Решение № 786 от 25.10.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Ш, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 20223630100026 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.4** ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от “Ф И” ЕАД с ЕИК *********, с адрес: гр. С, ул.“Х И“ № ** ет.6, чрез пълномощника юрисконсулт В Ц срещу Д. И. П. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул. “С” № 10, вх.4, ет.4, ап.79. В искова молба се твърди, че по силата на сключен между ответника и «БНП ППФ С.А. България» с ЕИК ********* на **/**/****г. договор за паричен кредит с № CREX – ********, ответникът, като кредитополучател получил парична сума срещу поето задължение да върне същата, заедно с уговорените лихви и такси на 18 месечни вноски. Ответникът се съгласил да заплати фиксирана лихва в размер на 26.23 %, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на **/**/****г., а крайния срок настъпил на **/**/****г., когато цялото вземане ставало дължимо. На **/**/****г. между «БНП ППФ С.А. България» и “Ф И” ЕАД била сключена цесия, като за същата ответника бил уведомен от цесионера по силата на пълномощно, но пратката била върната като непотърсена. Затова ищецът иска уведомлението да се счита за връчено с исковата молба. Предвид неизпълнение на поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 1858/2021г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Така издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК и на заявителя били дадени указания за предявяване на вземанията си. В заключение искат от съда да признае за установено, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 1 735.27 лева, представляваща дължима и непогасена главница, ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, сума от 365.42 лева, представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****г., сума в размер на 209.60 лв., представляваща лихва за забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г., както и разходите по заповедното производство и тези в съдебното.

В срока за писмен отговор бил депозиран такъв от адв. Ж. Д от ШАК – особен представител на ответника. В него се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни.

Посочва се, че всъщност стойността на предоставения кредит е не както се сочи в исковата молба – главница 1735.26 лв., а 1829.26 лв., включващ в себе си стойността на закупена стока от 1599.00 лв., 100 лв. първоначална вноска, и застрахователна премия 230.26 лв. От това следва извода, че с договора за цесия прехвърленото вземане е различно. Отделно от това по делото липсват доказателства застрахователната премия да е платена на застрахователя, поради което и нейното претендиране е неоснователно. Така също застраховката е прекратена автоматично с прехвърляне на правата и задълженията по кредита на трето лице, което е цесионера. Договора за паричен кредит е недействителен в клаузата за определяне на лихвен процент, тъй като не са посочени условията за прилагането му, което е нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Същевременно при определяне на ГПР е взета предвид и застрахователната премия, по който начин са заобиколени императивните изисквания на чл.19 от ЗПК. Посочва се, че шрифта на който е изготвен договора е по-малък от 12, каквито са изискванията на закона.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, като се депозира становище и се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Счита се, че исковете следва да се уважат изцяло, обосновавайки доказаността им.

В съдебно заседание за ответника се явява адв. Д, която поддържа писмения отговор. В хода на съдебните прения съда да отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1858/2021г. на ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “БНП ППФ” ЕАД била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 703/**/**/****г. за сумата от 1 735.27 лв. главница по договор за потребителски заем, 365.42лв. договорна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., сума от 209.60 лв. мораторна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението – **/**/****г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер на 96.21 лв.

Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответницата и по указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.

Между страните по делото не се спори, а и видно от Договор за потребителски 2 кредит CREX – ******** от **/**/****г. (лист 4 от делото) ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в размер на 1829.26 лв., включваща стойността на закупена от ответника стока – смартфон „S“ модел „S10+“ на стойност 1699 лв. и застрахователна премия от 230.26 лв. От тази сума била приспадната сумата от 100 лв., представляваща заплатена от ответника първоначална вноска. Годишния процент на разходите бил 30.01%, а лихвения процент бил 26.53 %., като заемателят следвало да върне заема на 18 равни месечни вноски, а общия размер на плащанията бил 2324.26 лв. Падежът на всяка вноска в размер на 123.57 лв. бил определен на 5 – то число на месеца.

Получаването на сумата и съответно усвояването на кредита било удостоверено чрез получаване на стоката от заемодателя-купувач в магазина, в който е продадена вещта – смарт телефон на **/**/****г., за което бил издаден и фискален бон. По делото е представен и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията плюс“ № CREX – ******** от **/**/****г. от "К животозастраховане, клон България" и "К общо застраховане, клон България". Според него, посочените застрахователи са се съгласили, да застраховат срещу заплащане на застрахователна премия ответника по пакет „Закрила на плащанията Плюс“. С подписването на сертификата, ответникът като застрахован е удостоверил, че е информиран за покритията по пакета, разбрал и приема ОУ на застраховка "Защита на плащанията", както и че е съгласен при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде в полза на ищеца.

На **/**/****г. между «БНП ППФ С.А. България» и “Ф И” ЕАД бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (лист 21 от делото), като ответника бил уведомен от цесионера по силата на пълномощно, но пратката била върната като непотърсена.

От заключението на съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно и пълно дадено се установява, че размерът на кредита бил 1829.26 лв., като се равнявал на сбора от сумите 1 699 лв. (цената на телефона) и 230.26 лв.

(еднократна премия по договор за застраховка „Закрила на плащанията плюс“). За целия период на кредита имало постъпила една сума от 100 лв., която е самоучастие и е заплатена в деня на сключването на договора. Задължението по главница било 1735.27 лв., а задължението за договорна лихва е 365.42 лв., а лихвата за забава за периода от **/**/****г.

– **/**/****г. е 20.40 лв. Размерът на ГПР със сключена застраховка и ГЛП (от 26.53%) е 30.01 %.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, която заключава, че за печатните текстове в Договор за потребителски кредит е използван серифен шрифт „Garamond“ с големина 11 pt, а в таблиците към договора – „Times New Roman“ с големина 11 pt. В Сертификата за застраховка е използван несерифен шрифт „Arriel Narrow“ с големина 9 pt. Детайлно са посочени са шрифтове и големина на текста, с които са изписани отделни части от договорите, като нито един от тях не е с големина 12 pt.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

3

По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е дал указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на вземанията.

По делото се установи безспорно, че между страните бил сключен Договор за паричен кредит CREX – ******** от **/**/****г., като на същата дата бил усвоен в размер на 1829.26 лв., формиран от сумата на закупената стока на изплащане (1699 лв. като от нея е извадена 100 лв. самоучастие) и към нея била включена и тази за застраховка. Съдът намира, че по своята същност сключения между страните договор е Договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбите уреждащи формата и съдържанието на договора се съдържат в чл.10 и чл.11 от ЗПК.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит. От заключението на неоспорената от страните и кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че в настоящия случай, нито договора за потребителски кредит, нито сертификата за застраховка, които се намират в кредитното досие на заемателя и са подписани от него, са изготвени в размер „шрифт 12“. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не е спазено това изискване договорът за кредит е недействителен. Това е така, тъй като липсата на всяко едно от горепосочените императивни изисквания води до настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК, а именно недействителност на договора за потребителски кредит. За действителността на договорите, както беше посочено по-горе и по аргумент от чл.7, ал.3 от ГПК, съдът следи служебно, поради което и без да е наведен такъв довод от ответника по делото съдът следва да има произнасяне. Друго констатирано от съда нарушение е по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, поради това, че не става ясно какви задължения се погасяват с определената минимална погасителна вноска и дали тя включва само главница или и договорна лихва и в какво съотношение. Както се изясни в производството договорна лихва се начислява и върху застрахователната премия в размер на 230.26 лв., като остава неясно каква част от погасителната вноска е главницата по застраховката и лихвата върху нея.

Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. В настоящия случай дължимия размер на чистата стойност на кредита е стойността на закупената вещ след приспадане на заплатените от ответника суми.

4

При изчисленията си, съдът не взема предвид посочената в договора застрахователна премия от 230.26 лв., която сума е недължима от ответника на ищеца. Това е така, тъй като по делото е представен само писмен документ озаглавен "Сертификат", в който се твърди, че удостоверява, че посочени застрахователи са се е съгласили да застраховат ответника по пакет "Закрила на плащанията Плюс“. Този сертификат обаче не представлява договор за застраховка, и по делото няма представен такъв договор. Същевременно, според чл.344, ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт. Така писмената форма при застрахователните договори е форма за действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото. На следващо място т. нар. "сертификат" е частен свидетелстващ документ, който доказва само, че издателят му е направил определено изявление, но не и че това изявление е истина. В случая издателите на сертификата са "удостоверили", че застраховател се е съгласил да застрахова кредитополучателите по посочени застраховки, което не е равнозначно на това, че действително ги е застраховал в предвидената в закона форма. На следващо място, и плащане по застрахователен договор към застраховател също не се установи. Затова следва да се приеме, че разход за застраховка, която да ползва ответника не е бил направен и сумата 230.26 лв., посочена като платена застрахователна премия не се дължи от него. Нещо повече, дори и да е бил сключен такъв договор за застраховка, правата на ищеца, като трето правоимащо лице, са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.