Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 184 от 23.05.2018, Районен съд - Димитровград

Съд
Районен съд - Димитровград
Дело
Гражданско дело 203/2018
Вид
Решение № 184
Подписан
23.05.2018
В сила
19.10.2018
Състав
ОГНЯН ХРИСТОВ ГЪЛЪБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И

Е

№ ……

Димитровград,

23.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател:

ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар:

Силвия Димова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№203 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът М.Т.Д. посочва, че винаги заплащал сметките си за ел.енергия по електронен път, през телефона си, като те били предвидим. В началото на м.февруари излезнала дължимата сума за ел.енергия за негов имот находящ се в Димитровград, ул***. С изненада установил, че трябва да заплати сметка в размер на 1149,26 лева. Поискал обяснения от представител на ответното дружество, като му било отговорено, че ставало въпрос за изравнителна сметка за манипулиран електромер. Ищецът заявява, че електромера му се намира на пътя, в табло на ЕВН, в което имало поне още 10 електромера. Таблото се намирало извън неговия имот и той нямал достъп до своя електромер. Поддържа ,че не живеел в имота и го посещавал рядко. Подал жалба срещу начислената му сума за плащане, като описал каква е фактическата обстановка, както и че не е възможно да е манипулирал електромера, нито да е изразходвал такова количество ел.енергия. От ответното дружество отговорили, че описаното в жалбата нямало значение и не го обвинявали в нищо, като това било компенсаторно плащане. От предоставените му фактура и придружително писмо ищецът разбрал, че му е начислена изравнителна ел.енергия за период от 01.02.2015г. до 28.01.2016г.

Твърди ,че присъствал на 28.01.2016г., когато била извършена рутинна смяна на всички електромери в таблото. Не му било известно как и по какъв начин било установено, че електромера му не отчита точно и как му е начислена допълнителна ел.енергия за 361 дни. През същия период плащал ежемесечно консумираната за имота ел.енергия, като предходното засичане на показанията и плащане било месец по-рано, т.е. през м.декември 2015г. електромера работел нормално и проверяващите го лица не установили отклонения в отчета му. Счита, че за да бъде основателна извършената корекция на сметка заради манипулиран електромер, се изисквало да се докаже нарочно извършени действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породена от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя. Иска съдът да постанови решение,с което да признае за установено, че ищеца не дължи плащане на ответното дружество по фактура №**********/19.01.2018г. на сумата от 1149,26 лева, представляваща изравнителна ел.енергия за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. на електромер за имот, находящ се в Димитровград, ул.““Шейново“ №4А.

В срока по чл.131 ответникът „ЕВН България

Електроснабдяване“ЕАД не депозира отговор на исковата молба, не представя доказателства и не прави доказателсвени искания. С молба от 18.04.2018г., след получаване на призовка за насроченото по делото съдебно заседание, ответникът представя Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване №222692/28.01.2016г. на ЕР Юг, Констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ на БИМ №858/13.09.2017г., извадка от паметта на СТИ№*********, справка за коригиране на сметка за ел.енергия за ИТН ***. Доколкото въпросните писмени доказателства, с които ответника е разполагал, не са представени в срока за отговор на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.131 ал.3 от ГПК, както и предвид изрично направеното от ищеца възражение срещу приемането им, съдът не прие същите като доказателство по делото, поради несвоевременното им представяне.

На 24.04.2018г. по делото е постъпила писмена защита от страна на ответното дружество. В нея поддържа, че предявения иск е допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Посочва, че извършената корекция на сметка е на база констативни протоколи на ЕР Юг и БИМ, като правното основание на корекцията е чл.51 ал.1 вр.чл.50 от ПИКЕЕ. Посочва, че на 28.01.2016г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД извършили проверка на електромера, отчитащ доставената ел.енергия в обекта на ищеца, находящ се в Димитровград, ул.“***.

Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор на база анализ на данните от паметта на СТИ, постъпващи в електромерното стопанство на ЕР Юг. Електромерът бил демонтиран, като в тази връзка бил съставен Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №222692/28.01.2016г. Проверката била извършена в присъствието на клиента, който подписал Констативния протокол. Демонтираният електромер бил изпратен на Българския институт по метрология за извършване на експертиза, като в заключение на лабораторията от 13.09.2017г. било посочено, че е променена тарифната таблица по часови зони. По време на проверката електромерът отчитал енергия от 09.00 до 17.00 часа на дневна тарифа, след което от 17.00 часа той не отчитал по нито една от двете тарифи Т1 или Т2. Предвид това, че налице били предпоставките на чл.51 ал.1 вр.чл.50 от ПИКЕЕ, се извършило преизчисление на количеството ел.енергия, като на клиента допълнително били начислени 10660 кWh, като дължимата сума за тях била в размер на 1149,25 лева. Периодът от време, за който била извършена корекцията, е една година, тъй като нямало как обективно да се установи от кога точно датира грешката. Предвид това иска съдът да отхвърли предявения срещу ответното дружество иск. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. На основание чл.78 ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

С писмо от 19.01.2018г. ответникът уведомил ищеца, че на 28.01.2016г. служители на „Електроразпределение Юг“ЕАД са демонтирали и предали за експертиза в БИМ електромер с фабр.№********* от ИТН ***в Димитровград, ул***, на клиент с клиентски №***. Констатирано било от служители на БИМ, че електромерът е манипулиран и не отчита консумираната в обекта ел.енергия, за което бил издаден констативен протокол. В следствие на това, ползваната от ищеца ел.енергия била неизмерена и съответно неплатена. Клиентът е уведомен, че сметката му за ел.енергия за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. /за 361 дни/ ще бъде коригирана, като допълнително ще му бъдат начислена консумирана ел.енергия на стойност 1149,26 лева.

На 19.01.2018г. ответното дружество издало фактура №********** на абоната М.Т.Д.,***, с клиентски №*** и ИТН ***, като за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г. допълнително била начислена доставена му ел.енергия от 10660 kWh на стойност 1149,26 лева.

С писмо изх.№13502-1-3/29.01.2018г. ответното дружество уведомило ищеца, че по повод негово възражение относно фактурирани количества ел.енергия екип на „Електроразпределение Юг“ЕАД е разгледало обстоятелствата и приложените документи, като констатирал, че на 28.01.2016г. сътрудници на дружеството извършили проверка на СТИ, отчитащо ел.енергията потребена в имота на М.Д.. Електромерът бил демонтиран и заменен с друг. За извършената подмяна бил съставен констативен протокол в присъствието на клиента и свидетел. Демонтираното СТИ било изпратено в БИМ- ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел –Пловдив за метрологична експертиза. Констатацията на последната била, че електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания. Поради това и на основание чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ била издадената процесната коректурна фактура за сумата от 1149,26 лева. Посочва се, че изчисляването и коригирането на сметките за изминал период се извършвало във всички случаи на установени увреждания в целостта и функционалността на СТИ. Целта на корекцията била компенсиране на разликата между отчетената и фактурирана сума и сумата на действително консумираната ел.енергия, увеличена с измерената грешка. Посочва се също, че дължимите по корекционната сметка суми нямали характер на санкция или установяване на вина, а се касаело за нормативно и договорно установен способ, чрез който се отстранявали последиците от ползването на ел.енергия без тя да се отчита и заплаща, като това в никакъв случай не било свързано с неправомерно поведение.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че той не дължи плащането на сумата от 1149,26 лева по фактура

№**********/19.01.2018г., представляваща корекция на неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за минал период от 01.02.2015г. до 28.01.2016г.

Не се спори между страните по делото, че ищецът ползва имот- къща в Димитровград, ул***, с ИТН ***, както и че между него и ответното дружество са налице договорни отношения във връзка с доставянето от страна на ответника на ел.енергия до същия имот, представляващ обект с клиентски №***. Безспорно установено е, че на 28.01.2016г. служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД са извършили проверка на електромера, отчитащ консумираната ел.енергия в обекта на ищеца. Няма спор и относно това, че СТИ е било демонтирано за извършване на експертиза в лаборатория, предвид направен преди това анализ на данни. Не се оспорва от страна на ищеца и твърдението на ответника, че след извършена в БИМ експертиза на уреда е установено, че електромера не съответства на техническите и метрологични изисквания, като отчита единствено консумираната ел.енергия за времето от 09.00 часа до 17.00 часа по дневна тарифа. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че ответното дружество е издало Фактура №**********/19.01.2018г. за сумата от 1149,26 лева за периода от 01.02.2015г. до 28.01.2016г., представляваща коригирана стойност на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за обект собственост на ищеца, намиращ се в Димитровград, ул***, на основание чл.50 и чл.51 ал.1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия.

Доколкото настоящото производството е резултат на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. І от

ГПК, тежестта за установяване дължимостта на процесната сума и нейния размер е на ответното дружество. Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.

За да възникне правото на ответника по чл. 50 от ПИКЕЕ да коригира за минал период сметката за ел. енергия на ищеца, е необходимо при извършена метрологична проверка на измервателната система да се установи, че е налице несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия. В този случай, операторът на съответната мрежа изчислява количеството ел.енергия за период от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В настоящия случай, ищецът-клиент е присъствал на самата проверка на уреда, като видно от съставения при извършването й констативен протокол, тя е била осъществена от служители на „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД в негово присъствие.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствена тежест доставчикът на ел. енергия следва да докаже дължимостта на процесната сума, като установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки посочената в данъчната фактура сума.

Спорът по делото е относно предпоставките, при които следва да се извърши корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, и по точно дали същите изискват неправомерно поведение на потребителите или е достатъчно само тяхното констатиране, без да се изисква да се доказва личният принос на потребителя при установена манипулация на средствата за техническо измерване. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, която застъпва становището, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електрическа енергия противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима.