Решение № 3175 от 02.07.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 3175

Пазарджик, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20267150700527 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на Т. Н. И., чрез адв. М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-4401/15.04.2026 г., издадена от Б. К., на длъжност Инспектор в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с която на Т. Н. И. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, бб) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Твърди се, че в случая липсва пълно, конкретно и непротиворечиво изясняване на механизма на ПТП, идентификацията на водача и субективното възприемане на произшествието, поради което материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ не са доказани. Посочено е, че от съдържанието на акта не се установяват по несъмнен начин релевантните факти, обуславящи приложението на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „бб“ ЗДвП, включително наличие на пострадало лице, възприемане на настъпилото ПТП от водача и съзнателно неизпълнение на задълженията му като участник в произшествието.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. В., която поддържа жалбата. Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като не съдържа ясни, конкретни и непротиворечиви факти и правни основания. От съдържанието на заповедта не ставало ясно кое точно нарушение се оспорва в принудителната административна мярка – движението назад по чл. 40 от ЗДвП, неизпълнението на задължението по чл. 123 при ПТП или нарушение по чл. 175 от ЗДвП. Претендира разноски. По делото е представена и писмена защита от адв. М., с която отново са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на процесната ЗППАМ.

Ответникът - Инспектор в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик – редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по жалбата. По делото със съпроводителното писмо, с което е представена административната преписка е изразено становище за неоснователност на жалбата от „За“ Началник РУ – Велинград, който обаче не е страна по делото.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на съдебното производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-4401/15.04.2026 г., издадена от Б. К., на длъжност Инспектор в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с която на Т. Н. И. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, бб) временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Обжалваният административен акт е редовно връчен на жалбоподателя на 15.04.2026 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд - Пазарджик - жалба с вх. № 4020/23.04.2026 г.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че срещу Т. Н. И. били издадени два акта за установяване на административно нарушение (АУАН) - АУАН Серия GA № 956908 и АУАН Серия GA № 956909, двата от 15.04.2026 г., издадени от Б. К., Инспектор при РУ Велинград, ОД на МВР – Пазарджик, за това че на 17.03.2026 г., около 10:00 часа по свидетелски показания и преписка с номер 367000-2417 от 19.03.2026 г. в гр. Велинград пл. Възраждане в близост до магазин „Нима“ ППС1 [Марка] 6, рег. № [рег. номер], собственост на Й. Д. И., [ЕГН], горепосоченото лице (Т. Н. И.) извършва маневра на заден ход изразяваща се в изнасяне леко наляво, без да се убеди, че няма да създаде непосредствена опасност за другите участници в движението, като блъска пешеходеца И. А. В. с [ЕГН], който е бил в отстрани на задна лява част на ППС1. В следствие на което водачът на ППС 1 не спира за да установи състоянието на пострадалото лице и напуска мястото на произшествието. АУАН е съставен във връзка с чл. 40 ЗАНН по свидетелски показания.

В АУАН Серия GA № 956908 и АУАН Серия GA № 956909 фактическата обстановка е описана идентично, като обаче в АУАН Серия GA № 956908 е посочено, че водачът виновно е нарушил чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП движи се на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. ПТП. Съответно в АУАН Серия GA № 956909 е посочено, че водачът виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ – участник в ПТП не уведомява компетентната служба на МВР.

По делото са представени снети сведения от пострадалия И. А. В., от сестра му Т. А. В., като очевидец, от жалбоподателя Т. И. и от съпругата му Й. И., както и от свидетеля Я. К..

И. В. е посочил в дадените сведения на 19.03.2026 г., че на процесната дата 17.03.2026 г., около 10:20 ч. бил блъснат от лек автомобил Мазда, сива, с десен волан, не видял рег. номер, но сестра му била очевидец на случилото се. След сблъсъка, който не се твърди да е тежък, пострадалия извикал към водача на колата да спре, но той не спрял, а продължил пътя си. Твърди, че в момента не усетил болки поради стреса. Бил си изкарал медицинско удостоверение впоследствие. Обиколил близките обекти за запис на кадри от камери, установил, че в близка книжарница имало записващо устройство, помолил да запазят записа. На същата дата била подадена и молба до началника на РУ – Велинград за същите обстоятелства от пострадалия. От сведенията на Т. А. В. се потвърждава аналогична фактическа обстановка, като обаче се посочва, че в близост имало камион, който зарежда хляб в магазин „Нима“ и водачът сигурно е станал свидетел. Поради това са снети сведения и от Я. К., който потвърждава, че е бил в близост, отстрани на камиона на процесната дата, като е разтоварвал хляб. Чул как жена вика „хей внимавай къде караш“, след което преминал отстрани и видял автомобил, който се отдалечавал, който бил същия като от снимките, които му показали в РПУ – Велинград. Посочва изрично, че не видял пострадали хора.

Били снети и сведения от жалбоподателя, в които кратко посочва, че на процесната дата 17.03.2026 г. той е управлявал автомобила Мазда и на излизане от магазина не е усетил удар на човек. Съпругата на жалбоподателя в дадените писмени сведения посочва, също, че на 17.03.2026 г. автомобилът е управляван от съпруга й и, че не е разбрала да са ударили човек след като са изкарали колата от паркинга на заден ход.

По делото, по искане на жалбоподателя е разпитана като свидетел Й. Д. И., съпруга на жалбоподателя Т. И..

Свидетелят И. посочва, че на 17.03.2026 г. в 10:30 часа били пред магазин в [жк] и на заден изкарвали колата, тя била до съпруга си и нищо не е усетила. Това го разбрали едва на 17-ти, че нещо е станало. Нито била видяла, не знаела какво се е случило. Не била усетила да удрят пешеходец. Т. също не бил усетил по някакъв начин, никой нищо не е усетил. За първи път разбрали за инцидента, когато ги извикали в полицията след един месец. Съпругът й не бил потърсен през този един месец, нищо не знаели. Дали сведения и описали какво са възприели. Не знаели, че е имало пострадало лице.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй като са дадени от съпругата на жалбоподателя – лице заинтересовано от изхода на спора, и доколкото показания са очертаващи само лични възприятия на лицето. От същите не се установява липса или наличие на удар на пешеходец, не се установяват факти релевантни за спора, а само се посочва, че удар не е усетен от свидетеля или от съпруга й.

По делото от страна на ответния орган са представени и справка за водач на жалбоподателя и заповеди за делегиране на правомощия.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.

Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Инспектор в РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик е компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед 312з-2296/11.09.2025 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея са описани фактическите и правните основания за издаването й. По делото действително са представени два броя АУАН с оглед процесните събития, като в двата АУАН е цитирана една и съща фактическа обстановка (посочена и в ЗППАМ), но са идентифицирани две различни нарушения, произлизащи от описаната фактическа обстановка. Това обаче в случая не компрометира мотивираността на ЗППАМ. В същата изрично е посочено, че се налага ПАМ на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

В случая в единия АУАН е посочено нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП (Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението), а във втория АУАН като нарушение е цитирана нормата на чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДвП (Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи). Актът за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, като същата в случая не е оборена от страна на жалбоподателя.

Събрани са сведения от пострадалия и от сестра му - пряк очевидец, наблюдавали съприкосновението на автомобила с пострадалия, от които се установява, че лицето не е пострадало тежко, но е било в съприкосновение с МПС-то. И двамата посочват, че е даден знак на водача да спре, но това не е станало. Наличието на такъв повик се установява и от сведенията събрани от присъствалия на място Я. К.. Макар и пешеходецът да не е пострадал видимо или тежко, водачът е бил длъжен да спре и да потърси органите на МВР в съответствие с изискванията на чл. чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДвП, както и е бил длъжен при маневра на заден ход да се увери, че няма лице застанало зад МПС.

Възприетата в ЗППАМ и двата АУАН фактическа обстановка не се оборва от жалбоподателя. В дадените пред органите ма МВР сведения и от показанията на свидетеля И. само се посочва, че на 17.03.2026 г. действително жалбоподателят е управлявал процесното МПС и, че не са усетили сблъсък с лице при излизане на заден ход от паркинга на магазина. Личното възприятие за липса на сблъсък с физическо лице обаче не е тъждествено на фактическата липса на сблъсък.

От горните следва, че в случая не се опровергава възприетата от ответни орган фактическа обстановка в ЗППАМ и АУАН.

Разпечатката съдържа 34 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b795120-ff68-4117-a3cb-7500d2c09fff