Определение № 2391 от 25.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2391 гр. София, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20231000503092 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „МИНИ - БОБОВ ДОЛ“ ЕАД (в несъстоятелност) срещу определение № 664 от 18.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 263/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, с което е върната като просрочена частна жалба с вх. №355/31.05.2023г., подадена от „МИНИ - БОБОВ ДОЛ“ ЕАД (в несъстоятелност) срещу определение, постановено по заявление с вх. № 355/2023 г. от 25.04.2023г., с което съдията по вписванията към Сл.Вп. при РС-Дупница е отказал да издаде удостоверение по чл. 45, б. „б“ от ПВ на дружеството-жалбоподтел.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно. В тази връзка поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че определението на съдията по вписванията му е връчено на 20.05.2023 г. Твърди, че действителната дата на връчване, съобразно приложеното известие за доставяне, е 10.05.2023г. Сочи, че след като е получил определението на 10.05.2023г., на 11.05.2023г. е уведомил за него съда по несъстоятелност ( ОС-Кюстендил, на който е подсъдно делото по несъстоятелността на дружеството). В резултат от това, на 16.05.2023г. е получил указания от съда по несъстоятелността, да прецени дали да обжалва постановения от съдията по вписванията отказ. В изпълнение на тези указания още на същата дата ( 16.05.2023г.) е изготвил и подал чрез пощенска пратка жалбата срещу определението на съдията по вписванията.

Предвид посоченото твърди, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че жалбата е постъпила директно в регистратурата на Служба по вписванията на 31.05.2023 г. и съответно е просрочена.

С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане на подадената жалба по същество.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и съобрази представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от доказателствата по делото жалбоподателят е сезирал Сл.Вп. към АВ с 1 искане за издаване на удостоверение за имот по реда на чл. 45, б. „б“ ПВ.

С определение от 25.04.2023 г. съдията по вписванията е постановил отказ като е приел, че имотът, за който се иска издаването му не е идентичен с описания в АЧДС.

Определението е връчено на заявителя и настоящ жалбоподател на 10.05.2023 г., видно от представеното по делото известие за доставяне.

Настоящият жалбоподател е подал частна жалба срещу определението на съдията по вписванията, която съобразно поставения от Сл.Вп. входящ номер и печат е постъпила на 31.05.2023г., като подадена директно в регистратурата.

С оглед това първоинстанционният съд е приел, че жалбата е просрочена, като за начален момент на течението на срока за обжалване е приел датата 20.05.2023г. и не е кредитирал представения от жалбоподателя системен бон, издаден от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, съобразно който на 16.05.2023г. дружеството-жалбоподател е изпратило пратка с документи до РС-Дупница.

Пред настоящата инстанция е представено частично копие от доклад, изготвен от синдика на жалбоподателя във връзка с провежданото производство по несъстоятелност по т.д. № 3/2006 г. по описа на Окръжен съд –Кюстендил с вх. № 260585/12.05.2023 г., върху което, е обективирано разпореждане на съда по несъстоятелността, с което на синдика са дадени указания на основание чл. 658, ал.2 ГПК да прецени дали да обжалва отказ на съдията по вписванията. Видно от представеното отново пред настоящата инстанция копие от електронно писмо, тези указания са връчени на жалбоподателя на 16.05.2023г.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че частната жалба, подадена срещу определението на съдията по вписванията, с което е отказано издаване на удостоверение по реда на чл. 45, б. „б“ ПВ, е просрочена.

Видно от посочените по-горе доказателства, това определение, противно на приетото от първоинстанционния съд, в действителност е връчено на жалбоподателя на 10.05.2023г., доколкото именно това е датата, посочена в представеното известие за доставяне върху което е отбелязано, че на синдика на жалбоподателя се връчва отказ по вх.№ 355/23, който номер е вх.номер на заявлението, по което е постановен отказа. Тази дата на връчване (10.05.2023г.) се твърди и от жалбоподателя, като не е ясно защо първоинстанционният съд е приел за редовна дата на връчване датата 20.05.2023г.

При съобразяване на дата на връчване 10.05.2023г. и като бъдат съобразени в съвкупност останалите доказателства, представени от жалбоподателя, а именно наличието на разпореждане на съда по несъстоятелността на дружеството от 16.05.2023г. за преценка дали да се обжалва отказа на съдията по вписванията, както и представения системен бон, от който е видно, че на тази дата (16.05.2023г.) настоящият жалбоподател е изпратил документи до РС- Дупница, следва да се приеме, че по делото са представени достатъчно доказателства, от който може да се направи обоснован извод, че частната жалба срещу определението на съдията по вписванията е подадена именно с пратката, изпратена по пощата ( чрез „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД) на 16.05.2023г. до РС-Дупница, т.е. в законоустановения едноседмичен срок. Обстоятелството, че не е отбелязано върху пощенската пратка съдържанието на същата, не доказва по категоричен начин, че в същата са се съдържали други документи, изпратени до РС-Дупница, а не процесната частна жалба, т.к. от представения Доклад на синдика до съда по несъстоятелността е видно, че към дата 16.05.2023г. др. документи до РС-Дупница не са изпращани.

2

Видно е също от представените доказателства, платежно нареждане на банка - ПИБ, че на 23.05.2023г. е внесена държавна такса за обжалване на отказ по заявление № 355, т.е. следва да се приеме,че към тази дата е била подадена частна жалба срещу отказ, постановен по заявление № 355, по която е внесена държавна такса.

Настоящият съдебен състав, изцяло кредитира изготвения доклад от АВп до ОСКюстендил, къгл. който процесната частна жалба е подадена директно в регистратурата на Служба по вписванията на 31.05.2023 г., но намира същия за неточен и непълен, т.к. изцяло се опровергава от посочените по-горе писмени доказателства, част от тях имащи характера на официални документи, изходящи от надлежни държавни органи, чиято дата винаги е достоверна: разпореждане на съда по несъстоятелността със саморъчно поставена дата 16.05.2023г., ел. уведомяване от съда чрез ЕИС, известия на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД, платежни нареждания на банка и пр.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е основателна, а обжалваното определение е неправилно: частната жалба срещу отказа на СлВп. не е просрочена.

Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за произнасяне по същество по жалбата срещу определението на съдията по вписванията, с което е отказано издаване на удостоверение по реда на чл. 45, б. „б“ ПВ.

Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 664 от 18.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 263/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Кюстендил за произнасяне по същество по частна жалба с вх. № 355/31.05.2023г. по описа на Служба по Вписванията при РС-Дупница.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3