Решение № 116 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С. СВ. Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110130128 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове на /фирма/, ЕИК ********, чрез адв. Б. С. против М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24,75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2021 г.-11.09.2021 г. по сключения между страните договор за потребителски кредит/заем SO № 2588/28.06.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.11.2021 г. по ч.гр.д. № 53921/2021 г. на СРС, 154 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит/заем S O № 2588/28.06.2021 г., посредством онлайн документ, подписан от кредотополучателя в оналйн платформата на кредитодателя, съобразно изискванията на ЗПФУР, за сумата от 300 лв., ведно с дължимата договорна лихва в размер на 24,75 лв. за периода от 11.09.2021г. до 11.09.2021г. Твърди се, че ответницата е заплатила сумата в размер на 300 лв. представляваща главница по договора като незаплатена останала сума в размер на 24,75 лв. договорна лихва. Претендира разноски в размер на 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответницата, с който не оспорва допустимостта на предявените искове. Със същия признава иска за договорна лихва в размер на 24,75 лв. за периода от 11.09.2021г. до 11.09.2021 г., съгласно договора за потребителски кредит. Представя доказателства за платена сума в размер на 24,75 лв. Възразява срещу претендираните разноски в частта относно договореното адвокатско възнаграждение. Моли същото да бъде редуцирано съгласно действащата към 02.06.2022 г. Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Отговорът на исковата молба е връчен за становище на ищеца, който признава извършеното плащане на претендираната договорна лихва в размер на 24,75 лв. Направил е искане за постановяване на решение с оглед направеното от ответницата признание на иска.

Сочи, че плащането е извършено след депозиране на исковата молба, с оглед на което ответницата е станала повод за завеждане на исковете и дължи разноски в съдебното и заповедното производство.

Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК намира, че признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, както и че може да се разпорежда с него. С оглед събраните по делото доказателства, исковете се явяват основателни, което не се 1 оспорва от страните. Намира, че следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което той да бъде уважен. В тази ситуация и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска.

В случая на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид факта на извършено плащане след образуване на делото, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи да заплати на ищеца направените по делото разноски, независимо от извършеното признание на исковите претенции. Ищецът е сторил разноски в исковото производство, както следва: 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. От страна на ответницата е релевирано своевременно възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е определено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 (действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 02.06.2022 г.) от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства заявителят е сторил разноски в още размер на 325 лева, както следва: 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение. С молба от 30.12.2022 г. ответницата е представила платежна разписка за заплатена сума в размер на 300,23 лева, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 24,77 лв.

Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от Д.Д. - управител срещу М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 24,75 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2021 г.-11.09.2021 г. по сключения между страните договор за потребителски кредит/заем SO № 2588/28.06.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.11.2021 г. по ч.гр.д. № 53921/2021 г. на СРС, 154 състав. поради погасяването му чрез плащане.

ОСЪЖДА М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от Д.Д. - управител на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 385 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 24,77 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. № 53921/2021 г. на СРС, 154 състав.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2