Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 318 от 19.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно наказателно дело 133/2026
Вид
Протокол № 318
Подписан
19.03.2026
В сила
19.03.2026
Състав
Росица Бункова, Божана Манасиева, Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл.343б, ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл.25 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 318 гр. Благоевград, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илиана Ангелова и прокурора Р. Андр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно наказателно дело № 20261200600133 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор Г..

Жалбоподателят Л. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява а. А., редовно призован.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Като взе предвид, че страните са редовно призовани, явяването на подсъдимият не е задължително, последният не сочи уважителни причини за неявяването си, представлява се от защитник, съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Делото се докладва от съдията-докладчик:

Производството по ВЧНД № 133/2026г. на Окръжен съд – Благоевград е 1 образувано по жалба на а. А.,в качеството му на защитник на подсъдимия Л.

Д. и е насочена срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 21.01.2026г. по НОХД № 553/2025г. на Районен съд – Разлог. С жалбата се оспорва постановеният съдебен акт, с който е приложена разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, посочвайки, че тази санкция е прекалено тежка, непропорционална на извършеното престъпление и не съобразена с преследваната от закона легитимна цел. В жалбата подробно се цитират решения на Европейския съд. В тази връзка се позовава на противоречие с нормата на правото на Европейския съюз и се счита, че съдът е постановил неправилен съдебен акт, като не е приложил по собствена инициатива правото на ЕС. По тези съображения се иска намаляване на наложената от Районен съд – Разлог парична санкция,представляваща равностойност на автомобила и при условията на алтернативност се иска спиране на производството до произнасяне на СЕС по образуваното пред него производство по преюдициално запитване на Районен съд – Велики Преслав.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, считам наведените доводи във въззивната жалба за неоснователни и не ги споделям, като намирам, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение. Нямам искания по доказателствата. Становище по искането за спиране ще взема по същество на делото.

АДВ. А.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам жалбата с всички изложени аргументи. Нямам доказателствени искания.

Съдът като взе предвид, че страните нямат доказателствени искания, в днешното съдебно заседание адв. А. прави изявление, че поддържа въззивната си жалба и в частта, в която иска спиране на въззивното наказателно производство, намира следното:

Разпоредбата на чл.25 от НПК предвижда хипотезите, в които се спира наказателното производство, като една от тях действително е, когато съдът отправи преюдициално запитване до СЕС, но съгласно съдебната практика се касае само за спиране производството по делото, по което е направено искането за преюдициално запитване. В този смисъл има произнасяния на горната инстанция, включително и на дела на Благоевградския окръжен съд, с които се приема, че не следва разширително да се тълкува тази норма и да се спират производствата по други висящи дела, които имат същият предмет като това, по което е направено искането за преюдициалното запитване. В този смисъл е и практиката на ВКС по Решение № 116/27.02.2026г. по Наказателно дело 72/2026г., Решение № 644/20.11.2024г., Решение № 108/25.02.2024г., постановено по дело № 92/2026г., с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

2

ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на въззивното частно наказателно производство.

С оглед на обстоятелството, че страните нямата други искания, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, аз не споделям доводите във въззивната жалба, поради което считам, че първоинстанционния съд е постановил едно правилно и законосъобразно определение, прилагайки разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Налице е решение на Конституционния съд и тази норма не е обявена за противоконституционна, а по отношение на искането за спиране – вие се произнесохте и аз изцяло споделям становището Ви като правилно и законосъобразно. Още повече, че настоящият съдебен състав многократно е бил изправен пред такава хипотеза и с оглед решението на Конституционния съд не е уважавал жалбите в тази насока. По отношение на равностойността – тя е определена съгласно експертизата по делото, поради което считам искането на защитата в тази насока също за неоснователно.

АДВ. А.: Почитаеми въззивни съдии от Окръжен съд – Благоевград, позволявам си с такъв тип жалби да сезирам редица съдебни състави на територията на Р България в различни съдебни райони, поради принципното ми становище и кауза, която мога да кажа, че имам, с оглед на това, че според защитата разпоредбата на чл. 343б, ал.5 изначално създава трудности и води до там, че в правния мир съществуват съдени решения, съдебни актове, които са несправедливи според искреното мнение на защитата. До голяма степен разбирам съставите, които постановяват такива решения, тъй като законодателя за огромно съжаление е направил, без да се извинявам, една некадърна правна норма, без да остави никакви дискреция на почитаемия съдебен съд, а в последствие същата беше затвърдена до огромна степен и от решението на Конституционния съд на Р България, както отбеляза и представителя на държавното обвинение. Това обаче според защитата не означава, че ние като юристи не следва да мислим и да тълкуваме закона, да го тълкуваме и в смисъла на практиката на правото на Европейския съюз, заради простия факт, че мога да се съглася като защитник в огромна част в подобни казуси, че обществената опасност на едно деяние, когато се отнеме, ерго се присъди равностойността на един лек автомобил е различна, ако лекият автомобил струва 300 евро или ако струва 300 000 евро. Обществената опасност на тези деяние при еднакви други условия на неосъждано лице, с добри характеристични данни, с количество на алкохола, установен по надлежния начин близко до забраненото, а не два или три пъти над нормата 3 разбира се, обществената опасност в такива процесни казуси е абсолютно една и съща, без значение дали лицето управлява лек автомобил за 300 евро или за 300 000 евро. Ето защо смятам, че на първо място поддържам всичките си аргументи в своята въззивна жалба. Радвам се, че има решение като това, което приложих, което смятам, че Софийски окръжен съд в този свой краен акт по един брилянтен, смея да твърдя, юридически начин успя да обоснове именно това, което защитата си мисли от няколко години и се опитва да обоснове някой състав, има смелостта да го направи и да обоснове краен съдебен акт, в който не прилага цялата санкционна част на чл.343б, ал.5, тъй като същата неминуемо, както съм отбелязал, има наказателно-правен характер по смисъла на чл.49, пар.3 то Хартата, както и чл.1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека. Тя неминуемо е репресивна имуществена мярка с висока степен на интензитет и същата в този ред на мисли следва да отговаря, както всяка една такава норма при налагане на едно наказание на принципа на пропорционалността на наказанията, заложено в същия чл.49, пар.3 и чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ. Тук неминуемо се получава и колизията с вътрешното законодателство, за което до настоящия момент говорехме – практиката е константна, закона не позволява дискреция.

Това обаче не означава, че правото на ЕС и цитираните от мен разпоредби нямат примат пред наказателното вътрешно право, дори и пред решенията на Конституционния съд и когато се установи от почитаемия съдебен състав и други състави на територията на различни съдебни райони несъответствия между вътрешното законодателство и това на правото на ЕС, още повече според скромното мнение на защитата, толкова флагрантно, то неминуемо според защитата, различните съдебни състави не само могат, те са длъжни дори да приложат в такива моменти правото на ЕС, ако сметнат че същото си противоречи, каквото е и мнението на защитата. Неминуемо, когато едно лице е наказано с минималното, според българския закон наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“ или 4, или 5, без значение, при условията на чл.66, без глоба, с лишаване от правоуправление в рамките на няколко месеца, които вече са изтекли, тъй като било преждевременно иззето от една страна като наказателно-правна санкция и кумулативното налагане от друга страна на имуществена санкция, каквато представлява глобата в този случай в размер на почти 35 000 евро на лице, което е с прекрасни характеристични данни, лекар с уважавана практика, който е допуснал своята грешка, понесъл е наказанието си за тази грешка – това според защитата прави налагането на именно тази кумулативна имуществена санкция прекомерна, несъответстваща на баланса и обществената опасност на съответното деяние.

Подробно в жалбата си съм изложил всички мои аргументи. Това е една кауза на защитата и смятам, че наистина правото следва да се прилага с мисъл, а не на конвейер. В огромна част от случаите, включително и в това производство, съдебния състав на първостепенния съд дори не предостави думата на защитата да се изкаже във връзка с това отнемане, т.е. то се прави по инерция, защото така пише в закона. Апелирам към това закона да се прилага с мисъл и спрямо отделния случай, спрямо отделната обществена опасност на всяко едно деяние. Това е смисълът и духът на закона, а не да се прилага на 4 конвейер, защото нямаме дискреция в разпоредбата и защото Конституционния съд е потвърдил. Да, виждаме обаче, че има как да се приложи правото на ЕС с непропорционалността на наказанието, което неминуемо съдебния състав вижда в процесния казус, както и в много други навярно с огромната практика, която има.

Поддържам всички аргументи, които съм изложил в своята жалба. Реферирам и към решението, което съм приложил на Окръжен съд – София и ще Ви моля да намалите тази санкция, тъй като същата според защитата е абсолютно непропорционална и несъответстваща на обществената опасност. Моля да приложите правото на ЕС в смисъла на чл.49, апр.3 то Хартата и чл.1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ и да наложите наказание, което е предвидено в чл.343б, ал.5, но в същото време да приложите и правото на ЕС, което да бъде един необходим и конвенционно и съюзно-правен обусловен коректив на вътрешното законодателство, като измените първостепенния съдебен акт и наложите санкция, но в значително по-малък размер, който според защитата ще съответства на обществената опасност на деянието и ще изпълни целите на наказанието.

Съдът се оттегли на съвещание.

След съвещание, съдът счете делото за достатъчно изяснено и обяви на страните, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се написа в съдебно заседание, което приключи в 13:55 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5