Решение № 780 от 29.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Борислава М. Борисова при участието на секретаря Виктория Тр. Х. като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604894 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 572 от 15.12.2023 г., постановена по НЧХД № 2799/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, подсъдимата К. Х. Л. е призната за виновна в това, че на 17.10.2022 г. в гр. София, кв. ****, чрез хвърляне на керемида, причинила на Й. С. Г.-Л. травматични увреждания, представляващи: контузия на главата с обширeн оток и кръвонасядане в лявата тилна област, клинични данни за преразтягане на мекотъкнанни мускулни и сухожилни структури в областта на шийната паравертебрална мускулaтура и тази на горната лява част на гърба, причиняващи ограничаване обема на движение на главата, поради изразен болков синдром и мотивиращи диагнозата „навяхване на шията“, охлузване по задната повърхност на лявото рамо, като й причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е била освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата е осъдена да заплати на Й. С. Г.-Л. сумата от 1812 лева, 1 представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за образуване на делото. На същото основание подсъдимата е осъдена да заплати в полза на СРС сумата от 723.60 лева – разноски за изготвяне на СМЕ и СТЕ.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата, в която са изложени съображения за нейната незаконосъобразност, доколкото е постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не е било установено по безспорен начин, че К. Л. е извършила престъплението, за което е обвинена. С оглед на изложеното, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова, с която да оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение.

Не са постъпвали писмени възражения срещу така подадената въззивна жалба.

С определение в разпоредително заседание на 03.09.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на свидетели и на подсъдимата, както и изслушването на експертизи пред въззивния съд.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимата поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. В допълнение е посочено, че в мотивите към присъдата са допуснати множество фактически грешки, налице е изопачена фактическа обстановка и липса на мотиви. В този смисъл се твърди, че в мотивите към присъдата на четири места първоинстанционният съд е посочил, че съпруг на тъжителката е Х.Л., който е правил ремонт, което не отговаря на обективната истина. Посочено е, че се кредитирани изцяло показанията на съпруга и сина на частния тъжител без да е анализирано защо са незаинтересовани от крайния изход на делото.

Твърди се, че синът на тъжителката е воден от нея по всички дела, по които е страна, като е предварително подготвен какво да каже по делото. По отношение на показанията на съпруга на тъжителката е посочено, че е нелогично последният да е видял как майка му замерва жена му и сина му с керемиди и безучастно да гледа ситуацията без да се намеси. Акцентирано е на обстоятелството, че не е дадена вяра на показанията на доведените от подсъдимата свидетели, доколкото последните не били преки очевидци на 2 случая. Твърди се, че от заключението на вещото лице ставало ясно, че подсъдимата е възрастна и поради заболяванията си не може да хвърля предмети през високата двуметрова ограда. Предвид на това, че подсъдимата не е виждала тъжителката през оградата, то последната не е можела да й нанесе удар, още повече умишлен такъв. На следващо място е изложено, че според процесуалния представител на тъжителя телесните й увреждания са били нанесени с два удара, докато първоинстанционният съд е осъдил подсъдимата за нанесен един удар. Отделно от това, е посочено, че вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза по делото, не е отговорило по никакъв начин в тази насока, посочвайки единствено, че травматичните увреждания могат да се получат по посочения от тъжителката начин. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваната първоинстанционна присъда, като признае подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение.

Повереникът на частния тъжител оспорва подадената жалба, като твърди, че първоинстанционната присъда е законосъобразна и обоснована. Твърди се, че не може да се установи предвид механизма и обстановката при нанасяне на телесните увреждания, дали се касае за един или два удара на пострадалата, но травматичните увреждания са безспорно установени. Изложено е, че показанията на съпруга и сина на тъжителката правилно са били кредитирани от районния съд, доколкото са подкрепени от останалите обективни доказателства

– заключенията на съдебнотехническата и съдебномедицинската експертизи. В тази връзка е посочено, че първоинстанционният съд правилно е анализирал събраните по делото доказателства, като е приел фактическа обстановка, възприета от свидетелите очевидци и събраните обективни доказателства.

Частният тъжител Й. Г.-Л. поддържа казаното от повереника й, като посочва, че разпитаните в хода на първоинстанционното производство по искане на подсъдимата свидетели не са очевидци на ситуацията. Посочено е, че синът й е бил свидетел на Д.ието на подсъдимата, поради което от въззивния съд се иска да потвърди атакуваната присъда.

В правото си на реплика, защитникът на подсъдимата заявява, че И.Л. е заинтересован, доколкото е бил осъден по реда на ЗЗДН с влязъл в сила съдебен акт за насилие над майка му. Оспорва се, че констатираните със СМУ 3 наранявания са получени в резултат на поведението на подсъдимата, като се твърди, че тъжителката предварително се подготвила да звънне на тел. 112, поради което е била с телефон в ръка.

Повереникът заявява, че в хода на въззивното производство не следва да се оспорва заключението на съдебномедицинската експертиза, като е акцентирано на обстоятелството, че СМУ се базира на непосредствените прегледи на тъжителката от екип на ЦСМП-София минути след инцидента.

Подсъдимата заявява, че не е извършила вмененото й престъпление, доколкото не тя, а тъжителката я е замярвала с парчета керемида. Твърди, че след като последната я е ударила с парче керемида по малкия пръст на дясната ръка, подсъдимата е тръгнала да се обажда на тел. 112, в който момент е чула как по предварително подготвен план се обажда тъжителката, като я набеждава, че тя я замярва с керемиди. Изложено е, че К.Л. дава неверни показания относно случая, като твърди, че не може да извърши Д.ието предвид възрастта си. С оглед на това, от съда се иска да отмени първоинстанционната присъда.

В предоставеното й право на последна дума, подсъдимата желае да бъде оправдана.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.

314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира основания за същественото й изменение или допълнение.

Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната фактическа обстановка:

Подсъдимата К. Х. Л. е родена на **** г. в с. Стрелци, обл. Пловдив, българка, българска гражданка, разведена, пенсионерка, живуща в гр. София, кв. ****, с ЕГН **********.

4

Тя и частната тъжителка Й. С. Г.-Л. са съответно свекърва и снаха.

Тъжителката е омъжена за по-големия син на подсъдимата - свидетеля И.А.Л., от когото има две деца син - свидетеля К.Л., и по-малка дъщеря.

Страните по делото живеели в два отделни имота на адрес: гр. София, кв.

****, като дворните места са отделени с масивна ограда, на места висока около 2 метра. Върху самата ограда имало поставени и здраво закрепени керемиди, тип „турски”. Тъжителката и подсъдимата били в крайно влошени отношения, датиращи от години, като помежду си имали образувани множество дела.

На 17.10.2022 г., в късния следобед, подсъдимата К. Х. Л. се намирала в двора на къщата си на горепосочения адрес в гр. София, кв. ****, като садила марули. В същото време, в съседния двор се намирали тъжителката и нейният син - свидетелят К.И.Л., който хранел кучето и му сипвал прясна вода.

Частната тъжителка започнала да снима с телефона си подсъдимата, както била правила и в предишни случаи. След това започнала да бута в двора на подсъдимата керемиди, тип „турски”, поставени върху самата ограда в двора на свекърва си. Видимост към тях имал свидетелят И.А.Л. (съпруг на тъжителката и син на подсъдимата), който в този момент заедно със свой приятел ремонтирал таванско помещение, като поставял первази на прозорците. Той добре виждал къде се намират, както съпругата и синът му, така и подсъдимата - негова майка, но бил зает с работата, която вършил. В отговор на поведението на тъжителката, подсъдимата започнала да хвърля парчета керемиди, като керемида или част от такава ударила тъжителката в областта на главата, в лявата тилна област, и лявата част на гърба, докато тя била с гръб към оградата в своя имот. Ударът бил възприет от 15-годишния към онзи момент свидетел К.Л., който бързо се затичал към майка си, за да види какво е състоянието й. Тъжителката му извикала да се пази, разплакала се и казала, че й се гади. Двамата бързо влезли в къщата. Свидетелят К.Л. видял голям оток на главата на майка си. В същото време привлечен от плача на съпругата си, при тях слязъл свидетелят И.А.Л.. Тъжителката му казала, че майка му я е ударила с керемида. Той набрал от нейния мобилен телефон номер 112 и я оставил тя да подаде сигнала за случая. Така, на 17.10.2022 г. в 18:44 часа тъжителката провела разговор с оператора, като му съобщила за станалото. Било й заявено, че веднага изпращат полицейски патрул на място.

5

Междувременно, чувайки, че тъжителката разговаря с оператора на тел.

112, подсъдимата също звъннала на спешния телефон, като съобщила, че тъжителката я е замеряла с керемиди и я ударила по ръката. Тъй като касаел един и същи адрес, системата автоматично „свързала” двата сигнала, като бил изпратен един полицейски екип в състав свидетелите А.Й.Н. и Н.В.К. служители в 05 РУ-СДВР. Свидетелите изслушали и двете жени и им съставили протоколи по чл. 65 ЗМВР. Предложили на тъжителката да я откарат до болнично заведение, но тя заявила, че сама ще отиде на преглед.

Свидетелят И.А.Л. закарал съпругата си в УМБАЛСМ „Николай И. Пирогов” ЕАД, където на 17.10.2022 г. в 20.35 часа й бил извършен преглед в Спешен кабинет по неврохирургия. След прегледа, й била поставена основна диагноза:

Повърхностна травма на окосмената част на главата, Анамнеза: Ударена с керемида по главата, Обективно състояние: Травма на главата. Изследвания:

Профилна рентгенография на цял череп - ляв профил Р000152;

Рентгенография на череп - проекция по Бабчин Р000152; Терапия: Дадени указания.

На следващия ден - 18.10.2022 г., тъжителката посетила съдебен лекар, който издал СМУ № 451/2022 г. с отразени в него обективни данни - в лявата половина на тилната област има обширни оток и петнисто синкаво мораво кръвонасядане, плътновати и болезнени при палпация на обща площ с размери около 8/7 см с неясни граници (пациентката е с гъсто окосмяване на главата). Оплаква се от силни болки, както в областта на главата, така и по задната повърхност на шията, като се отчита палпаторна болезненост и повишен мускулен тонус в областта на лявата паравертебрална шийна мускулатура и горната част на гърба отляво, причиняващи ограничаване в обема на движение на главата при ротация и накланяне вдясно. По задната повърхност на лявото рамо има ограничено повърхностно охлузване със забелване на епидермиса отгоре надолу със сивкаво жълтеникава повърхност, равна с околната кожа и размери 2,2/1,7 см“.