Решение № 5097 от 17.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5097 гр. ***********, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110113404 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ***********************, ЕИК:

***************, със седалище и адрес на управление: ******************************, срещу Б. Л. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника съответно за сумата в размер на 259,87 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***********************, абонатен номер *********, апартамент в североизточната част на мецанин, сумата в размер на 48,04 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 45,42 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г., и сумата в размер на 11,75 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2024 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2024г., издадена в производството по ч.гр.д. № 47565/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на облигационно отношение с Б. Л. С., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В качеството си на клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и поради обстоятелството, че не е упражнил правото си в 30-дневен да предложи специални условия, ответникът бил обвързан от общите условия на договора. Ищецът поддържа, че през процесния период за имота е доставяна топлинна енергия, поради което ответника дължи цената за нея, платима съгласно общите условия месечно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася задължението. Твърди, че задължението за предоставената топлинна енергия за горепосочения период не е погасено. Сочи, че собствениците в етажната собственост, в която се намира и топлоснабдения имот на ответника, имат сключен 1 договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ***********, поради което е дължима в полза на ищеца и стойността на тази услуга. За дължимите суми за неплатената стойност на доставената топлинна енергия, на услугата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху тези суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която поради възражение от страна на ответника не е влязла в сила. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че е собственик на топлоснабдения имот, както и че ОС на ЕС в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е взела решение и е сключила договор № 2186 от 27.09.2002г. с *********** с описаното в исковата молба съдържание. Релевира възражение за недължимост на претендираните суми с доводи, че вземанията на ищеца са погасени поради изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът ***********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д, която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Б. Л. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г. от САК, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца ***************, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество „потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да установи обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 47565/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК.

По делото се установява, че с договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 108/27.07.1995г. Б.Б.Д.Д., починала на 23.02.2024г., приживе е дарила на племенника си Б. Л. С. апартамент в североизточната част на мецанина в сградата на *****************, идентичен с ап.№3, регистриран на горепосочения адрес, с абонатен номер *********, видно от приетото на л.15 от досието по делото удостоверение за идентичност. Установява се също така, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на адрес в *******************, обективирано в протокол от 27.09.2002г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с ******************. Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, като за ап.3 протокола е подписан от 2 покойната Б.Б.Д.Д., праводател на ответника. Влязлото в сила решение обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа на решението е сключен Договор № 2126 от 27.09.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *****************. Договорът е сключен за срок от една година, като е автоматично поновяван на основание чл. 24 от същия, като от изслушаната СТЕ се установява, че именно *********** продължава да извършва услугата по отношение процесната ЕС.

Установява се от изслушаната СТЕ, че третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – *********** е извършвало услугата дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За процесния период – 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ФДР е извършвала отчети на уредите в имота, като по време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, подписани от потребител, като отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота вещото лице е установило да се монтирани 3 отоплителни тела, съответно три топлоразпределителя.

Начислена е и топлинна енергия по перо сградна инсталация. Установен е отопляем обем на имота от 170,00 м3, съгласно акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 20.01.1995г. Вещото лице е дало крайно заключение, че за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено съобразно формулата по чл. 61, т.6.1.1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Констатирано е начисляване на топлинна енергия по две пера – за отопление и за сградна инсталация. Установено е приспадане на технологичните разходи за АС. Установени са също така периодични проверки на две години, съгласно ЗИ на топломера в АС.

По делото от изслушаната ССчЕ, се установява, че по прогнозни данни за имота е начислена топлинна енергия в размер на 259,34 лева, като след изравняване е дължима сумата в размер на 259,87 лева. Установени са задължения и за такси за дялово разпределение, за периода – м.07.2021г. до 30.04.2023г. на стойност от 48,04 лева.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г. Приложима с оглед процесния период е и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключението по СТЕ и ССчЕ, съдът намира следното от правна страна.

С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия, за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесния период за конкретния топлоснабден имот, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи се, че ответника е собственик на процесния имот в рамките на процесния период, последното се признава като факт, релевантен за спора с отговора на исковата молба. По делото няма данни които да сочат, че е налице разпореждане с имота, или последният да е отдаден за временно ползване при наемни правоотношения на трети лица, за което ищецът, като 3 топлопреносно предприятие да е уведомен, съгласно постановките на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС към процесния период Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване, което се установи в производството.

По изложеното Б. Л. С. е пасивно материално легитимиран да отговаря по така предявените искове.

Съдът намира, че доставката на топлинна енергия за процесния период се доказа безспорно за цялото предявено вземане. Този извод се установява от изслушаната по делото СТЕ. Установи се безспорно, че сградата е топлофицирана и захранена, както се установи, че в имота се ползва отопление, като е начислена и топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице - помагач. Съгласно нормативната уредба всички собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост независимо дали техния имот се отоплява или не, са длъжни да заплащат пропорционално и такса сградна инсталация, която в случая съдът намира, че е правилно начислена. По перо отопление е начислена топлинна енергия, въз основа на реални отчети, за което са приети по делото главни отчети, които вещото лице е посочило, че са отразени правилно в изравнителните сметки. Данните от индивидуалните топлоразпределители и показанията на уредите вещото лице получава от приетите по делото главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите единици такива, каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. Отчетите са частни свидетелстващи документи и са подписани от собственик на самостоятелни апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответника не твърди и не установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.