Решение № 12 от 23.04.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Шумен , 23.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица И. Хаджииванова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Ралица И. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500128 по описа за 2021 година

С решение №260059 от 01.02.2021г. по гр.д.№2972/2020г. Районен съд-гр.Шумен е издал заповед срещу Р. К. Г. , по силата на която е задължил последния да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. В. П., като му е забранил да приближава М. В. П., дома й на адрес: гр.Ш., ул...№, този на родителите й, на адрес: гр.Ш.,ул..., местоработата й-ТД на НАП-гр.В., офис Ш., на адрес:гр.Ш., ул.“... и местата й за социални контакти и отдих, без посочените мерки, а именно забрана за приближаване дома й на адрес гр.Ш., ул...№ да препятстват осъществяване на лични контакти между Р. К. Г. и детето И.Р.К., както е определено с влязлото в сила решение №260003/06.01.2021г. по описа на ШРС, за срок от 18 месеца, съответно наложил е на Г. глоба в размер на 700лв., като е възложил в негова тежест и следващата се държавна такса и разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение останал Р. К. Г.-лицето, срещу което е издадена заповедта, който го обжалва. Първоинстанционният съд не бил съобразил правото му на участие, което било нарушено и в резултат на което не успял да депозира отговор на молбата за защита. Неправилно било прието, че бил осъществил акт на домашно насилие на сочените в решението дати. Той не бил в едно домакинство с молителката, поради което и не би могъл да осъществи акт на домашно насилие.Незаконосъобразно съдът изложил мотиви досежно период, извън релевантните дати и се задоволил с общи фрази, позовал се на недопустимо доказателство и не се съобразил с нито едно от доказателствените му искания. Незаконосъобразно съдът мотивирал размера на санкциите и мерките, изхождайки от статуса на молителката на държавен служител, на който законът не придавал по-висока степен на защита. Съдът не му бил дал възможност да въведе в спора твърдения за нанесен 1 му побой на 11.01.2021г. в продължение на предшестващи го закани от същите две лица, едното от които баща на молителката, явяващи се първопричина за проявите.

Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което молбата срещу му бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, а и видно от отразеното в мотивите на решение №260003/06.01.2021г. по гр.д.№2765/2020г. на ШРС, страните са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето И.Р.К., р. на 05.04.2017г.. Че страните са родители на детето И. е видно и от представеното удостоверение за раждане №0002017457/07.04.2017г. Със соченото решение е одобрено постигнатото между страните споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето И. е предоставено на майката М. В. П., като на бащата е определен режим на лични контакти с детето, съответно последният се е задължил да заплаща на същото следващата се издръжка.

По делото са представени и материалите по преписка с рег.№1729р-34644/2020г. и рег.

№172900-17695/2020г. по описа на РУ-гр.Шумен, касаещи възникналия инцидент на 19.12.2020г. оито ка

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Молителката е депозирала искане за издаване на заповед за защита срещу домашно насилие на основание чл.16 от ЗЗДН срещу Р. К. Г., твърдейки, че последният извършили психическо и физическо насилие спрямо нея.

Съпоставяйки датите и периодите, през които молителката сочи, че са осъществени описаните от нейна страна актове на домашно насилие, с датата на подаване на молбата в съда, съдът намира, че последната е процесуално допустима, тъй като е предявена в законопредвидения едномесечен срок от твърдения акт на домашно насилие, от и срещу лице, очертано в кръга на разп. на чл. 3 от ЗЗДН. Съгласно чл.3, т.2 и т.3 от закона, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство, съответно от лице, от което има дете. В случая Г. отговаря и на двата критерия, поради което и изложените от него в жалбата възражения в обратния смисъл/че тъй като не бил в едно домакинство с 2 молителката, не можел да осъществи домашно насилие/ се явяват несъстоятелни.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства: декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, показанията на свид.М.М. и Н.Н., представения видеозапис на флаш памет, се установяват описаните в молбата прояви от страна на Р.Г. по отношение на М.П./отправяне на обиди, заплахи свързани с живота и здравето й, като тези на 19.12.2020г. са съпроводени и с физическо посегателство; отправяне на ултиматум, че ако не говори с него до две минути, ще стреля с опрян до главата му предмет, приличащ на късо огнестрелно оръжие/.

Същите отговарят на признаците на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН- акт на физическо, психическо или емоционално насилие.

Действително гласните доказателства не са непосредствени досежно инцидента между страните на 22.12.2021г., но са в унисон с материалите по представената преписка рег.

№1729р-34644/20г. по описа на РУ-Шумен, като кореспондират и с изложеното в писмената декларация Тези доказателства не противоречат и на свидетелските показания на насрещната страна. Свид.Л.С. заявява единствено, че баща му бил казал, че имало полицаи пред дома му, които му казали, че Р. упражнил насилие върху М., както и че според баща му, на последната визуално й нямало нищо. Показанията на този свидетел не са непосредствени, от същите и не става ясно кога точно с оглед времето на инцидента бащата на свидетеля е видял молителката, а и с оглед заявеното от страна на молителката по отношение на действията на Г., не е задължително последните да са довели до видими травматични увреждания.

Не се установи първоинстанционният съд да е нарушил правото на участие на Г. в процеса. Напротив същият е бил редовно призован за съдебно заседание, представляван е от упълномощен от него адвокат, като са уважени и всички направени от него доказателствени искания. Неоснователно се явява и оплакването, че съдът бил разгледал и период извън сочените дати на домашно насилие. Молителката твърди както в молбата, така и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН такова, чието извършване е започнало на 03.12.2020г.-отправени от Г. към нея обиди чрез социалните мрежи и съобщения, както и закани свързани със здравето и живота й по телефона, на 19.12.2020г.-обиди и заплахи, както и физическо посегателство и на 22.12.2020г.-телефонни обаждания и СМС, съдържащи заплахи и обиди и изпратен до нея видеоклип, на който Г. с опрян до слепоочието пистолет казва, че ще се самоубие. Съдът е направил изводите си въз основа на преценка, поотделно и в съвкупност, на събраните доказателства, включително е извършил оглед чрез пряко възпроизвеждане на записа, посредством съответното техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН в производството са допустими доказателствените средства по ГПК, като такова може да бъде и декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона.

Предвид изложеното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице условия за издаване на заповед по чл.16, ал.1 от ЗЗДН срещу Р. К. Г. и молбата на М. В. П. следва да бъде уважена. Преценявайки тежестта и интензитета на деянията дори в рамките само на един месец, съдът счита, че видът и 3 максималната продължителност на наложените мерки забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището и работното му място, местата му за социални контакти и отдих, се явяват адекватни. Първоинстанционният съд е съобразил наложените марки и с определения режим на лични контакти на Г. с детето И..

Ето защо съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.17, ал.5 от ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260059 от 01.02.2021г. по гр.д.№2972/2020г. Районен съд-гр.Шумен.

На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4