Решение № 10763 от 07.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10763 гр. София, 07.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110176769 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от И. В. В. против „(фирма) с искане Договор за потребителски кредит № 1045436/29.03.2024 г. да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ЗПК, и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 153,64 лева, представляваща недължимо получена възнаградителна лихва по договора и сумата в размер на 571,36 лева, представляваща недължимо получена неустойка за непредставено обезпечение по чл. 5 вр. чл. 11 от договора, ведно със законна лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба на 23.12.2024 г. до окончателно погасяване на вземането.

Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното дружество.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 29.03.2024 г. между страните по спора бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1300 лева, като в договора е посочено, че годишният лихвен процент възлиза на 50 %, а годишният процент на разходи по заема на 65,23 %. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 5 от съглашението потребителят следвало да представи обезпечение по кредита (банкова гаранция или осигуряване на поръчител физическо лице, което да отговаря на определени изисквания), като при неизпълнение на задължението за страната възниква задължение за заплащане на неустойка по чл. 11 в размер на 571,36 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че посредством клаузата, предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, заемодателят получава допълнителна печалба извън уговорената възнаградителна лихва. Процесуалният представител на страната поддържа, че уговорката за неустойка накърнява добрите нрави, тъй като неустойката е извън присъщите й функции, като не е свързана с претърпени от кредитора вреди, а цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. В исковата молба са изложени твърдения, че задължението за заплащане на неустойка не е включено в годишния процент на разходите по кредита, поради което сключеният договор е недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19 1

З П К . Ищецът поддържа, че е погасил всички вземания по кредита включително задълженията за неустойка и възнаградителна лихва, поради което и доколкото при недействителност на договора за кредит съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи единствено чистата стойност, то ответникът следва да върне получените без правно основание суми.

С протоколно определение от 03.06.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявените осъдителни искове, като искът за недължимо платена в полза на ответника възнаградителна лихва се счита предявен за сумата в размер на 48,68 лева, а за неустойка в размер на 385,10 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х.М поддържа съображения за недопустимост на исковата претенция, тъй като вземанията по договора са изцяло погасени. На следващо място са изложени доводи, че е налице злоупотреба с процесуалния права от страна на ищеца, който е образувал срещу „(фирма) няколко производства с идентичен на настоящото предмет по отношение на други сключени между страните договори за кредит с цел в тежест на дружеството да бъдат възложени разноски по всяко едно от отделните дела. Във връзка с изложеното е направено искане всички образувани пред Софийски районен съд дела, както следва гр. д. № 76766/2024 г., гр. д. № 76765/2024 г., гр. д. № 76760/2024 г. и гр. д. № 76767/2024г. да бъдат съединени за съвместно разглеждане с настоящото производство. По същество на спора исковата претенция е оспорена като неоснователна. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца твърдения за недействителност на договора за кредит, респ. клаузата, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение. Процесуалният представител на дружеството поддържа, че неустойката не следва да бъде включвана в годишния процент на разходите по сделката, респ. не е налице сочения в исковата молба порок на договора, изразяващ се в липса на посочване на действителния ГПР по съглашението. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като сторените от дружеството съдебни разноски бъдат възложени в тежест на ищеца. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за потребителски кредит № 1045436/29.03.2024 г. за недействителен е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, както и че сделката е недействителна на посоченото в исковата молба основание.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.

По делото не е спорно, че между страните по спора е сключен Договор за потребителски кредит № 1045346/29.03.2024 г., по силата на който дружеството отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 1300 лева, която сума следвало да бъде върната ведно с възнаградителна лихва на седем двуседмични погасителни вноски, като в съглашението е посочено, че годишният лихвен процент възлиза на 50 %, а годишният процент на разходите по сделката възлиза на 65,23 %. Съгласно чл. 5 кредитополучателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора да представи едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на кумулативно разписани условия относно дохода на лицата и кредитния им статус, като при неизпълнение съгласно чл. 11, ал. 1 заемателят дължи неустойка в размер на 571,36 лева, като неустойката се заплаща разсрочено съгласно погасителния план.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, 2 което съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че ищецът заплатил на ответника в погашение на вземанията по процесния договор за кредит сумата в размер общо на 1733,78 лева, като ответникът отнесъл плащанията, както следва:

1300 лева главница, 48,68 лева възнаградителна лихва и 385,10 лева неустойка. Вещото лице разяснява, че при включване на начислената съгласно погасителния план неустойка като разход по кредита ГПР би бил в размер на 1076,93 %.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, представляваща елемент от задължението на кредитополучателя съгласно погасителния план към сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. По същество така уговорената неустойка представлява скрита допълнителна възнаградителна лихва по договора за кредит.

С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Следва да бъде посочено, че дори разходът за неустойка за непредставяне на обезпечение да не бъде включен в годишния процент на разходите по сделката, то договорът отново се явява недействителен, тъй като посоченият в съглашението ГПР от 65,23 % надвишава 3 максимално допустимия праг разписан с императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Предвид изложеното предявеният иск за прогласяване на процесния договор за кредит за недействителен е основателен.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. От изложеното следва, че кредитополучателят дължи на ответното дружество единствено сумата в размер на 1300 лева, поради което заплатената от ищеца в полза на ответника сума в размер общо на 433,78 лева, от която 48,68 лева отнесена за възнаградителна лихва и 385,10 отнесена в погашение на задължение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение, явяваща се разлика между общо заплатената от ищеца сума в полза на ответника и дължимата по кредита главница, е получена от ответника без правно основание, респ. осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД се явява основателен.