Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1349 от 13.12.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 3821/2022
Вид
Решение № 1349
Подписан
13.12.2022
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 371 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. Перник, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221720103821 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. И. П., с ЕГН:********** и адрес: гр. ****, Е. И. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр. *****, и С. И. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр. *****, чрез пълномощника им адв. К. П., срещу „Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК:113012360, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците, в качеството им на наследници на И. Й. Б.- поч. на 22.12.2014г., не дължат на ответника сумата 2641,60 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009г. - 30.04.2011г., сумата 525,45лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. 20.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата 413,34лв., представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист срещу наследодателя им И. Й. Б. по ч.г.д. № 6175/2012г. на РС-Перник, въз основа на който е образувано изп.д. № 851/2013г. на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване правото на принудително изпълнение на вземанията.

В исковата и уточняващата молба се излага, че в полза на ответника и срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 851/2013 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд - Перник.

Твърдят, че не дължат принудително изпълнение на по 1/3 част от вземанията по изпълнителния лист съобразно квотите си в наследството, тъй като същите са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Молят за уважаване на предявените 1 искове и осъждане на ответника да им заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал отговор на исковата молба.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

Съдът намира, че дори и при прекратяване на изпълнителното производство е налице правен интерес от исковото производство с правно основание чл.439 ГПК. Съгласно Решение №60282/19.01.2022 по гр.д.№903/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

По основателността:

От фактическа страна се установява, че по ч.г.д. № 6175/2012г. на РС-Перник срещу наследодателя на ищците И. Й. Б.- поч. на 22.12.2014г., е издаден изпълнителен лист от 05.03.2013г., с който последният е осъден да заплати на ищеца сумата 2641,60 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009г. 30.04.2011г., сумата 525,45лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. - 20.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата 413,34лв., представляваща разноски.

Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано изп. д. № 851/2013г. на ЧСИ СТ.Б. с район на действие Окръжен съд – Перник. По същото изпълнително дело са извършвани множество изпълнителни действия, последното от които е от 27.12.2016г., когато ответникът е направил искане за налагане запор върху вземания на длъжника.

С постановление от 20.06.2022г. ЧСИ СТ.Б. е прекратил производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В резултат на изпълнителните действия няма събрани суми.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено 2 следното от правна страна:

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 05.03.2013г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;

Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното валидно изпълнително действие по изп. д. № 851/2013г. на ЧСИ СТ.Б. е от 27.12.2016г., когато ответникът е направил искане за налагане запор върху вземания на длъжника.

Поради това и от 27.12.2016г. е започнала да тече петгодишната давност за погасяване правото на принудително изпълнение на процесните вземания, която е изтекла на 27.12.2021г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Ищците претендират да им бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 493,22лв., от които сумата от 143,22лв. за държавна такса и сумата от 350,00лв. за адвокатско възнаграждение, които следва да им бъдат присъдени.

3

С оглед изложеното Пернишкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от М. И. П., с ЕГН:********** и адрес: гр. ****, Е. И. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр. *****, и С. И. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр. *****, чрез пълномощника им адв. К. П., срещу

„Топлофикация - Перник“ АД, с ЕИК:113012360, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с правно основание чл. 439 ГПК, че ищците, в качеството им на наследници на И. Й. Б.- поч. на 22.12.2014г., не дължат на ответника сумата 2641,60 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2009г. - 30.04.2011г., сумата 525,45лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. - 20.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата 413,34лв., представляваща разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист срещу наследодателя им И. Й. Б. по ч.г.д. № 6175/2012г. на РС-Перник, въз основа на който е образувано изп.д. № 851/2013г. на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване по давност на правото на принудителното изпълнение.

ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:113012360 и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, да заплати на М. И. П., с ЕГН:********** и адрес: гр. ****, Е. И. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр. *****, и С. И. Б., с ЕГН:********** и адрес: гр. *****, чрез пълномощника им адв. К. П., сумата от 493,22лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 143,22лв. за държавна такса и сумата от 350,00лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4