Решение № 899 от 25.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Пловдив, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330203250 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-001634 от 19.04.2023г., издадено от ВПД Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с което на Д. С. И., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за нарушение на чл.104 б, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК от 12

/дванадесет/ месеца.

Жалбоподателят, Д. С. И., чрез жалбата си и в съдебно заседание чрез адв. С., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Административнонаказващият орган – ВПД Началник група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище от Началника на сектора, излагайки съображения за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, при евентуално 1 уважаване на жалбата.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Срещу жалбоподателя Д. И. бил съставен АУАН Серия GA AKT № 919769/05.03.2023г., от свид. В. Л. на длъжност „***“ при ОД на МВР – Пловдив, за това,че на 05.03.2023г. в 21:06ч. в гр. Пловдив, бул.

„Освобождение“ до бл.145, в посока магазин „Кауфланд“, И., докато управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“, с ***, собственост на С. И. И., ЕГН **********, участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Прието било, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Актът бил подписан в присъствието на жалбоподателя, който го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, както и от гласните доказателства - показанията на свид. В. З. Л. /актосъставител/ и свид. И. Т. Т. /полицейски служител, частично от показанията на свид. Г.В.В. и частично от показанията на свид.

А. Г. К..

Свид. Л. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, реда за съставяне на акта. Свидетелят обяснява с конкретни факти как в процесното време и място, при изпълнение на служебните си задължения - първо чули звук на въртене на гуми с колегата му и видели как към тях се задали две коли „Алфа Ромео“ и „Хонда“, изравнени една до друга и чието управление със силна скорост било насочено към автопатрула.

Подаден им бил полицейски сигнал със стоп палка, за да преустановят движението им. Първата кола „Алфа Ромео“ отбила малко след мястото, където били позиционирани полицейските служители, точно до светофара, а 2 жалбоподателят С. дори въобще не спрял на подадения сигнал, направил обратен завой някъде около „Кауфланд“ и се върнал след няколко минути.

Свидетелят потвърждава,че с колегата му са поискали съдействие от колегата си свид. И. Т..

От своя страна свид. Т. /полицейски служител/ пояснява,че по случая му се е обадил колегата С.П. за съдействие, относно двама, участващи в гонка. Не си спомня подробности за случилото се.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Л. и Т. му като достоверни, непредубедени, логични, последователни и съответстващи на кредитирания доказателствен материал. По отношение на липсата за спомен за подробности, относно свид. Т., съдът го намира за нормално, предвид характера на извършваната работа и многократното констатиране на нарушения по ЗДвП.

Не същото се отнася до показанията на ангажираните от жалбоподателя свид. Г.В.В. /приятелка и пасажер в автомобила при жалбоподателя/ и свид.

А. Г. К. /другият участник в нерегламентираното състезание/, които се ползват с доверие единствено в частта, в която се потвърждава управлението на МПС-то в конкретния ден и час от страна на жалбоподателя и извършената впоследствие проверка от полицейските служители, както и че е бил спрян за проверка и другият автомобил. В останалата им част, в която двамата свидетели В. и К. отричат жалбоподателят да е участвал в нерегламентирано състезание с друг автомобил с водач – свид. К., както и че жалбоподателят бил спрял своевременно на полицейския сигнал, са заинтересовани от изхода на делото, изолирани и противоречиви на кредитираните писмени и гласни доказателства, както и на установената обективна и формална истина, поради което не се кредитират от съда.

Всъщност, дори от проведената служебно от съда очна ставка по реда на чл.143 ал.1 от НПК на свид. В. Л. и свид. Г. В., относно това, дали жалбоподателят е спрял на подадения полицейски сигнал непосредствено след подаването му, не се преодоляха противоречията и в тази част от показанията на свид. В. с кредитирания доказателствен материал.

Некредитираната част от показанията на свидетелите В. и К., противоречат и на съставения АУАН, който според разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не беше оборена от 3 жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.104б,т.1 от ЗДвП.

Въпреки горното, при извършената служебна проверка съдът констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

В конкретния случай, както в акта, така и в постановлението липсва пълно и ясно описание на вмененото нарушение, тъй като единствено е цитирано съдържанието на нормата по чл.104б,т1 от ЗДвП за участието на жалбоподателя в нерегламентирани състезания по път отворен за обществено ползване, без да се посочат и конкретизират всички факти и обстоятелства около нарушението. В този смисъл по никакъв начин не е отразено в какво се изразява деянието на жалбоподателя, за да бъде окачествено като състезаване, не става ясно в повече от едно състезание ли е участвал, тъй като е посочена множествената форма при описанието, не се разбира и не е описано кой е другият водач и автомобила му в състезанието, за да има въобще съревнование. Недопустимо е посочените факти и обстоятелства да се установяват и конкретизират едва в съдебно заседание от свид. Л. и свид. Т..

По този начин категорично се ограничава правото на защита на наказаното лице, като го лишава от възможността да узнае за какво именно свое поведение е санкциониран, за да може да организира защитата си в пълен обем.

Посоченото е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до порочност на съставения АУАН и издадено въз основа на него наказателно постановление, поради което последното следва да се отмени като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита от 15.11.2023г. за сумата от 600 лева, платена в брой. Същевременно от въззиваемата страна е направено 4 възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Последното не се явява основателно, предвид основанието на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и предвиденият минимален размер. Ето защо съдът следва да присъди разноските в полза на жалбоподателя И. до пълния поискан размер от 600 лева. За тези разноски следва да се осъди ОД на МВР- Пловдив, в качеството на разпоредител на средства.

В хода на съдебното производство бяха направени разноски от бюджета на съда, като беше издаден РКО за сумата от 68.22 лв. – за пътни разноски за явяване в съдебното заседание на свид. Л., от гр. Джебел до гр.

Пловдив и обратно, както и РКО за сумата от 10. 00 лв. – за пътни разноски за явяване в съдебното заседание на свид. Т., от гр. Асеновград до гр.Пловдив. С оглед преценената за незаконосъобразността на обжалваното НП, респ. следващата се отмяна на НП, то посочените разноски следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна – ОД на МВР –Пловдив, в качеството на разпоредител на средства, за заплащането им по сметка на РС Пловдив в полза бюджета на Висш съдебен съвет.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1030-001634 от 19.04.2023г., издадено от ВПД Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив, с което на Д. С. И., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за нарушение на чл.104 б, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК от 12

/дванадесет/ месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР – ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. И., с ЕГН **********, с адрес: с.***, сумата в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

5

ОСЪЖДА ОД на МВР – ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за път на свидетел от гр. Джебел до гр. Пловдив и обратно в размер на 68.22 /шестдесет и осем лева и 22 ст./ лева по сметка на Районен съд Пловдив в полза бюджета на Висш съдебен съвет.

ОСЪЖДА ОД на МВР – ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за път на свидетел от гр. Асеновград до гр. Пловдив в размер на 10.00 /десет/ лева по сметка на Районен съд Пловдив в полза бюджета на Висш съдебен съвет.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6