Решение № 935 от 14.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Бургас, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501067 по описа за 2022 година

С Решение № 605 от 01.04.2022г., постановено по гр. дело № 4408/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е осъден К. М. С. от гр. Бургас да заплати на ЗД „Бул инс” АД със седалище гр. София сумата от 469, 49 лева като регресно вземане, представляващи изплатено обезщетение от застрахователя по щета № ****** в размер на 444, 49 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска – 08.04.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от К. М. С., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В депозираната пред настоящата въззивна жалба се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че неправилно първоинстанционния съд е отменил допуснатата съдебно-графологическа експертиза, тъй като застрахователното дружество не е изпълнило своето 1 задължение да представи по делото оригинала на застрахователната полица.

Посочва се, че съдът е следвало да изключи от доказателствата по делото процесната застрахователна полица. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че няма значение кой е положил подпис в полицата вместо застрахованото лице, тъй като застрахования е потвърдил с поведението си изпълнението на договора. В жалбата се посочва, че са неправилни и изводите на съда относно изплащането на щетата по застраховката на увреденото лице, тъй като обезщетението не е изплатено на увреденото лице – собственик на моторното превозно средство – ЕТ „*****“, а на друго лице – Д.Д.Г.. В жалбата се посочва, че е оспорен и съставения протокол на ПТП, както и представения документ, наименован „калкулация на щета“ и е неправилен извода на съда, че това касае отношенията между собственика на автомобила и застрахователя, тъй като именно така калкурираната в този документ щета е изплатена не на увреденото лице, а на друго – трето лице. Сочи се, че не е установена и вина на К. С., тъй като липсват доказателства за съзнание у него за възникване на пътно[1]транспортно произшествие – същият не е осъзнал, че е настъпило такова и не е възприел дори възникналия инцидент.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

В съдебно заседание въззивника К. М. С. чрез своя процесуален представител поддържа депозираната въззивна жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените обективно съединени искове на застрахователното дружество да бъдат отхвърлени.

Ответната страна по въззивната жалба – ЗД „Бул инс“ АД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, с който посочва, че правилно съда е признал наличие на застрахователно правоотношение между страните по делото и самият факт на заплащане на обезщетение по застрахователната полица е доказателство за наличието му. В отговора се посочва, че липсата на оригинал от застрахователната полица не възпрепятства съда при изготвяне на решението му. Посочва се, че застрахователното обезщетение не е платено на трето лице, а на собственика на автомобила, което прави плащането напълно валидно, а размерът на 2 щетата е потвърден и от изготвената съдебно-техническа експертиза.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – ЗД „Бул инс“ АД със седалище гр. София не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр. София против К. М. С. от гр. Бургас, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото застрахователно дружество сума в размер на 469, 49 лева, представляваща изплатено от страна на застрахователното дружество застрахователно обезщетение в размер на 444, 49 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба се посочва, че на 07.10.2018г. в гр. Бургас е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил – марка ****, модел ****, ДК № ******, собственост на К. М. С. и управляван от него и лек автомобил – марка ****, модел ***, ДК № ****, собственост на Д.Д.Г., от което са настъпили вреди за лекия автомобил, собственост на Д.Г. и въз основа на уведомление за щета по застраховка „гражданска отговорност“ на МПС в застрахователното дружеството е заведена щета от собственика на увредения лек автомобил – Д.Г.. В исковата молба се посочва, че от представения доклад по щетата, вредите, които са били причинени на лекия автомобил – марка **** в резултат на пътно-транспортното произшествие са в размер на 444, 49 лева и именно това е размерът на застрахователното обезщетение, което е изплатено на собственика на увредения автомобил с платежно нареждане от 06.03.2019г.

В исковата молба се твърди, че лек автомобил с марка **** е бил застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ в ищцовото застрахователно дружество с валиден срок на действие от 20.08.2018г. до 19.08.2019г. със застрахователна полица № BG/02/***** и предвид обстоятелството, че водачът на автомобила – К. С. е напуснал пътнотранспортното произшествие за застрахователното дружество е възникнало правото да предяви регресна претенция. В исковата молба се посочва, че от 3 застрахователното дружество е отправено уведомление до ответника С. да заплати претендираната сума, но тъй като той не е сторил това за застрахователното дружество е възникнал правен интерес да предяви своите претенции по съдебен ред.

Ответната страна

–

К.

С. в депозирания пред първоинстанционното производство отговор на исковата молба посочва, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, тъй като по делото е представена застрахователна полица, но същата не е подписана от него. В отговора на исковата молба, ответната страна оспорва своя подпис и ангажира доказателства в тази насока. Оспорва и обстоятелството, че застрахователното обезщетение не е изплатено на неговия собственик.

За да уважи претенцията на застрахователното дружество и да осъди ответната страна да заплати претендираните суми, първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на увреждането, съществуващо между страните по делото.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По отношение на наведените съображения във въззивната жалба, сочещи на неправилност на атакуваното първоинстанционно решение, съдът намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представения Протокол за ПТП № ***** от 07.10.2018г. се установява, че на 07.10.2018г. в гр. Бургас, на ул.

„***** е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на лек автомобил – марка **** с ДК № ******, собственост на ответника К. М. С. и управляван от същия и лек автомобил – марка **** с ДК № *****, собственост на Д.Д.Г.. По делото не се спори и относно обстоятелството, че водача на лекия автомобил – марка **** – К. С. е преминал покрай паркирания лек автомобил – марка ****, като не е оставил достатъчно странично разстояние между паркирания автомобил и своя автомобил и е 4 реализирал пътно-транспортно произшествие с него, като му е нанесъл вреди.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че водача на автомобила – марка **** с ДК № ****** – К. С. е напуснал мястото на произшествието, поради което и застрахователното дружество претендира да бъде ангажирана регресната отговорност на ответника съобразно изричната разпоредба на чл.

500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.

За да ангажира регресната отговорност на ответната страна, ищцовото застрахователно дружество представя по делото копие от Застрахователна полица № BG/02/*****, от която е видно, че е сключен Договор за гражданска отговорност с лицето К. М. С. за периода от 20.08.2018г. до 19.08.2019г. С писмения отговор на ответника, депозиран в първоинстанционното производство подписа, положен под застрахователната полица за „застраховащ“ е оспорен от страна на К. С. и е отправено искане за допускане на съдебно-графологична експертиза, съдът я е назначил, но поради непредставяне на оригинал на застрахователната полица от страна на ищцовото дружество, Районен съд – Бургас с Определение от 09.03.2022г., постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 4408/2021г. по описа на БРС е отменил определението, с което е допуснато изготвянето на съдебно-графологична експертиза. В този смисъл, настоящият състав, намира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение и не е следвало да отменя определението за допускане на експертизата, тъй като са били налице пречки, създадени от ищцовото дружество, които са попречили тази експертиза да бъде изготвена и именно това е наложило на основание чл.

266, ал. 3 от ГПК исканата от въззивната страна експертиза да бъде допусната пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че така извършената пред настоящата инстанция съдебно-графологическа експертиза е допустима и изготвеното по нея заключение следва да бъде взето предвид при формиране на фактическите и правни изводи от въззивната инстанция, тъй като това доказателство е останало несъбрано от първоинстанционния съд поради допуснато процесуално нарушение.

Безспорно е, че в хода на въззивното производство застрахователното дружество е било задължено от страна на съда и е представило процесната застрахователна полица в оригинал (лист51 от въззивното производство). Видно от изготвената съдебно-графологическа 5 експертиза от 16.01.2023г., вещото лице в своето заключение посочва, че подписът срещу „Застраховащ“ в Застрахователна полица Гражданска отговорност № BG/02/*****/20.08.2018г. не е положен от К. М. С..

На основание чл. 344, ал. 1 от Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015г. – в сила от 01.01.2016г.) застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора.

На основание ал. 2 от цитираната разпоредба застрахователният договор може да е съставен и във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

На основание чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

Безспорно е, че съобразно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ Договорът за застраховка следва да бъде сключен в писмена форма, тоест – предвидена е форма за валидност на застрахователния договор, като е посочено изрично, че формата би могла да бъде застрахователна полица или друг писмен акт. В конкретния случай е безспорно, че по делото не се установява наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищцовото застрахователно дружество – ЗД „Бул Инс“ АД и ответника в първоинстанционното производство – К. М. С., тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че подписът, положен за „застраховащ“ под представената застрахователна полица не е на ответника К. С.. По делото не е представен друг писмен акт, от който да се направи извод за сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ между страните по делото, поради което и съдът счита, че не може да се направи извод за възможността да бъде ангажирана регресната отговорност на К. С. да заплати на застрахователното дружество заплатената сума като обезщетение за 6 причинена вреда, вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие на 07.10.2018г. в гр. Бургас.