Определение № 457 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Частно касационно търговско дело № 20248003902513 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на сдружение „Левски-София клуб по водна топка“, гр. София срещу определение № 434 от 2.07.2024 г. по ч. т. д. № 517/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено разпореждане № 4492 от 27.05.2024 г. по т. д. № 791/2024 г. на Софийски градски съд, TO, IV-4 състав, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател, с която срещу сдружение „Българска федерация „Водна топка“, гр. София са предявени искове с правно основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения от 18.03.2024 г. на общото събрание на сдружение „Българска федерация „Водна топка“: 1. решение да не се приема дневния ред на общото събрание; 2. решение да се свика в максимално кратък срок ново извънредно общо събрание с предложен от клубовете дневен ред; 3. решение за определяне на дата и място за провеждане на ново общо събрание за 29.04.2024 г. и 4. решение за определяне на дневния ред на следващото извънредно общо събрание.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че в качеството на член на ответното сдружение 1 жалбоподателят няма правен интерес да обжалва решенията, взети от общото събрание на сдружението на 18.03.2024 г. Счита, че правният интерес от оспорване на решенията следва да бъде изведен от засягане на членствените му права. Мотивира становище, че в случая се атакуват самостоятелни решения, които са незаконосъобразни и противоуставни, поради което съдът следва да разгледа предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяната им. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Частният касационен жалбоподател основава допускането на касационното обжалване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. В какво се обуславя правният интерес на член на юридическо лице с нестопанска цел – сдружение за предявяване на иск по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?; 2. Достатъчно основание ли е посочването в исковата молба на определени пороци на решенията на общото събрание на сдружение за разглеждане на иск по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?; 3. Решенията на общото събрание на сдруженията, осъществяващи дейност по ЗЮЛНЦ, взети в нарушение на устава и закона, обуславят ли легитимен интерес на членовете да обжалват тези решения по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?; 4. Необходимо ли е излагането на конкретен правен интерес от легитимен член на сдружение или друг орган, когато се обжалват решения на общото събрание, взети в нарушение на устава и закона?; 5. Отказът на общото събрание да приеме дневния ред, посочен в поканата за свикването му, представлява ли решение, което да подлежи на контрол по реда на чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?; 6.

Представлява ли искане по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ за свикване на общо събрание решение на общото събрание за свикване на ново общо събрание?“ Твърди, че въззивното определение противоречи на практиката на ВКС, като се позовава: по въпроса по т. 1- на противоречие с решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г., II т. о. и решение № 207 от 13.12.2010 г. по т. д. № 129/2010 г., II т. о.; по въпроса по т. 2 - на противоречие с решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г., I I т. о., решение № 50097 от 30.09.2022 г. по т. д. № 385/2021 г., II т. о. и решение № 85 от 30.06.2010 г. по т. д. № 913/2009 г., II т. о. и по въпроса по т. 3 – на противоречие с решение № 50097 от 30.09.2022 г. по т. д. № 385/2021 г., I I т. о. и решение № 643 от 9.06.2005 г. по гр. д. № 942/2024 г., II т. о. Останалите три въпроса се въвеждат с изложението по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че по тях 2 липсва съдебна практика. Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да потвърди определението на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, с която са предявени искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че исковете са процесуално недопустими поради липса на правен интерес от оспорване на всяко от решенията на общото събрание на ответното сдружение. Досежно решението да не се приеме дневния ред за събранието е изтъкнато, че събранието не е приело решение по нито един от въпросите, включени в дневния ред, поради което и не е настъпила промяна от естество да засегне правната сфера на ищеца и неговото членствено правоотношение. По отношение на решението да се свика в максимално кратък срок ново извънредно общо събрание с предложен от клубовете дневен ред е изтъкнато, че посоченото решение няма самостоятелно значение, доколкото правната сфера на ищеца ще бъде евентуално накърнена, когато се проведе новото събрание и на него се вземат решения по определени въпроси. Същият извод е отнесен и към решението за определяне на дата и място за провеждане на общото събрание за 29.04.2024 г., както и към решението по т. 4 за определяне на дневния ред. Изложени са съображения, че решението за свикване на общо събрание не подлежи на отмяна, защото на отмяна ще подлежи евентуално взетото от общото събрание на 29.04.2024 г. решение по въпрос от дневния ред, както и че законосъобразността на решението от 18.03.2024 г. за свикване на общото събрание ще бъде предмет на контрол в производството по иска за отмяна на евентуално взетото решение от общото събрание на 29.04.2024 г.

Подчертано е, че е възможно общото събрание на 29.04.2024 г. да не се проведе и да не се приемат решения.

В атакуваното определение на въззивния съд е прието, че членът на сдружението има право да обжалва взетите решения на общото събрание, но 3 не и липсата на решения. Съставът на въззивния съд е изтъкнал, че поради липсата на взети решения от общото събрание, проведено на 18.03.2024 г., по точките от дневния ред липсва годен предмет на атакуване от страна на ищеца. По отношение на доводите на ищеца, че необсъждането на включените в дневния ред на общото събрание на 18.03.2024 г. въпроси пряко рефлектира върху възможността жалбоподателят да получи финансиране от Министерството на младежта и спорта, съставът на въззивния съд е посочил, че евентуалното увреждане на ищеца от невземане на съответните решения не може да бъде предмет на разглеждане в производството по чл. 25, ал. 6 вр. ал.

4 ЗЮЛНЦ.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси по т. 1- т.

5 могат да бъдат обобщени като въпрос относно правния интерес от предявяването на иска по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ и подлежащите на отмяна по реда на чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ решения на общото събрание на сдружение. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е обусловило изводите му в атакуваното определение за недопустимост на предявените искове по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, поради което обобщеният въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са налице въведените от частния касационен жалбоподател допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че по поставения значим за изход на спора въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Част от практиката, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, няма отношение към релевантния въпрос, доколкото касае други въпроси – решенията по т. д. № 129/2010 г. на ВКС, IІ т. о. и т. д. № 589/2011 г. са относно процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл. 26, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, а решенията по т. д. № 385/2021 г., II т. о. и т. д.

№ 327/2023 г., I I т. о. разглеждат въпроса за недопустимостта на съдебно решение, постановено по непредявен иск, а именно недопустимостта на решение по искове по чл. 26, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, което е основано на невъведени от ищеца с исковата молба пороци на оспорените решения на общото събрание.

4

Същевременно, произнасянето на въззивния съд по релевантния въпрос съответства на формирана практика на ВКС, намерила израз в посоченото от касатора решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., както и в решение № 150 от 30.06.2014 г. по т. д. № 286/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 254 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1479/2017 г., ІІ т. о. и решение № 255 от 12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., разрешенията в които са дадени във връзка с конститутивния иск по чл. 74, ал.

1 ТЗ. Прието е, че съгласно чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ решенията на върховния орган на сдружението подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като оспорването им се осъществява чрез предявяване на иск за отмяната им в преклузивните срокове по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ. В зависимост от правната сфера, която може да бъде засегната от решенията, законодателят е признал право за предявяване на конститутивния иск по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ само на членовете на сдружението, на неговите органи и на прокурора - когато решението засяга обществен интерес. Независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, във всички случаи искът по чл. 25, ал. 6 в р . ал. 4 ЗЮЛНЦ предполага конкретен правен интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото. В обективираната в посочените актове по чл. 290 ГПК практика на касационната инстанция последователно се застъпва становището, че с оглед действието на съдебното решение по конститутивния иск, какъвто е искът по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ, както и неговата специфика, когато целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за страната не съществува.

Следователно независимо, че законодателят е предоставил на члена на сдружението процесуалната възможност да упражни преобразуващото си субективно право да иска отмяна на решения на общото събрание чрез специалния конститутивен иск невъзможността с постановеното по него положително за правоимащия конститутивно решение да се създаде правна промяна, т. е. целеното ново правно положение, изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на интерес от търсената с него правна защита.

Обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие с тази споделяна от настоящия състав и ненуждаеща се от промяна последователна 5 практика на ВКС относно правния интерес от предявяването на иска по чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ и подлежащите на отмяна решения на общото събрание на сдружението, което изключва въведените от частния касационен жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за достъп до касация по обсъдения въпрос.

Последният формулиран от жалбоподателя въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК да е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. Въпросът е поставен във връзка с изводите на съда по исковете за отмяна на решението на процесното общо събрание по т. 2, а именно за свикване на ново извънредно общо събрание с предложен от клубовете дневен ред. Той обаче не е съобразен с основния аргумент на съда, че визираното решение няма самостоятелно значение, доколкото правната сфера на ищеца ще бъде евентуално накърнена, когато се проведе новото общо събрание и на него се вземат решения по определени въпроси. При формулирането му се изхожда от тезата на ищеца, че решението противоречи на правилото на чл. 26 ЗЮЛНЦ за свикване на общото събрание на сдружение. В обжалвания акт съдът не е обсъждал тези доводи, тъй като е приел, че законосъобразното свикване на събранието следва да бъде предмет на контрол по иска за отмяна на решение, което евентуално ще бъде взето от общото събрание на 29. 04.2024 г.