Решение № 478 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20235330100646 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищците М. Г. Д. и Ч. Й. Ч. са предявили срещу Е. А. М., М. А. М., Щ.

А. К., М. А. Г., А. П. М., М. А. М., Г. А. М., М. С. М., К. М. М. и Б. М. Д. иск за делба на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З., общ.Р., област П., одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от *** г., с адрес на имота: с.З., местност Б. И., с площ 5000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***.

В исковата молба се излагат твърдения, че поземления имот е съсобствен между страните по наследство и реституция, доколкото е възстановен на наследниците на общия наследодател Ш. С. С., с решение № *** г. на ПК Р. За имота била извършена доброволна делба, съгласно договор за делба на недвижим имот от **** г., вписан в СВ Пловдив под № *** г., по 1 силата на който същият бил поставен в общ дял на съделителите и при квоти, както следва: М. Г. Ч. - ½ идеална част, А. М. А. – 1/6 идеална част, А. М. А. – 1/6 идеална част, С. С. М. – 1/12 идеална част и М. С. М. – 1/12 идеална част.

Излагат се твърдения, че поради извършено уравнение на дяловете с пари, за посочените съделители, които са били в граждански брак към датата на доброволната делба, съответните идеални части са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Така се твърди, че М. Г. Ч. била в брак, прекратен с развод, съгласно решение по г.д.№ *** г., като прекратената по този начин СИО се трансформирала в обикновена дялова съсобственост и след смъртта на Й. Д.

Ч. на *** г., неговите деца – М. Й. П. и Ч. Й. Ч. наследили при равни права собствената му ¼ идеална част от имота. Сочи се, че след като М. Й. П. прехвърлила с дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот, вписано под акт № ***, том **** г. в Имотен регистър, Служба по вписванията гр. Пловдив, притежаваните от нея 1/8 идеална част, ищците притежават както следва: М. Г. Д. /Ч. преди развода/ 36/144 идеални части, а Ч. Й. Ч. – 36/144 идеални части от процесния имот.

Твърди се, че А. М. А. бил вдовец, като след неговата смърт на *** г. ответниците Е. А. М. и М. А. М., като негови деца са придобили по наследство и притежават на това основание, всеки един по 12/144 идеални части от имота.

Твърди се, че А. М. А. е бил в брак с Е. П. А., поради което придобитите 1/6 идеална част от процесния имот са в режим на СИО, като след смъртта на двамата, съответно на *** г. и *** г. тази част от имота се притежава на основание наследствено правоприемство от техните деца ответниците М. А. Г. и Щ. А. К. при равни права от по 12/144 идеални части за всяка.

Твърди се, че С. С. М. е била в граждански брак с А. П. М., като така придобитите 1/12 идеални части са в режим на СИО, прекратена със смъртта на С. С. М. на **** г., с което тази част от имота е притежание на преживелия й съпруг и две деца – ответниците, съответно А. П. М. – 8/144 ид. части; М. А.

М. – 2/144 ид. части и Г. А. М. – 2/144 ид. части.

Твърди се, че М. С. М. е бил в граждански брак с А. Д. М., поради което придобитите 1/6 идеална част от процесния имот са в режим на СИО, 2 трансформирана в дялова съсобственост след развода им. След смъртта на А.

Д. М. на **** г., нейната част от имота е придобита по наследство при равна права от по 3/144 идеални части от двете им деца – ответниците К. М. М. и Б.

М. Д., а съответно ответникът М. С. М. е притежател на – 6/144 ид. части.

Поради изложеното се претендира да бъде допусната и извършена между страните делба на посоченият недвижим имот, при така заявените квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника М. А. М., с който предявеният иск за делба се оспорва, като неоснователен по отношение на съделителя Е. А. М., по съображения, че по силата на договор за доброволна делба – спогодба, обективиран в нотариален акт за делба – спогодба № **, том ** от *** г. по описа на Имотен регистър при АВ Пловдив, 1/6 идеална част от процесния имот остава в изключителен дял на М. А. М..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците А. П. М., М. А. М., Г. А. М., М. А. Г. и Щ. А. К., с който се излага становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците Е. А.

М., М. С. М., К. М. М. и Б. М. Д..

С молба вх.№ *** г. ищците конкретизират, че предявената от тях в първото по делото съдебно заседание от *** г. претенция за нищожност на договор за доброволна делба – спогодба, обективиран в нотариален акт за делба № ***, том *** г. по описа на Имотен регистър при АВ Пловдив, поради неучастие на всички съсобственици на вещта, следва да се счита като възражение, а не за нарочен установителен иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Не е спорно между страните, че процесният поземления имот е бил възстановен на наследниците на общия наследодател Ш. С. С., с решение № *** г. на ПК Р., като за същия е извършена доброволна делба, съгласно 3 договор за доброволна делба на недвижим имот от *** г., вписан в СВ Пловдив под № **, том ** г. По силата на посочения договор за доброволна делба процесният имот е поставен в общ дял на съделителите и при квоти, както следва: М. Г. Ч. - ½ идеална част, А. М. А. – 1/6 идеална част, Ангел М.

А. – 1/6 идеална част, С. С. М. – 1/12 идеална част и М. С. М. – 1/12 идеална част.

Не е спорно също така, а и от съдържанието на договора се установява, че е извършено уравнение на дяловете в пари в размер на по 30 лева за всеки един от петимата съделители, които не получават реален дял от имуществото.

Доколкото доброволната делба е извършена при действието на чл. 21, ал. 2 СК от СК 1985 г./отм/, а имотът е придобит на основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела на останалите сънаследници, съпругът-наследник остава индивидуален собственик на онази част от имота, която е придобил по наследяване. Върху другата част възниква съпружеска имуществена общност, освен ако частта е незначителна. В този смисъл решение № 202/10.11.2015 г. по г.д.№ 2371/2015 г., I-во г.о. на ВКС.

Доколкото в коментирания договор за доброволна делба не е посочено, дали всички съделители, получили реален дял, са платили пари за уравнение и съответно в какъв размер, следва да се приеме, че всеки от петимата съделители, получили реален дял, е платил по равно – сумата от по 30 лева.

При съпоставяне на така извършеното уравнение със стойността на всеки от общо четирите обособени дяла, се налага извод, че частта за която е извършено доплащането е незначителна, поради което и съпружеска имуществена общност не е възникнала в случая за съделителите, които са били в брак.

Ищцата М. Г. Ч. /Д./ при доброволната делба е получила дял четири, включващ ½ идеална част от процесния имот. От своя страна, доколкото се прие, че СИО за съответните идеални части не е възникнала за съделителите, които са били в брак, то ищецът Ч. Й. Ч. не притежава собственост в имота на претендираното основание – наследствено правоприемство от починалия си баща Й. Д. Ч. и дарение от своята сестра М. Й. П. Последната също не е придобила по наследство такива от починалия си баща Й. Д. Ч., тъй като този 4 наследодател не е бил собственик на идеални части от имота при режим на СИО. Поради това и договорът за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот, вписано под акт № **, том ** г. в Имотен регистър, Служба по вписванията гр. Пловдив /л. 21/, не е породил вещнотранслативен ефект.

А. М. А. при доброволната делба е получил дял втори, включващ 1/6 идеална част от процесния имот, като след неговата смърт и тази на съпругата му Е. П. А., съответно на *** г. – А. А. /удостоверение за наследници л. 25/ и на *** г. – Е. А. /удостоверение за наследници л. 26/, притежаваната от него част от имота е придобита на основание наследствено правоприемство по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН от техните деца - ответниците М. А. Г. и Щ. А. К. при равни права от по 1/12 идеални части за всяка.

С. С. М. при доброволната делба е получила при равни права с М. С. М., дял трети, включващ 1/6 идеална част от процесния имот, или съответно 1/12 ид. част. С. С. М. е починала на ***г. /удостоверение за наследници л. 27/, като по този начин по силата на наследствено правоприемство, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН и чл. 5, ал. 1 от ЗН, притежаваната от нея квота е придобита при равни права от наследниците й – преживял съпруг и две деца, както следва: А. П. М. – 1/36 ид. части; М. А. М. – 1/36 ид. части и Г. А. М. – 1/36 ид. части.

М. С. М., при доброволната делба е получил при равни права със С. С.

М., дял трети, включващ 1/6 идеална част от процесния имот, или съответно 1/12 ид. част. Доколкото съпругата му А. Д. М. не е придобила идеална част от процесния имот в режим на СИО, по вече изложените по – горе съображения, то и наследниците на същата - ответниците К. М. М. и Б. М. Д., не са получили такива по силата на наследствено правоприемство след смъртта й на *** г. /удостоверение за наследници л. 28/.

А. М. А. при доброволната делба е получил дял първи, включващ 1/6 идеална част процесния имот. Установява се, че същият е починал на *** г., като съгласно удостоверение за наследници /л. 23/, ответниците Е. А. М. и М.

А. М., като негови деца са придобили съответната част от имота на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН при равни права от по 1/12 идеална част за всеки. Не е спорно, а и се установява от приложените доказателства, че същите са извършили доброволна делба на останалото от общия наследодател А. М. А.

5 наследство, обективирана в нотариален акт за делба – спогодба № **, том ** от **** г. по описа на Имотен регистър при АВ Пловдив, с която 1/6 идеална част от процесния имот е възложена в дял на ответника М. А. М.. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ищците за нищожност на доброволната делба, извършена от ответниците Е. А. М. и М. А. М. на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Настоящият случай не попада в приложното поле на посочената разпоредба, доколкото със същата е извършена делба на наследството, оставено от А. М. А., като нито се твърди, нито се установява, ищците или някои от останалите съделители да са наследници на А. М. А.. По този начин към датата на депозиране на исковата молба Е. А. М. не притежава съсобственост в процесния имот.

При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в село З., община Р., област П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение засягащо поземления имот от *** г., с адрес на имота: село З., местност Б. И., с площ 5000 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***, при съседи: ****, ****, ****, ****, ****, **** и ****, между следните съделители и при квоти:

М. Г. Д. – 18/36 ид. части, М. А. М. – 6/36 ид. части, Щ. А. К. –3/36 ид. части, М. А. Г. –3/36 ид. части, А. П. М. –1/36 ид. части, М. А. М. –1/36 ид. части, Г.