Определение № 415 от 09.10.2025, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415 гр. Русе, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Т. Бойчев

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Въззивно частно наказателно дело № 20254500600818 по описа за 2025 година Производството е по чл.243 от НПК.

С определение №554/30.07.2025г., постановено по ЧНД№1132/2025г. по описа на РС- Русе, съдът е потвърдил постановление на РРП от 11.07.2025г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно наказателно производство №4905/2023 г. по описа на РП- Русе, водено срещу И.И.М. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл. 130, ал.2 от НК само относно квалификацията по чл. 131, ал.1, т.12 от НК- деянието да е извършено по хулигански подбуди и е спряно производството, водено срещу И.И.М. за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. Първоинстанционният съд е изложил доводи за прецизен и задълбочен анализ на събраните в хода на производството доказателства от прокуратурата, въз основан на които правилно и законосъобразно било прието, че сред тях няма такива, които да обосноват извод за осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, поради което постановлението е потвърдено като правилно и законосъобразно.

Определението на РРС е обжалвано от адв.П., повереник на пострадалия В. К., който излага съображения, че постановлението, а впоследствие и определението, с което е потвърдено, са издадени при неясни и неправилни мотиви по отношение наличието на признака „хулигански подбуди“ и че такива са налице, предвид използваните от обвиняемия средства и изрази при 1 извършване на разследваното деяние. Поради това иска определението на първоинстанционният съд и потвърденото с него постановление да бъдат отменени и делото да продължи по първоначалното обвинение против М..

Русенски окръжен съд, след проверка на събраните по делото доказателства и като съобрази наведените в жалбата доводи за неправилност на определението, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по ал.7 на чл.243 от НПК и от лице, легитимирано за такова действие. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Накратко безспорно установената фактическа обстановка по делото е следната:

Свид. В. К. живеел на ул. *********, №*, бл. ***** *****, вх.*, а обв.М. живеел на ул. ******** №** в гр. Р.. Те паркирали автомобилите си на общ паркинг в близост до домовете си. К. паркирал управлявания от него лек автомобил, марка „*****“ с рег.№ ******, в непосредствена близост до този на М., марка „***“, с рег.№ ****** по начин, че пречел на последния да маневрира спокойно. По тази причина М. на няколко пъти- на 28.07.2022г., на 29.07.2022г. и на 30.07.2022 г. подавал сигнал на ЕЕН 112, в който се оплаквал, че водачът на автомобил с рег.№ ******, на който не знаел самоличността, го бил паркирал така, че М. не можел да приведе в движение своя автомобил. За същото обстоятелство бил подал и жалба в районна прокуратура.

На 29.03.2023 г. свид. К. отново паркирал управлявания от него автомобил по описания вече начин, което провокирало М. в 22.47ч. да подаде сигнал на ЕЕН 112, в който твърдял, че местоположението на автомобил с рег.

№ ****** не позволявало неговият автомобил да потегли. Със същото съдържание М. подал сигнал на ЕЕН 112 и в 22.49 ч. и 22.58ч., а в 23.15 ч. на ЕЕН 112 заявил, че лице, с което се съди иска да го бие и го заплашва, че ще го убие. Органите на МВР уведомили собственика на автомобила с рег.№ ******- майката на К., а тя се свързала със сина си и последния отишъл да измести лекия автомобил. М. наблюдавал действията на свид.К. от терасата на дома си на първи етаж и му казал на висок тон да държи колата си далеч от неговата. Между двамата възникнал словесен конфликт, в който М. започнал да говори на турски език, като част от изречените от него думи К. възприел като псувни. К. изместил автомобила си и тръгнал да се прибира, когато 2 обв.М. се явил на паркинга, взел от автомобила си метална тръба и метален бокс и казал на свид.К.: „Ела да видиш, какво съм ти подготвил!“. Обв. М. ударил с тръбата К. в дясното слепоочие. М. замахнал отново с тръбата към главата на свид. К., последният се предпазил с лявата си ръка и ударът попаднал в нея. След това обв. М. нанесъл още няколко удара с тръбата по тялото на К., като така му причинил оток и охлузване в дясната слепоочна област, кръвонасядания по лявото бедро, оток и кръвонасядане в областта на лявата гривнена става. Свид. Ц., която съжителствала със свид. К., наблюдавала от терасата на жилището им, развикала се и М. преустановил действията си спрямо пострадалия. К. подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112 и на място пристигнали екипи на ЦСМП-Русе и полицията. К. бил откаран в МСО на УМБАЛ „Канев“ АД-Русе за оказване на медицинска помощ.

Дадената фактическа обстановка се установява от всички доказателства по делото и води на следните правни изводи:

Разследването по делото е извършето обективно, всестранно и пълно.

Събрани са всички относими към изясняването на събитията по случая доказателства, които напълно кореспондират с изложената от съда фактическа обстановка. Изложените по- горе обстоятелства се възприемат в същия обем и от прокурора в постановлението му за прекратяване. Безспорно е установено по делото, че между М. и К. е възникнал конфликт близо година преди процесната дата, първоначално задочен, по повод паркирането на лекия автомобил, управляван от свид.К.. Този конфликт ескалирал на 29.03.2023г., когато обвиняемият решил да се саморазправи с пострадалия, воден от силното си раздразнение от продължителното некоректно паркиране на автомобила му. Мотивите за това били напълно лични и се предхождали от напрежение между тях, с което били ангажирани и органите на държавата. В доказателствата по делото не се разкрива желание на обвиняемия демонстрира явно неуважение към обществото и пренебрежение към установения ред.

Напротив, видно от всички доказателства, сред които и тези, удостоверяващи сигналите му на ЕЕН 112, М. има респект към стандартите на поведение в обществото, тъй като до момента на нанасянето на леката телесна повреда е търсел разрешение на конфликта чрез съдействието на полицията и прокуратурата и няколкократно се е оплаквал от неправомерното паркиране на пострадалия. Нанасянето на телесната повреда не е било предшествано или съпроводено от хулигански действия, които да са подтикнали дееца да я 3 извърши или да е била извършена с явно неуважение към обществото и пренебрежение към правилата общуване. М. е бил воден единствено от желанието си да накаже свид.К., като така защити личната си позиция, която намирал за правилна, и преустанови действията на пострадалия, с които препятствал ползването на автомобила му. Това разкрива напълно личен мотив за извършеното от обвиняемия, без цел да скандализира обществото.

Деянието е осъществено късно през нощта, без деецът да предполага, че някой друг може да го възприеме. Поради всичко изложено съдът приема, че демонстрацията на неуважение и пренебрежение е насочена единствено към личността и телесната неприкосновеността на пострадалия. На противното не сочи и държането на хладни оръжия в автомобила на обвиняемия, тъй като няма данни те да са били използвани друг път и че не са били предназначени за самоотбрана. Самото им държане не показва явно неуважение към обществото или създадените в него порядки. Всички анализирани в цялост доказателства водят на извод за липсата на хулигански подбуди за нанасяне на телесната повреда от обвиняемия, поради което определението на първоинстанционния съд се явява напълно правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №554/30.07.2025г.,

ЧНД№1132/2025г. по описа на РС- Русе. постановено по

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4