Решение № 6040 от 05.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6040 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100502664 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №20066865/15.03.2021г. по гр. д. №74512/2018г. по описа на СРС, 141-и състав, е допуснато извършването на съдебна делба между А. Т.

С., ЕГН **********, Т. С. П., ЕГН **********, Р. Т. Д., ЕГН **********, и Х.

С. Ц., ЕГН **********, на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в град София, улица „*******, на партера, състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, застроен на 51,25 кв.м., при граници: стълбище, от две страни двор, П.И Л. В., улица „Арх. Миланов“, заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, П.И Л. В., стълбище и коридор, и таванско помещение при съседи: коридор, Л.Е., коридор и П.С., заедно с 2.97/100 идеални части от общите части на сградата, който имот е част от сграда, построена върху държавна земя, съобразно договор за продажба от 26.08.1970 г., и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по одобрени КККР със Заповед №РД – 18 – 739/ 21.11.2017 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №18 – 2543/ 28.03.2018 г. на началник на СГКК – София, при следните дялове: за А. Т. С.- 3/36 идеални части, за Т.

С. П.-10/36 идеални части, за Р. Т. Д.- 3/36 идеални части и за Х. С. Ц.-20/36 1 идеални части.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Х. Ц., в която са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като е отправено искане за неговата отмяна. Твърди се, че имотът не е индивидуализиран по реда на чл.341 от ГПК, като не са посочени площите на зимничното и таванското помещения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от останалите страни.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Производството е в първата фаза по допускане на делбата. Според чл.

344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се допуска делба съдът следва да се произнесе по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, какви са правата на съсобствениците, както и каква е частта на всеки съделител в имотите. В първа фаза на делбата се установяват страните и обектите на делбата. Следователно, с решението по допускане на делбата съдът дава отговор на въпросите дали е възникнала между страните съсобственост по отношение на посочените в исковата молба недвижими имоти, между кои лица и при какви квоти следва да се прекрати съсобствеността. В това производство в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да установи всички условия свързани с доказване на съсобствеността. Насрещната страна следва да докаже 2 правоизключващите и правопогасяващите си възражения, ако има такива.

В случая единственият довод на жалбоподателя във връзка с правилността на постановения съдебен акт касае липсата на надлежна индивидуализация на процесния имот, в частност на прилежащите към него помещения. Съдът намира същия за неоснователен, доколкото видно от представените писмени документи, процесният имот е в достатъчна степен индивидуализиран. От приетия по делото акт за собственост се установява, че става въпрос за апартамент, находящ се в гр. София, на ул. „*******, разположен на партерен етаж, с обща квадратура по план от 51,25 кв.м., при съседи коридор, П.И Л. В., стълбище и коридор, и таванско помещение при съседи: коридор, Л.Е., коридор и П.С., заедно с 2.97/100 идеални части от общите части на сградата. Видно от приложената кадастрална схема, същият е нанесен в КККР, одобрени със Заповед №РД – 18 – 739/ 21.11.2017 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №18 – 2543/ 28.03.2018 г. на началник на СГКК – София като самостоятелен обект с идентификатор ***, намиращ се в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, нива на обекта:1, посочена в документа площ от 51,25 кв.м. и с прилежащи части: мазе, таван и 2.97/100 идеални части от общите части на сградата. Изтъкнатото във въззивната жалба основание за неправилност на решението поради непосочване площта на зимничното помещение, както и на таванското не представлява негов порок, доколкото същите нямат статут на самостоятелни вещи, а представляват принадлежности към главната вещ- апартамента.

Последните са предмет на делбата, дори и да не са индивидуализирани в исковата молба или решението, тъй като съгласно чл. 98 от ЗС следват главната вещ. Правата на съделителите върху принадлежностите не могат да бъдат различни от тези, които имат върху главната вещ. Предвид изложеното описанието на прилежащите към апартамента помещения се извлича от приложените документи за собственост и доколкото отговаря на посоченото в тях, доводите на жалбоподателя за неговата непълнота са неоснователни.

Във въззивната жалба не се съдържат оспорвания на размера на приетите от първоинстанционния съд наследствени квоти. Настоящият съдебен състав намира, че същите са определени в съответствие с приложимите нормативни разпоредби, поради което и на основание чл. 272 от 3

ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част.

Съгласно посоченото в първоинстанционния акт правата на съделителите върху процесния имот са следните: за А. Т. С.- 3/36 идеални части, за Т. С. П.10/36 идеални части, за Р. Т. Д.- 3/36 идеални части и за Х. С. Ц.-20/36 идеални части.

В рамките на делбеното производство съдът е длъжен да установи действителните права на съсобствениците. В хода на въззивното производство Р. Т. Д. е представил удостоверения за вписани след постановяване на първоинстанционното решение откази от наследството на родителите си Т.Ж.

Д. и Г. П. Д.а. Предвид законоустановените последици на извършените откази от наследство, а именно – загуба качеството на наследник и уголемяване дяловете на останалите наследници, съдът намира, че е настъпила промяна както в лицата, които притежават допуснатата до делба вещ, така и в размера на наследствените им права. Тази промяна на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде взета предвид в рамките на производството, като предявеният срещу Р. Д. иск следва да бъде отхвърлен, а определените от първоинстанционния съд наследствени квоти да бъдат съобразени с извършения отказ.

По силата на чл. 53 от ЗН частта на отреклия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същото коляно към което принадлежат.

Видно от представените удостоверения за наследници, Р. Т. Д. е наследник на Г. П. Д.а и Т.Ж. Д., заедно със сестра си А. Т. С.. След вписване на направените откази от наследство притежаваният от него дял в размер на 3/36 идеални части от процесния апартамент е преминал към другия наследник на родителите му- А. Т. С., в резултат на което наследствената квота се е увеличила до размера на 6/36 идеални части.

Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде допусната делба на процесния апартамент между А. Т. С. -6/36 идеални части, Т. С. П.-10/36 идеални части и Х. С. Ц.-20/36 идеални части, а искът спрямо отказалия се от наследството наследник Р. Т. Д.- отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски имат въззиваемите страни , които не претендират такива.

Така мотивиран, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №20066865/15.03.2021г. по гр. д. №74512/2018г. по описа на СРС, 141-и състав, като вместо него постановява:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между А. Т. С., ЕГН **********, Т. С. П., ЕГН **********, и Х. С. Ц., ЕГН **********, на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в град София, улица „*******, на партера, състоящ се от стая, кухня и други сервизни помещения, застроен на 51,25 кв.м., при граници: стълбище, от две страни двор, П.И Л. В., улица „Арх. Миланов“, заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, П.И Л. В., стълбище и коридор, и таванско помещение при съседи: коридор, Л.Е., коридор и П.С., заедно с 2.97/100 идеални части от общите части на сградата, който имот е част от сграда, построена върху държавна земя, съобразно договор за продажба от 26.08.1970 г., и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по одобрени КККР със Заповед №РД – 18 – 739/ 21.11.2017 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед №18 – 2543/ 28.03.2018 г. на началник на СГКК – София, при следните дялове: за А. Т. С.- 6/36 идеални части, за Т. С. П.-10/36 идеални части, за Х. С. Ц.-20/36 идеални части.

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. С., ЕГН **********, и Т. С. П., ЕГН **********, срещу съделителя Р. Т. Д., ЕГН **********, иск за делба на апартамент, находящ се в град София, улица „*******, партерен етаж, ведно с принадлежностите.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5