Решение № 45 от 25.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Р. Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500417 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от КОНПИ , чрез държавен инспектор Р.

И. против решение № 638/28.07.2025г, постановено по гр.д.№741/2023г на ОС –Бургас, с което са отхвърлени исковете на Комисията против О. М. О. и П. А. А. за отнемане в полза на държавата на следното имущество:

1.от О. М. О., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ - ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, с адрес: гр. С., л.к. *, ул. „Н.“ *, на един етаж със застроена площ от 43 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 66 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м); с номер по предходен план - IX-357 в кв.34, бивш парцел XIII-455 в бивш квартал по плана на града при съседи: ***.

***, ***; - 1/2 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ 77 кв.м. и с адрес: гр. С., п.к.*, ул. „Н.“ *, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване - за ниско застрояване (до 10 м); с номер по предходен план - Х-357 в кв.34, бивш парцел ХШ 455 в бивш квартал по плана на града при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, придобити с нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №52, том I, peг.№552, дело №39/2015 г., вписан в 1

СВ Бургас, вх.peг.№975/30.01.2015 г., акт №100, том 3, дело №381/2015 година;- САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, втори етаж от сградата с адрес: гр. С, п.к.*, ул. „Н.“ *, етаж първи, апартамент 2, с предназначение - жилище, апартамент на две нива, с площ от 92,23 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение с площ от 38,33 кв.м., което по документ за собственост е 14 ид.ч. от избата, както и 55,73 % ид.ч. от общите части на сграда № 1 и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор ***, при съседни обекти: на първо ниво - на същия етаж - идентификатор ***, под обекта и над обекта-няма, на второ ниво-на същия етаж и над обекта -няма, под обекта идентификатор ***, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №120, том I, peг.

№1075, дело №98/2015 г., вписан в СВ Бургас, вх.peг. №2181/25.02.2015 г., акт №147, том 6, дело №990/2015 година;

2. От П. А. А., ЕГН **********, на основание чл.142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ - ЖИЛИЩНА СГРАДА - ЕДНОФАМИЛНА със застроена площ от 70 кв.м. с идентификатор *** по КККР гр. Я., одобрени със Заповед РД-18 39/30.08.2005 г. на изп. директор на АК, построена върху общински поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ 268 кв.м., ведно с подобренията върху имота, с административен адрес: гр. Я. ул. „С.“ №*, при граници на поземления имот: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, придобита с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №68, том 10, peг.№7350, дело №1304/2015 г., вписан в СВ Ямбол, вх.peг.

№10177/19.11.2015 г., акт №64, том 31, дело №5826/2015 година;

3. От О. М. О., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ, - лек автомобил, марка и модел „ДОДЖ КАРАВАН“, рег.

№*, цвят - черен, рама №1B4GP44R9TB335371, двигател - без номер, дата на първоначална регистрация 12.03.1997 г. придобит на 20.03.2018г.;

4. От П. А. А., ЕГН **********, на основание чл.142, ал.2, т.5 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ - Лек автомобил, марка и модел „КРАЙСЛЕР ПТ КРУИЗЕР“, peг.№*, цвят бордо металик, рама №1A8FYB8B46T211965, двигател - без номер, дата на първоначална регистрация 07.12.2006 г., придобит на 22.02.2017г. Решението е оспорено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Оспорен като неправилен е основният мотив на съда за отхвърляне на предявените искове, а именно липсата на причинна връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е послужила като основание за проверката пред Комисията и съдебното производство против ответниците.

Счита, че по смисъла на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, за да бъде намесата „необходима“, тя трябва да е пропорционална на преследваната „легитимна цел“. Съдът, позовавайки се на решения на ЕСПЧ по дела против България отхвърля иска на Комисията, без да изследва необходимостта от намеса в мирното ползване на притежанията на физическите лица. В тази преценката се включват следните елементи: правен режим за отнемане на 2 незаконно придобито имущество; заложена в закона цел – да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване на възможността за незаконно придобиване на имущество и разпореждане с него; намесата в мирното притежание да отговаря на изискванията за пропорционалност.Счита, че основният правнорелевантен факт в производството по действащия ЗОНПИ е установяване на липса на законни източници на доходи за придобиване на конкретно имущество и не предполага допълнително установяване на причинно-следствена връзка между придобиването му и извършената престъпна дейност. Счита, че приетият през 2018г нов закон, със сегашно наименование ЗОНПИ, разширява приложното поле по отношение на основанията за образуване на проверка, но запазва целта на отнемането, въведените презумпции и предпоставки за основателност на иска. Целта му е преодоляване на последиците от неоснователно забогатяване за сметка на други лица или обществото, в противоречие с изискванията на законите и Конституцията, в който смисъл са и мотивите на КС в решение по к.д.№ 6/2012г. Наличието на значително несъответствие в посочения в закона размер, според Комисията, е в нарушение на Конституцията и данъчните закони, тъй като позволява придобиване на имущество в нарушение на закона и значително обогатяване в ущърб на гражданите. Преследваната от закона цел – осигуряване на плащането на данъци е съответна на необходимостта от намеса в мирното ползване на притежания на проверяваните лица.Тези правни изводи

Комисията счита, че не са залегнали в решение на ЕСПЧ „Й. и други срещу България“, в мотивите на което е направен погрешен извод, че целта на закона от 2012г е да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или административни нарушения. Позовава се и на решението на КС по к.д.№6/2012г, съобразно което законът от 2012г не е противоконституционен и не противоречи на нормите на международното право и международни договори. По отношение на изискването за пропорционалност при намесата в мирното ползване на притежанията, Комисията счита, че несъответствието между стойността на придобитото имущество и доказани законни доходи на стойност над 150 000лв е предвидения в закона праг за преценка на пропорционалността на намесата на държавата в индивидуалните права на проверяваните лица, чрез спазване на справедливия баланс между индивидуалните права и обществения интерес.Счита също, че по отношение на ответниците са изпълнени изискванията на чл.141, във връзка с чл.142,ал.2,т.1 на ЗОНПИ и на чл.107 от същия закон. От заключението по съдебно- икономическата експертиза вариант 1, е установено значително несъответствие в размер на 380 698,72лв, като ответниците не са успели да докажат чрез пълно доказване източници на доходи, техния законен характер и размери. По този начин се установява по делото, че е налице необходимата предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество, а именно „значително несъответствие“, което е прието и от първоинстанционния съд.

Комисията счита също, че въведеният режим на гражданска конфискация се прилага в унисон с практиката на ЕСПЧ относно прилагане 3 на чл.1 от Протокол 1, като цитира решения на съда. Решенията на ЕСПЧ по делата „Й. и други срещу България“ и „Т. и други срещу България“ не следва да се прилагат по аналогия към ЗОНПИ от 2018г, тъй като конфискацията по него протича независимо от наказателното производство и изходът от него не е решаващ за отнемане на имуществото. Чрез въвеждане на изискване за причинно –следствена връзка между извършваната престъпна дейност от ответниците и придобитото имущество се създава непредвидена в закона предпоставка за отнемане на незаконно придобито имущество, което противоречи на изричната воля на законодателя.

Независимо от приетото от съда несъответствие, Комисията счита, че неправилно е кредитирано заключението на в.л.Кехайова по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като то е основано на показанията на заинтересовани от изхода на делото свидетели, неподкрепени с доказателства.

Счита за пълно и обективно заключението на в.л.Раканова, която дава стойност на наличното в края на периода имущество в размер на 287 934,93лв.

Като неправилен е оспорен изводът на съда по отношение на нетния доход, като нулева, а не отрицателна величина. Нетният доход може да е положителна или отрицателна величина, като последната означава, че лицето се е издържало от източници с неустановен и предполагаемо незаконен произход. Тогава към отрицателния нетен доход трябва да се прибави наличното имущество и тази величина образува несъответствието, което е значително , ако надвишава 150 000лв.

Като изцяло погрешен е посочен изводът на съда, че имуществото, предмет на претенция за отнемане следва да е пряко придобито от конкретно престъпление, за което лицето е осъдено с влязъл в сила съдебен акт. Предмет на отнемане е имущество, което е придобито от проверяваното лице от престъпна дейност, а не от конкретно престъпление, за което лицето е осъдено с влязъл в сила съдебен акт по НПК, поради което не е необходимо да се установи наличие на причинно-следствена връзка между конкретното престъпление и придобитото имущество. Връзката между престъплението и придобитото имущество може да бъде както пряка, така и косвена, но следва да се направи основателно предположение за наличието на такава.

Атакуваният съдебен акт е оспорен като неправилен и необоснован и по отношение на МПС.Счита, че от приложените доказателства безспорно е установено, че те са придобити по време на осъществяване на престъпната дейност от ответника О., но съдът отхвърля претенцията, без да излага мотиви за това.

Моли да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважена изцяло претенцията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на процесното незаконно придобито имущество, като се присъдят и направените разноски в двете инстанции.

По делото е постъпил отговор от ответницата П. А., чрез процесуален представител адв.Б., в който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита, 4 че възражението в жалбата липса на необходимост от доказване на причинноследствена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество е неоснователно, в противоречие с чл.1 , пар. 1 от ЕКПЧ и даденото от СЕС тълкуване на понятието пропорционална намеса в индивидуалните права и създава предпоставки за произвол от страна на КОНПИ. В противоречие с трайната практика на ВКС и съдилищата в страната е и твърдението за отрицателния нетен доход. Счита, че мотивите на съда относно пряката връзка между извършена конкретна престъпна дейност и придобитото имущество са представени изопачено в жалбата, тъй като такъв извод не е направен от съда. Съдът е обосновал неоснователност на претенциите с липса на доказателства по делото за съществуване на причинна връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е послужило като основание за образуване на проверка и предявяване на иск пред съда. При постановяване на съдебния акт съдът се е съобразил с практиката на ВКС по този въпрос.Счита ,че в жалбата Комисията тълкува превратно решение № 464/09.07.2024г по гр.д.№ 3939/23г на ВКС. Ответникът признат за виновен по повдигнато обвинение по чл.255,ал.3,вр. ал.1, т.2 НК за престъпление, осъществено в периода м.февруари 2017г – март 2018г , а недвижимите имоти са придобити далеч преди този период, поради което претенцията за отнемането им е неоснователна.Счита, че правилно съдът е приел, че доходите на ответниците през проверявания период възлизат на 136 242, 60лв, а обичайните и извънредни разходи възлизат на 215 231,52лв, което означава, че се получава нетен доход с отрицателна стойност. Счита, че е неправилно нетният доход с отрицателен знак да се отнася към остойностеното имущество.Съобразно практиката на ВКС нетният доход може да е положителна величина или нула. Съдът е приел, че имуществото на проверяваните лица е в размер на 180 830, 93лв, която сума е по-висока от посочения размер в пар.1,т.3 ЗОНПИ -150 000лв. Установеното значително несъответствие обаче не е достатъчно за отнемането му. В хода на първоинстанционното производство Комисията не е доказала незаконен източник на доходи и връзка между незаконна дейност и придобитото имущество. Счита, че са налице две предпоставки за отнемане на незаконно придобито имущество, съобразно изискванията на чл.1 от Протокол 1 към ЕКПЧ - намесата да е законна и с легитимна цел. Третата предпоставка е пропорционалност на намесата с оглед преследваната цел.