Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 08.10.2024, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 581/2024
Вид
Решение № 157
Подписан
08.10.2024
В сила
05.02.2025
Състав
Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Свиленград, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200581 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „ЕФ транс 14” ЕООД с ЕИК 203095653, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, ул.„Граничар” № 13, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 57, област Хасково, чрез адвокат Д. Т., представлявано от управителя Георги Тодоров Филипов, се оспорва Електронен фиш ( Е Ф ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № ************, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) , с който на дружеството - жалбоподател за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал.

7, вр.чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 , т. 2, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 133 лв. – такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП. С 1

Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, тъй като правната уредба не позволявала издаване на ЕФ за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. С Писмени бележки процесуалният му представител адвокат Д. Т. излага доводите си по същество за отмяна на обжалвания ЕФ като доразвива детайлно основанието, изложено в Жалбата и допълнително сочи, че не били посочени дължимият размер на ТОЛ таксата, конкретно изминатото разстояние и ТОЛ сигментите, в които процесния автомобил е навлязъл. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, изпращат представител – юрисконсулт Т. Д., която пледира за потвърждаване на ЕФ. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение като се сочат доводи в тази насока.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.08.2021 година в 13.26 часа в извъннаселено място, а именно: по път - автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо 2 средство) с идентификатор № 20352 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС), представляващо товарен автомобил марка „Рено”, модел „Премиум 450.18 ДХИ” с държавен регистрационен № ******** с технически допустима максимална маса 25 000 кг, брой оси 3, екологична категория – евро 5 и ремарке, с общ брой оси на състава 5, което е собственост на дружеството – жалбоподател (видно от Справката за собствеността на товарния автомобил, приложена в преписката и от Писмото на РУ Свиленград) и за което не е заплатена изцяло дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8504795403 на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката и от Справката на РУ – Свиленград (както вече бе посочено). ЕФ е изготвен по образец, действащ към датата на изготвянето, съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за цялостно незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 139, ал. 5 и ал. 7, вр.чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и сумата от 133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 20.06.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено – датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му, както и качеството му. Възражения относно начина и формата 3 на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС, представляващо товарен автомобил с държавен регистрационен № Х 59 02 ВХ и ремарке. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане. В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 20352, което отчита данните в посока намаляващ километър.

Изискана е информация от „Интелигентни трафик системи” АД, видно от която на процесните дата и час бордовото устройство, асоциирано към ППС с регистрационен № Х 59 02 ВХ, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, поради което в системата на дружеството няма постъпили данни от бордовото устройство, т.е. устройството не е предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ сигментите по платената пътна мрежа за периода от 20.47 часа на 07.08.2021 година до 13.36 часа на 15.08.2021 година. Отговорност за неплатената такса при неподдържане включено или при несветене на индикаторите на бордовото устройство в зелено, е на водача/ползвателя на ППС. Няма информация за липса на обхват на мрежата на мобилния оператор. Бордовото устройство разполага с буферна памет, която събира позиции и при липса на обхват, и предава същите при свързване с мрежата на мобилния оператор, т.е. липсата на обхват не е причина за регистрираното нарушение.

Налична е Справка от РУ – Свиленград, видно от която процесното ППС има регистрирано влизане в Република България през ГКПП „Капитан Петко 4 войвода” на 15.08.2021 година в 12.12 часа.

В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството – жалбоподател.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези наведени от адвокат Т. в Жалбата и в Писмените й бележки:

1. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо 5 се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага Имуществена санкция, както следва – т. 2: по чл. 179, ал. 3а - в размер 1 800 лв. и т. 3: по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага санкция по чл. 179, ал. 3б, респ. по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, „собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в размер 2 500 лв. ... Ако собственикът ... е юридическо лице, се налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани данни.