Решение № 5032 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5032 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20261100500044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 19609 от 30.10.2025 г., постановено по гр. д. № 6993/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 27-и състав, е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата С. П. А. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер о т 294.13 лева - главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева - разноски, съставляващи 1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла погасителна давност.

С решението е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата Ц. С. А. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер от 294.13 лева - главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева разноски, съставляващи 1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла погасителна давност Със същото решение е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът С. С. А. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер от 294.13 лева - главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева разноски, съставляващи 1

1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла погасителна давност.

С постановеното решение е признато за установено по предявения отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК, че ищцата Р. С. А. не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер от 294.13 лева - главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2001г. до изплащане на вземането, сумата от 53.83 лева - лихва за забава, както и сумата от 5.88 лева разноски, съставляващи 1/4 част от вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 05.07.2001 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по гр.д. № 4896/2001 г., по описа на СРС, 76 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118580401150 по описа на ЧСИ У.Д., с район на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради изтекла погасителна давност.

С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всеки от ищците сумата от 451,85 лева, представляваща сторени пред Софийски районен съд разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че редовно е подавал молби за извършване на актуално имуществени проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки. Сочи, че длъжникът С. А. е починал на 20.07.2021 г., като неговите наследници не са били конституирани в хода на изпълнителното производство.

Счита, че доколкото съдебният изпълнител не е уведомил взискателя за смъртта на длъжника с оглед предприемане на действия по конституиране на наследниците, изпълнителното производство е било спряно по силата на закона, поради което давност не е текла. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че процесните вземания се погасяват с тригодишна давност. Развива съображения за това, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, като ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. Акцентира, че при настъпила перемпция нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действия. Сочи, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение, като значение има активността на взискателя. Позовава се на съдебна практика, съгласно която давността на вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, винаги е 5 години. Намира, че с депозирането на молби от страна на взискателя давността е прекъсвана многократно, като счита, че следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че поради обявеното извънредно положение в България, за срока от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спряно теченето на погасителната давност. С оглед изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Процесуалният представител на въззиваемите счита, че доколкото вземането е погасено по давност преди смъртта на длъжника С. А., то няма значение, че с неговата смърт давността е спряла да тече. Посочва, че от представения от ДСИ щемпел се установявало, че последното изпълнително действие е извършено на 09.02.2005 г., а изпълнителното дело е прекратено с постановление на 10.09.2010 г. Намира за правилен извода на съда, че приложимият в случая давностен срок е 3-годишен, тъй като изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, поради което съществуването на вземането би могло да се оспорва както досежно действителността на основанието, така и относно погасяването му.

Молят съда да потвърди решението и претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по 2 свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищците в качеството им на наследници на починалия длъжник С. А. А. отричат вземането на ответното дружество по издаден изпълнителен лист от 05.07.2011 г., с който наследодателят им С. А. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 237, буква „з“ ГПК, вр. чл. 109, ал. 2 ЗЕЕЕ за сумата от 1176,52 лева главница и 215,31 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2001 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК за сумата от 23,52 лева – разноски по делото.“

Отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с което му се предоставя правото да установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е издаден въз основа несъдебно изпълнително основание.

Видно от диспозитива на изпълнителния лист същият е издаден на основание чл. 237, буква „з“ ГПК. Съгласно чл. 237, б. „з“ ГПК (отм., в приложимата редакция към датата на издаване на изпълнителния лист) на принудително изпълнение подлежат други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист. Аргумент за извода на съда, че изпълнителният лист е издаден на извънсъдебно основание е и обстоятелството, че същият е издаден на 05.07.2001 г., а законната лихва върху главницата е присъдена, считано от 22.06.2001 г., т.е. приблизително две седмици преди издаване на изпълнителния лист, за който период от време е практически невъзможно да бъде проведено исково производство, което да приключи с влязло в сила съдебно решение, в който смисъл са и доводите на въззивника ответник.

Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г., ОСГТК понятието „периодични плащания по смисъла“ на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При тези съображения и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в това число и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички изброени признаци и следва да се считат за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

В Решение № 94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. на ВКС, I ТО и Решение № 139/28.08.2013 г. по т. д. № 98/2012 г. на ВКС, II ТО се приема, че изпълнителният лист, издаден на несъдебно изпълнително основание, не поражда сила на пресъдено нещо и не води до прилагане на петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Новата давност, която започва да тече от издаването на изпълнителния лист, е същата като първоначалната тригодишна. С тригодишна давност се погасяват и задълженията за заплащане на мораторна лихва с оглед разпоредбата на чл. 111, б. в от ЗЗД.

3

С оглед изложеното настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с тригодишна давност.

Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.