Определение № 859 от 07.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 859 гр. София, 07.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20251800500463 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е молба от адв. Д. В. М. – пълномощник на въззивника, ищец в първоинстанционното производство, Б. Б. И. срещу Определение № 143 от 03.04.2025 година, постановено по гр.д.№ 767/2022 г., по описа на РС – Своге, в частта с която съдът е изменил постановеното по същото дело Решение № 95 от 17.06.2024 г. в частта за разноските, като дружеството ответник – „ВИВУС.БГ“ ЕООД, е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. сумата в размер на 750 лева без ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 767/2022 г. по описа на Районен съд – Своге.

Иска се ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително и сумата от 150 лева – дължим ДДС върху присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение от 750 лева. Претендира се и присъждане на сумата от 15 лева – разноски за платена държавна такса по сметка на СОС за въззивното обжалване.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК въззиваемият „ВИВУС.БГ“ ЕООД е подал отговор на частната жалба, с който същата се оспорва.

Съдът, като обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалбата срещу определението по разноските е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна, по следните съображения:

С Решение № 95 от 17.06.2024 г. Свогенският районен съд е уважил предявения от Б. Б. И. против „ВИВУС.БГ“ ЕООД иск с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е прогласил за нищожни клаузата, съдържаща се в сключения между страните Договор за кредит № 1

.............. от .............. г., изменен с анекси към него от 26.07.2021 г., от 27.07.2021 г., от 28.07.2021 г., от 04.08.2021 г., с два анекса от 11.08.2021 г. и с анекс от 03.12.2021 г., предвиждаща заплащането от кредитополучателя по договора на такса за бързо разглеждане, в размер на 202,11 лева, съгласно втория анекс от 11.08.2021 г., както и клаузата, съдържаща се в Анекс за удължаване на срок от дата 03.12.2021 г. към същия договор, предвиждаща заплащането от кредитополучателя по договора на такса за удължаване на срока за връщане на кредита, в размер на 288 лева, по исковете предявени от Б. Б. И., ЕГН **********, с адрес: с. В. Т., общ. С., ул. „К.“ № ..., против „ВИВУС.БГ“ ЕООД.

Със същото решение съдът на основание чл. 23 ЗПК е осъдил Б. Б. И. да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД чистата стойност на кредита по сключения между страните Договор за кредит № .............. от .............. г., изменен с анекси към него от 26.07.2021 г., от 27.07.2021 г., от 28.07.2021 г., от 04.08.2021 г., с два анекса от 11.08.2021 г. и с анекс от 03.12.2021 г. в размер на 912 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на насрещната искова молба на 13.04.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1 200 лева, както и исковете за сумата от сумата от 17,69 лева, представляваща договорена между страните възнаградителна лихва върху главницата за периода от .............. г. до 15.08.2021 г. и за сумата от 202,11 лева, представляваща такса за бързо разглеждане на исканията за кредит по същия договор – като неоснователни.

С обжалваното определението съдът е изменил по горе-посоченото решение в частта за разноските, като е осъдил „ВИВУС.БГ“ ЕООД да заплати на адвокат Д. В. М. сумата в размер на 750 лева за оказана безплатна адвокатска помощ без ДДС, като се е позовал на Определение № 917 от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1323/2023 г. на IV г.о. на ВКС, съгласно което съдът не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение. С определението по чл. 248 ГПК съдът е осъдил и Б. Б. И. да заплати на „ВИВУС.БГ“ ЕООД сумата от 190 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждние, съразмерно с уважената част от частично уважената искова претенция, но в тази част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав счита за основателна молбата за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските с мотиви, че определеното от съда минимално възнаграждение в случая е такова без ДДС, а по делото са представени доказателства, осъществяващия процесуално представителство в полза на ищеца адвокат, да е регистриран по ЗДДС.

Касателно начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в хипотезата, когато оказалия правната помощ адвокат е регистриран по ЗДДС, е налице трайна и последователна съдебна практика, чието разбиране настоящия състав изцяло споделя и към което се присъединява. Според същата, адвокатското възнаграждение в посочената хипотеза се формира, като задължително включва и ДДС, без да провежда разграничение дали то е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв (Определение № 309 от 30.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2

1065/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 82 от 18.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 104/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 699 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2908/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 306 от 6.06.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2559/2016 г., II т. о., ТК и др. ).

Това разрешение на поставения и по настоящето дело правен въпрос се дължи на буквалното тълкуване на нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., според която за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Отделно от изложеното логическото и систематично тълкуване на обсъжданата правна норма във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. и чл. 2, т. 1 ЗДДС предпоставят същия правен извод, предвид това, че предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред.

Това налага извод за основателност на молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, като се присъдят допълнително такива в полза на адвокат Д. М., регистриран по ЗДДС, в размер на 150 лева – за платен ДДС върху минималното възнаграждение от 350 лева.

Неоснователно се явява обаче искането в частната жалба за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство.

Този изход на производството по неговата жалба не може да ангажира отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно разпоредбата на чл.

78, ал. 1 ГПК. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна.

В случая се касае за проверка на действията по неправилно определяне на разноски от съда, чрез неначисляване на ДДС, за чиято незаконосъобразност страните не носят отговорност, поради което ответникът не може да бъде отговорен за сторените разноски на ищеца в настоящото производство. Ето защо частната жалба следва да бъде частично уважена.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да се постанови изменение на постановеното под делото в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя бъде присъдено дължимото му адвокатско възнаграждение с ДДС.

Воден от горното Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 143 от 03.04.2025 година, постановено по гр.д.

№ 767/2022 г., по описа на РС – Своге, в частта с която съдът е изменил 3 постановеното по същото дело Решение № 95 от 17.06.2024 г. в частта за разноските, като дружеството ответник – „ВИВУС.БГ“ ЕООД, е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. сумата в размер на 750 лева без ДДС за оказаната безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 767/2022 г. по описа на Районен съд – Своге и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 95 от 17.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 767/2022 г., по описа на РС – Своге в частта за разноските, КАТО ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД (с предишно наименование „4финанс“ ЕООД), ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.“ №........., представлявано от управителите З. С.Р., А. М. и А. К., да заплати на адвокат Д. В. М., личен номер .............., с адрес: гр. П., бул. „П. ш.“ № .., ет. ., ап. ., сумата в размер на 900 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 767/2022 г. по описа на Районен съд – Своге.

В останалата част определението като необжалвано е влязло в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат Д. В. М. – пълномощник на въззивника Б. Б. И. В ЧАСТТА, с която се иска „ВИВУС.БГ“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на Б. Б. И. сумата от 15 лева, разноски за държавна такса за въззивно производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4