Решение № 129 от 14.12.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Враца, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Калин Тр. Тодоров като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20211400500394 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. С. Г., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител адв. М. Д. от АК-Враца, срещу Решение № 97/08.07.21 г. по гр. дело № 1853/21 г. по описа на на Районен съд гр. Враца, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца, сумата 1 400.83 лв. главница за периода от 16.01.12 г. до 02.09.13 г. и лихва за забава върху главницата в размер 140.01 лв. за периода от 16.02.12 г. до 30.09.14 г., заедно със законната лихва върху главницата считано от 16.01.15 г. до окончателното й изплащане, неиздължени за имот, находящ се в гр.***. С атакуваното решение са присъдени съдебни разноски.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, на първо място, че не е безспорно доказана облигационна връзка за доставка на ВиК услуги между страните по спора, тъй като по делото не е представен подписан от двете страни писмен договор.

Жалбоподателят оспорва качеството си потребител на ВиК услуги, доколкото настоящият му адрес е различен от този, на който са потребени услугите, същият не живее в гр.Враца, а живее и работи заедно със семейството си в чужбина, процесното жилище е необитаемо от повече от 15 години и не е предоставяно на друго лице за ползване и под наем.

На следващо място, според въззивника, представените от дружеството ищец фактури, на които се основава исковата претенция, не са годно 1 доказателство, тъй като са вторичен счетоводен документ, съгласно Закона за счетоводството, а първични счетоводни документи, въз основа на които да се приемат реално отчетени измервания на потребените ВиК услуги, не били представени; карнетните справки нямат подписи на изготвилия ги; няма протоколи, от които да е установена невъзможност за достъп или очевидци на посещенията на инкасатора; няма представени доказателства за начина на изчисляване на сумата; няма справка за ежемесечни отчети на общия водомер на сградата, за изправността и поддръжката му, за начина на изчисляване на общото разпределяемо по апартаменти водоползване.

Наред с това въззивникът поддържа, че правото му на защита е нарушено, тъй като доколкото няма данни за покана или уведомяване за налични задължения, не е реализирал правото си да оспорва размера на отчетените кубици вода и тяхната парична еквивалентност; фактурирането на услугите не е извършвано своевременно от дружеството-ищец, тоест всеки месец, както изискват неговите вътрешните правила за работа, което е довело до натрупване на суми и до невъзможност да оспори отчетената сума. Също така се навеждат оплаквания, че районен съд не е преценил факта, че по фактура № 0027020613/03.09.2013 г. е включен период, за който вземането е погасено по давност - от 01.09.11 г. до 16.01.12 г.

Освен това е следвало да се съобрази от първостепенния съд, че въззивникът е съсобственик на процесното водоснабдено жилище, при права 1/2 ид.ч. и следва да отговаря за задълженията само за собствените му идеални части от жилището.

При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по същество, с който предявените искове бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.

Враца, чрез юрисконсулт В.И., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е представил отговор, в който мотивира становище за неоснователност на жалбата и иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК присъждане на съдебни разноски юрисконсултско възнаграгдение в размер 100 лв. В писмено становище от 22.11.2021г. въззиваемото дружество поддържа изложеното в отговора си.

Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания и не са събирани нови доказателства.

С жалбата са представени документи, които, според въззивника установяват, че работи и живее в чужбина, без ясно формулирано от него искане, адресирано към въззивния съд, да бъдат приети като доказателства по делото. В съдебното заседание съдът прие, че приложените към жалбата документи, не могат да бъдат приети като писмени доказателства във въззивното производство, дори такова искане да е било заявено от въззивника, тъй като същия не сочи и не обосновава наличието на обстоятелства, даващи основание за преодоляване на забраната по чл.266, 2 ал.1 от ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Въз основа на подадено на 16.01.2015г. от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 153/2015 г. по описа на съда. Делото е изпратено по подсъдност на СРС, където е образувано под № 5946/15г., по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение от 06.04.2015г., по силата на която длъжникът М. С. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на заявителя сумите: 1573.91 лв., представляваща незаплатени ВиК услуги за периода от 05.01.2009 г. до 03.02.2014 г., предоставяни на адрес гр.***, ведно със законната лихва считано от 16.01.2015 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва в размер 177.05 лв. за периода от 04.02.2009 г. до 30.09.2014 г., както и сумата 35, 02 лева разноски за платена държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу нея и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове против длъжника по делото.

С предявения пред първоинстанционния съд иск "ВиК", гр. Враца моли да бъде признато за установено, че М. С. Г. м у дължи част от сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че ответникът М. С. Г. е абонат на ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца и потребител на вода и други услуги за жилище на адрес: гр. ***, че за потреблението през периода 05.01.2009 г. - 03.02.2014 г. на ответникапотребител са издадени фактури за изплащане на дължимите 1573, 91 лв. главница и за начислената върху нея лихва за периода 04.02.2009г. – 30.09.2014г. в размер 177, 05 лв., общо 1750, 96 лв., които не е заплатил, че е била изготвена покана за доброволно изпълнение с приложена справка за 3 дължимата сума, но при връчването й е отказан подпис, че поради тази причина се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът-ответник е подал възражение, което определя интереса му да иска установяване на вземането си със съдебен акт. Твърди се също, че след подаване на заявлението в съда ответникът е заплатил част от претендираните главница и лихви, поради което предявява установителен иск за остатъка от задължението в общ размер 1563, 43 лв., от които 1 416.15 лева - главница за периода от 01.07.2009г. до 02.09.2013 г. и 147.28 лв. лихва за забавено плащане на главницата за периода 31.07.2009г. до 30.09.2014г.

Претендират се разноски.

В срочно подаден отговор ответникът М. С. Г. е оспорил предявените установителни искове като неоснователни и е поискал от съда да ги отхвърли.

Не е оспорил, че е собственик на апартамента, находящ се в гр. ***, и е твърдял, че същият е съпружеска имуществена общност, тъй като е закупен през 2006г. по време на брака му със съпругата С. В. И.. В подкрепа на оспорването ответникът е изложил доводи идентични с изтъкнатите впоследствие и във въззивната жалба срещу постановеното по делото решение, като е направил и възражение за изтекла погасителна давност.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.

Въз основа на същите районният съд е приел, че ответникът е абонат на “В и К” ООД за процесния имот и за исковия период, че същият не е заплатил процесните суми и на основание Общите условия на ищцовото дружество дължи плащане на главницата и следваща се лихва за забавено плащане.

Приел е също, че обстоятелството дали ответника реално живее или не в процесния имот е без значение по отношение на дължимостта на процесните суми, а отсъствието му от имота и невъзможността да бъде открит, е довело до невъзможност за извършване на проверка на изправността на средството за търговско измерване, отчитане на изразходвана вода и по отношение на факта дали ответника /или негов наемател/ е подписал карнетите за изразходвана вода в частите, където са налице подписи. Съдът е приел, че ответникът не е доказал фактическите си твърдения, че за исковите периоди жилището не е обитавано, включително от наематели, както и че не е доказал неистинност на съставения от ищеца протокол № 4572/25.10.2013г., в който е отразено, че водомера е подменен, вписани са надлежни показания при подмяната, и е налице подпис на наемател. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че отговаря само за половината от задължението с оглед факта, че жилището е собствено със съпругата му, като се е обосновал с нормата на чл.36, ал.2 СК, въвеждаща солидарна отговорност на съпрузите за задължения за задоволяване на текущи нужди на семейството. Съдът е приел за основателно направеното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 16.01.2012г. и съобразно заключението е приел, че за периода от 16.01.2012г. до 02.09.2013г. неиздължената главница е в размер на 1400.83 лв. съответно лихвата за 4 забавено плащане на това неиздължение за периода от изискуемостта на първото вземане от 16.02.2012г. до 30.09.2014г. е в размер на 140.01 лв. като именно до тези размери е уважил исковите претенции, а в останалата част до пълните размери и останалите периоди ги е отхвърлил като погасени по давност.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявения установителен иск с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на ВиК услуги при Общи условия, че реално е доставял ВиК услуги в жилището на ответника в посочения период, както и стойността на същите.

При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията към ищеца.

Въззивният съдебен състав намира, че ищецът е провел успешно доказване на основанието и размера на иска си по следните съображения:

По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца, че отношенията между дружеството и потребителите за предоставяне на ВиК услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора, се уреждат от Общи условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД, които са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата на дружеството.