Решение № 1856 от 27.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1856 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20262120101271 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. М. Щ., ЕГН **********, адрес: гр. С****, действащ чрез пълномощника си адвокат М. О., със съдебен адрес гр.

Б*****, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост IV“, Бизнес парк „София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Т. И. В, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт М. М., с която се претендира да бъде установено в отношенията им недължимостта на сумата от 1 596. 81 евро, дължима съгласно договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Ти Би Ай Банк“ АД, вземанията по който са цедирани на ответното дружество с договор за цесия от 28.07.2025 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Основанията за недължимостта на сумите се основават на твърдения за недействителността на договора за кредит, поради неспазване на изискванията на чл.

10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 8 и т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се излагат обстойни доводи в защита на тази теза. В заключение се излага, че чистата стойност на кредита е в размер на 1 533. 88 евро, а ищецът в периода от 08.12.2023 г. до 04.02.2026 г. бил извършил плащания в полза на банката в размер на 1 113. 03 евро, след това на 05.02.2026 г. още едно плащане в нейна полза в размер на 92. 03 евро, а след получаването на уведомлението на цесия и сумата от 328. 82 евро в полза на ответника. Така общата платена сума възлизала на 1 533. 88 евро, колкото е чистата стойност на кредита. Поради това и претендира установяване, че не дължи други суми в частност заявените с исковата молба такива съгласно изпратено му уведомително писмо от ответника за дължимостта на сумата от 1 925. 63 евро, от която приспада заплатените в негова полза 328. 82 евро на 05.03.2026 г.

1

Правното основание на заявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който на първо място се сочи, че искът е недопустим, тъй като самото установяване на нищожността на договора не водила до защита на конкретно субективно право. Така наведените доводи не се споделят от съда, тъй като предмет на установяване не е просто недействителността на договора, а недължимостта на суми по него, поради това обстоятелство, за което у ищецът безспорно е налице правен интерес предвид отправената покана от страна на ответника за тяхната дължимост и плащане, а и очевидно предвид уговорките по договора за потребителски кредит. По същество се оспорват наведените доводи за недействителност на договора, като се сочи, че ГПР е уговорен в съответствие с разпоредбите на закона, в частност съответства и на посочените от ищеца такива, като излага подробно доводите си в тази насока. Сочи също така, че не са налице основания за включване на застрахователната премия в ГПР. Също търси присъждане на сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото между страните няма спор, че на 02.10.2023 г. между ищеца и „Ти Би Ай Банк“ АД е сключен процесният договор за потребителски кредит № 720031267227, вземанията по който са цедирани на ответното дружество с договор за цесия от 28.07.2025 г., както и че последното е изпратило уведомление за извършената цесия и дължимите суми от него съгласно договора за кредит, съобразно изложените в исковата молба твърдения в тази насока.

Не се спори също така, че в изпълнение на поетите задължения по договора ищецът вече е заплатил 1 533. 88 евро, от които 328. 82 евро на 05.03.2026 г. в полза на ответника, а останалите на банката, преди получаването на съобщението за цесията.

Видно от представения по делото договор, на ищеца е предоставена сумата от 3000 лева – главница, с уговорени Годишен лихвен процент (ГЛП) от 8,37 % и Годишен процент на разходите (ГПР) от 18,72 %. В договора е включено и задължението на потребителя да заплати сумата от 1658,28 лева - застрахователна премия, като по този начин общият размер на кредита е определен на 4658,28лева, която сума следва да бъде върната разсрочено, на 52 месечни вноски от по 130,58 лева през периода 15.12.2023г. - 15.03.2028 г., съгласно погасителния план в т. 11.2. от договора.

Главницата от 3000 лева е получена от потребителя М. Щ. на 02.10.2023 г. на каса на Изи пей, което не се оспорва по делото.

Клаузите на чл. 7.2.2 и чл. 19 от Договора за потребителски кредит предвиждат, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а може по свое желание и усмотрение да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да влече задължително условие за сключване на договора, в който случай частта от средствата по кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си съгласие с подписването на договора.

Представен е и сертификат № 17200312672272023 на името на потребителя М. М. Щ.

,като застрахован за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и 2 като ползващо се лице по Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

Ползващо се лице по застраховките „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ е банката, като само в определени случаи потребителят или законните му наследници и то само за разликата между първоначалния размер на кредита и баланса по кредита, като балансът по кредита винаги се изплаща в полза на банката. Сумите, които законните наследници биха получили, са в несъизмеримо малки размери с оглед стойността на дължимата застрахователна премия. Застраховките са сключени с посредничеството на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като застрахователен агент и като застраховащ.

Видно от представеното уведомление за извършено прехвърляне на вземания и уведомление по чл. 18 от ЗЛОККК от 04.02.2026 г. цедентът и цесионерът, чрез упълномощено лице са съобщили на потребителя Щ. за прехвърляне на вземането на банката на ответното дружество, както и че дължимият остатък по договора за кредит възлиза на 1925,63 евро. В отделно приложение са посочени всички постъпили по кредита плащания от длъжника, извършени към банката, както и тяхното усвояване от кредитора по пера, като общо заплатените на банката суми са в размер на 1736,95 лева или 888,09 евро (записи тип Kt на л.13 от делото). В уведомлението е посочено още, че 4 плащания в общ размер на 440 лева (224,97 евро) са извършени директно на цесионера (на дата 29.01.2026г.).

Видно от представените с исковата молба платежни документи тези суми са били платени на предишния кредитор преди съобщаване на цесията (на дати 08.10, 23.10 и 08.12.2025г. – л.62-65 от делото), като в исковата молба ищецът е признал неизгодния за себе си факт, че тези суми са преведени от банката на цесионера. Следователно до изготвяне на уведомлението на 04.02.2026г. ищецът е заплатил по кредита обща сума в размер на 1113,06 евро. На дата 05.02.2026г. ищецът е заплатил на стария кредитор сумата от 92,03 евро (л.66 от делото). След получаване на уведомлението за цесията, с платежно нареждане от 05.03.2026г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 328,82 евро (л. 69 от делото). Сборът от общо платените суми по кредита възлиза на 1533,91 евро.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

Предвид наведените доводи за недействителност на договора следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. По смисъла на § 1, т. 1 Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по3 специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така и съгласно т. 1 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 година по дело С 714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В т. 2 от горецитираното решение на СЕС по дело С 714/22 е посочено, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В процесния случай съдът приема, че изискванията на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не са спазени, тъй като в съдържанието на договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В договора ГПР е посочен само в цифрово изражение, но липсват данни за съставящите го индивидуални компоненти (така в Решение № 96/02.04.2026 г. по търг. д. № 1001/2025 г. на 1 т.о. на ВКС). Освен това, в случая макар и сключването на застраховката да не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Този извод следва от характера на договорените застрахователни услуги „Защита на кредита“, „Защита на сметките“ и „Второ медицинско мнение“; начина на сключване на договора за застраховка – чрез банката-кредитодател в качеството й на застрахователен агент; размера на дължимата застрахователна премия – 1658,28 лева, съизмерима с размера на заемната сума от 3000 лева; начина на заплащане на застрахователната премия – от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател; приобщаването на застрахователна премия към главницата по кредита, включително начисляването на договорна възнаградителна лихва върху размера на застрахователната премия и включването й в размера на месечната погасителна вноска за главница без обособяването й като вноска за застрахователна премия, вмененото безусловно задължение на потребителя да заплати застрахователната премия на падежните дати по договора за кредит. Всички тези обстоятелства сочат, че застрахователната премия всъщност цели да „оскъпи“ кредита. Касае се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговорената застрахователна премия в размер на 1658,28 лв. следва да бъде квалифицирана като „общ разход по кредита“, поради което следва да бъде взета предвид при определяне на ГПР по договора за потребителски кредит.