Решение № 42 от 30.10.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. К., 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20251430200089 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ адрес:гр.К.,ул.„***** *****"№** е предявил въззивна ж а л б а против

Наказателно постановление №25-0285-000258/03.04.2025г. на К.Д.

Началник РУ-К., при ОДМВР–Плевен, с което на жалбоподателя,на основание чл.53 ЗАНН и чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба 50лв. за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП за неползване на обезопасителен колан, като са му отнети и 10 контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР.

Жалбоподателят не спори,че на **.**.****г. е управлявал МПС без поставен колан, но твърди, че попада в изключението на чл.137а,ал.2,т.2 ЗДвП–поради физическо състояние,което не позволява ползване на колан. Поддържа, че е представил медицински документи /ЛКК/протокол на мед. комисия към МБАЛ–К.,без указан срок,и ЕР на ТЕЛК за 88% намалена работоспособност/,които не са били обсъдени от АНО.Навеждат се доводи и за процесуални нарушения -липса на мотиви при неприемане на възражението.

В съдебно заседание административно-наказващият орган не се явява и не изразява становище. От материалите по преписката се поддържа, че при проверката водачът не е представил документ,освобождаващ го от задължението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП,поради което е съставен АУАН серия GA №3583384/**.**.****г.,възприет в атакуваното НП.

От събраните писмени и гласни доказателства,съдът приема за установено,че :

На **.**.****г. в гр.К., на кръстовището на ул.„***** *****“ и ул.

„*******“,жалбоподателят управлявал лек автомобил „****** ****“с ДК№******** без поставен обезопасителен колан. Това се установява от показанията на актосъставителя В. Б. и се подкрепя и от показанията на св.Б.С..

При проверката водачът е заявил,че е здравословно освободен,но не е носил документ,удостоверяващ освобождаване като е поканен да представи документ по възражение. Бил е съставен АУАН на въззивника.

В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмено възражение №786/27.03.2025г., към което са приложени:

1

Протокол/медицинско удостоверение

(ЛКК)на

МБАЛ–К.

(без определен срок),удостоверяващ противопоказност на обезопасителен колан;

ЕР на

ТЕЛК№90389/12.03.2025г.– 88% намалена работоспособност; допълнителни медицински документи (епикризи от 2016г., Фиш за спешна помощ и карта за паркиране на хора с увреждания).

Въпреки представените документи е издадено НП№25-0285-000258/03.04.2025г.,без обсъждане в мотивите на релевантните медицински доказателства.

Съдът кредитира показанията на полицейските свидетели като логични и взаимно подкрепящи се относно факта на непоставен колан при проверката. По отношение на здравословното състояние и наличието на медицинско освобождаване,съдът цени писмените медицински доказателства,представени своевременно в административната фаза и допълнени в съдебната фаза,както и свидетелските показания на Веселина Драгомирова относно симптоматика на въззивника при поставяне на колан- задух, прилошаване.

По силата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП,водачите и пътниците са длъжни да използват обезопасителни колани.

Обаче чл.137а,ал.2,т.2 от ЗДвП установява изключение – освобождаване за лица,чието физическо състояние не позволява използване на колан. Законът не предвижда специална форма или регистър за удостоверяване, нито изрично изисква документът да се носи in situ при проверката – въпросът е дали обективно към момента на управлението водачът попада в изключението,като това може да се доказва с всички допустими доказателствени средства в административната и съдебната фаза.

Съдебната практика приема, че:

Липсата на представен документ на място при проверката не е достатъчна да обоснове вина,ако на по-късен етап се представят валидни медицински доказателства,удостоверяващи противопоказност на колана към инкриминираната дата.Важният въпрос е наличието на изключението,а не моментното носене на документ.

Когато представените медицински документи са с неотносимо съдържание,съмнителни или сочат липса на противопоказание,НП следва да се потвърди /пример: Решение №1660/02.09.2019г. на РС-Сливен по а.н.д.№2342/2019г.,където съдът, позовавайки се и на практика на АдмС – Сливен, приема, че водачът не е доказал медицинско основание за изключение/.

Обратно, когато медицинските данни убедително установяват риска за здравето при ползване на колан, съдилищата отменят НП, тъй като липсва обективен състав на нарушението.

По състава на нарушението (чл.137а,ал.1 от ЗДвП):

Безспорно е,че жалбоподателят е бил без поставен колан.Въпросът е дали към момента на деянието той попада в изключението по чл.137а, ал.2,т.2 от ЗДвП. По делото са представени:ЕР на ТЕЛК № 90389/12.03.2025г.–88% ТНР,издадено преди датата на проверката (**.**.****г.). Протокол/удостоверение на медицинска комисия (ЛКК) – МБАЛ К.,който удостоверява, че ползването на обезопасителен колан е противопоказно за жалбоподателя,като в документа не е определен срок,което при липса на нормативно изискване за срочност,не го прави невалиден,а го насочва към медицинската оценка на конкретното състояние.

Медицински епикризи (кардиохирургична интервенция и последващо състояние) и Фиш за спешна помощ,които кореспондират с твърдените кардиологични увреждания (вкл.аневризма и глобална систолна дисфункция).

Тези доказателства са релевантни,достатъчно конкретни и предхождат/обхващат инкриминираната дата.

Административно-наказващият орган не е оспорил медицинските констатации с насрещни експертни данни,нито е назначена съдебномедицинска експертиза,която да ги опровергае.

2

При това положение в полза на жалбоподателя следва да се приложи стандартът„при съмнение – в полза на нарушителя“, който е производен от принципите на чл.1 от ЗАНН и общите начала на административно-наказателния процес.

Относно възражението,че при проверката въззивника не е носил документ:

ЗДвП не въвежда задължение водачът да носи и представи именно медицински документ за освобождаване от колан. Нормата на чл.137а,ал.2,т.2 предвижда материално-правно изключение,което може да се докаже впоследствие (вкл. в съдебната фаза).На място органите по пътен контрол не са компетентни да оценят медицинския риск дефинитивно.Съдебната практиката приема,че по-късно представен валиден медицински документ може да изключи състава – когато документът потвърждава противопоказание за поставяне на обезопасителен колан.

По мотивираността на процесното НП :

От НП не се установява никакво обсъждане на депозираните с възражението медицински документи.Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви относно ключов довод за несъставомерност. Дори и съдът да извършва пълен контрол и да може да отстранява пропуски чрез собствена преценка, в случая и по същество се установява,че е налице изключението на чл.137а,ал.2,т.2 ЗДвП.

Съдът счита,че представените ЕР на ТЕЛК и протокол на медицинска комисия(ЛКК),заедно с останалата медицинска документация,убедително установяват,че към инкриминираната дата за физическото състояние на жалбоподателя е било противопоказно ползването на обезопасителен колан.Това води до липсата на обективните признаци на нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП като НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени процесното Наказателно постановление №25-0285-000258/03.04.2025г. на К.Д. Началник РУ-К., при ОДМВР – Плевен,упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. като неправилно и незаконосъобразно.

Да осъди ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ адрес:гр.К.,ул.„***** *****"№** направените деловодни разноски от 500лв./петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА

Наказателно постановление

№25-0285-000258/03.04.2025г. на

К.Д.,Началник РУ-К.,при ОДМВР–Плевен, упълномощен със Заповед №8121з1632/02.12.2021г. като неправилно и незаконосъобразно.

О С Ъ Ж Д А ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Х. А. Р.,с ЕГН**********,с настоящ адрес:гр.К.,ул.„***** *****"№**направените деловодни разноски от 500лв. /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Плевен в 14-т дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3