Решение № 541 от 28.07.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 660/2022
- Вид
- Решение № 541
- Подписан
- 28.07.2023
- В сила
- 06.09.2023
- Състав
- Силвия Алексова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 541 гр. Благоевград, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:
Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210100660 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Й*******, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М******** , със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Ш*******, депозирана чрез адв. В. Н., против В. И. Б., с адрес: гр. Б*****, ж.к. „С. Ц.“ ..
Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер на 627,14 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и четиринадесет стотинки/, от които:
62,46 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;
5,06 лв. абонаментна такса по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за отчетен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г.;
83,61 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;
254,98 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг за устройство SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black за отчетен период 01.11.2019 г. - 31.12.2019 г.;
87,61 лв. сума, представляваща разликата между цената на устройството SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, дължима поради неизпълнението по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;
25,08 лв. лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари за отчетен период 01.11.2019 г. -31.12.2019 г.;
108,34 лв. неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на сторените в исковото и в заповедното производство разноски.
1
В случай че бъдат присъдени горепосочените суми в полза на ищеца, е посочена банкова сметка, по която могат да бъдат преведени, а именно IBAN: ******, BIC: CITIBGSF при „С******.
В исковата молба се твърди, че за предпочетен номер +**********, на 04.04.2018 г., между ответника и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 24.99 с допълнителни 5000 МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв., като Б. не е изпълнявал задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно разд. III, чл. 4 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 62,46 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7299906525/01.02.2020 г.
Сочи се, че за предпочетен номер +*********, на 13.09.2019 г. между същите страни е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 25,99 лв., като Б. не е изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер на 5,06 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г., като вследствие на неизпълнението и съгласно раздел IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 83,61 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7298451949/01.01.2020 г.
Твърди се, че на същата дата - 13.09.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с В. И. Б.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 266,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,59 лв., като по договора за лизинг, Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 254,98 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.11.2019 г. - 31.12.2019 г.
Посочва се, че вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +********, Б. дължал сума в размер на 87,61 лв., начислена във фактура № 7298451949/01.01.2020 г., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
Твърди се, че на същата дата - 13.09.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +*********, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с В. И. Б.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 1,14 лв., като по договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 25,08 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 01.11.2019 г. 31.12.2019 г.
Излага се, че за предпочетен номер +*******, на 25.10.2019 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 36,99 лв., като Б. не изпълнявал задълженията си по споразумението, вследствие на което и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 108,34 лв., която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7299906525/01.02.2020 г.
Твърди се, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от 2 същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, се посочва, че предоставените устройства не са върнати на мобилния оператор.
Твърди се, че на 22.12.2021 г. „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд — гр. Благоевград срещу В. И. Б., в което се претендират: главница в размер на 627,14 лв. /шестстотин двадесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за което е образувано ч.гр.д. № 3168/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград и е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в срок.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок е постъпило „заявление“ от ответника, в което последният сочи, че е заплатил всички претендирани суми, за което представя вносна бележка.
Депозираното заявление е изпратено на ищеца за изразяване на становище в едноседмичен срок, каквото е депозирано на 17.03.2023 година, в което процесуалният представител на ищеца сочи, че действително на 27.02.2023 година по банковата сметка на „Йеттел България“ ЕАД, е постъпило плащане в размер на 630 лв., което погасява пълния размер на претендираната главница от 627,14 лв., както и частично погасява размера на заплатената в заповедното производство по ч.гр.д. № 3168/2021 г. държавна такса до размера на 22,14 лв. Твърди се, че по ч.гр.д. № 3168/2021 г., както и по настоящото производство обаче, все още има неплатени задължения в общ размер на 707,14 лв., представляващи: 22,14 лв. - остатък от платена държавна такса в заповедното производство след приспадане на извършеното частично плащане; 360 лв - адвокатско възнаграждение в заповедното производство; 325 лв - платена държавна такса в исковото производство.
Посочва се, че неплатена остава и претендираната законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до изплащане на вземането. С оглед на гореизложеното и извършеното плащане от страна на ответника, погасяващо размера на претендираната главница, се сочи, че е налице признание на иска от страна на ответника и на основание чл. 237 от ГПК, се иска от съда да постанови решение при признание на иска.
Молбата на ищеца е изпратена до ответника за становище, каквото е постъпило на 06.04.2023 година, в което ответникът сочи, че е заплатил задължението си, че никой не го е потърсил в период от една година, поради което не следва да заплаща адвокатски разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2023 г. ищецът не изпраща представител, с депозирано по делото становище поддържа предявения иск.
Ответникът се явява лично, заявява, че не може да плати дължимите суми, тъй като получава нисък доход.
По делото са събрани писмени доказателства, след анализа им и като взе предвид становищата и доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между ответника В. И. Б. и „Теленор България“ ЕАД /със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД/, на 14.07.2016 г. е сключен Договор за мобилни услуги, заявка № 615971895, с предпочетен номер 359893660282 /л. 12 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
На 04.04.2018 г. между ответника и „Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по план „Тотал 24.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв.
/л. 16 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
Между ответника В. И. Б. и „Теленор България“ ЕАД /със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД/, на 17.07.2017 г. е сключен Договор за мобилни услуги, заявка № 618254368, с предпочетен номер 359876858556 /л. 18 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
На 13.09.2019 г., по повод Допълнително споразумение към Договор с предпочетен 3 номер *** от същата дата, „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател, е сключил с В. И. Б. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy А10 32GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на 266,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,59 лв. /л. 26 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
На 13.09.2019 г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ***, мобилният оператор, като лизингодател, е сключил с В. И. Б. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване базови аксесоари, платими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 1,14 лв.
Между ответника В. И. Б. и „Теленор България“ ЕАД /със сегашно наименование „Йеттел България“ ЕАД/, на 14.07.2016 г. е сключен Договор за мобилни услуги, заявка № 615972014, с предпочетен номер ********* /л. 30 от ч.гр.д. № 3168/2021 г./.
За ползваните от ответника мобилни услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура № 7297131695/01.12.2019 г. на стойност 106.35 лв. с ДДС, за период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г.; Фактура №7298451949/01.01.2020 г. на стойност 438.55 лв. с ДДС, за период 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г.; Фактура № 7299906525/01.02.2020 г. на стойност 170.80 лв. с ДДС, за период 01.01.2020 г. – 31.01.2020 г.
На 29.12.2021 г. ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Благоевград срещу ответника, с което се претендират: главница в размер на 627.14 лв., както и законна лихва. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1062/30.12.2021 г., като в законоустановения срок от връчването на заповедта, длъжникът е депозирал възражение. С разпореждане от 07.02.2022 г. съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от уведомяването му следва да предяви иск за вземането си. Съобщение с посоченото съдържание е връчено на ищеца на 17.02.2022 г. На 16.03.2022 г. ищецът е депозирал искова молба срещу ответника, имаща за предмет сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпечатката съдържа 46 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b7422e3-dc7a-4372-81dc-426737bf68d7