 15506/ 2016 г. по описа на СГС ответникът ЗАД

„ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените неимуществени вреди от същото ПТП в размер на 150 000 лв.

Страните не спорят, че към датата на ПТП ищецът работел по трудово правоотношение с ЕТ „ИЛМАР-Р-ИЛКО И.“ с основно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. Трудовото му правоотношение било прекратено на 03. 04.

17 г. , поради невъзможност да изпълнява възложената му работа.

С експертно решение на ТЕЛК № 0854 от 064/ 03. 04. 17 г. му е определена 100 % ТНР, а с Решение № 0521 ат 032/ 19. 02.

2020 г. е определена 82% ТНР до 01. 02. 2023 г.

По настоящото дело е разпитана като свидетел М. Д. Н. - съпруга на ищеца. Св. Н. дава показания, че здравословното състояние на съпруга й не е добро, здравето му не се е възстановило. Имал много висока степен на световъртеж и при всяка извършвана от него дейност трябва да има човек до него. Винаги му трябвал придружител.

Дясната му страна не била добре – дясната ръка и десния крак. Дясната му ръка не се е възстановила в пълна степен от увреждането и не може да си служи добре с нея. Не можел сам да се облича, а също да се обслужва и в банята. От диабета му се влошило зрението. Не можел да извършва никаква работа самостоятелно.

За него се грижели тя, майка й и синът им. През м. април 2020 г. придобила право на пенсия и от 01. 01. 21 г. свидетелката се пенсионирала, за да се грижи за ищеца.

Заради пандемията от COVID –

19 предпочитала сама да се грижи за ищеца, да не предоставя грижите на чужд човек, тъй като болестта му изисквала повече пазене.

Според заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяното ПТП на 07.05. 2015 г. ищецът е получил съчетани травматични увреждания на главата, гръбначния стълб и гърдите. От прегледа при ортопед и медицинската документация е установено, че е било налице счупване на дясната дъга на втори шиен прешлен /без засягане на медуларния канал/, счупване на дясната орбита и травматична увреда на главния мозък. Към момента на прегледа ищецът се е оплаквал от болка и ограничение на движенията на дясното рамо. При прегледа на 22. 10. 2020 г. е установено: Ограничени и болезнени движения на дясната раменна става във фронталната равнина: 50-0-20, в сагиталната равнина: 40-0-50; ротация:30-0-60. Негативна Рьо находка. Касае се за адхезивен капсулит на дясната раменна става. Фрактурата на дъгата на втори шиен прешлен е консолидирала, като е останал малък дефицит по отношение на движенията на главата фронтално. При прегледа от невролог е установено: хоризонтален едрофреквентен билатерален нистагъм. Патологични рефлекси – Бабински /+/ за десен крак. Десностранна спастична хемипареза. Дискоординационен синдром /координационни феномени със силно затруднена реализация/. Изразен вертижен синдром. Походка – спастично атактична, невъзможна самостоятелно, а само с помощта на придружител или помощни средства. ВКФ - изразена дизартрия.

Според заключението на вещите лица, в резултат от тежките травми и преживения стрес от произшествието, ищецът е получил втори тип захарен диабет. Всички представени и приети по делото фактури и касови бонове, относно разходи за лечение са били наложителни и са относими към процеса на лечение и възстановяване.

Предвид общото здравословно състояние на ищеца и изразения двигателен и неврологичен дефицит към прегледа му на 22. 10. 20 г. има категорична нужда от присъствие на асистент за извършване на дейностите от ежедневния живот през цялото денонощие. Присъствието трябва да е постоянно и непрекъснато през цялото денонощие. От анализа на приложената медицинска документация за състоянието на пострадалия непосредствено след произшествието и в хода на възстановяването и лечение, както и от обективно установеното при прегледа, вещите лица правят заключение, че преди 2023 г. и занапред не се очаква нито дифинитивно, нито частично възстановяване. Въпреки, че с експертно решение на ТЕЛК № 0854 от 064/ 03. 04. 17 г. му е определена 100 % ТНР , а с Решение № 0521 ат 032/ 19. 02.