Решение № 204 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора К. Н. М. като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604671 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 11.07.2022г. по НОХД 10105/2020г. по описа на Софийски районен съд 114 състав, подсъдимият П. И. В. е признат за виновен за това, че на 09.05.2019г. около 18:00 часа в гр. София, ж.к. ****, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото причинил на В. А. В., ЕГН **********, лека телесна повреда изразяваща се в следните травматични увреждания: множество кръвонасядания на носа, двете мишници, лявата предмишница, гърдите дясната седалищна половина и двете бедра, охлузвания по гърба вдясно, на дясната и лявата седалищни половини, на дясната мищница и на лявата предмишница, което реализирало медико биологичния признак „болка и страдание“ като престъплението е извършено при условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, поради което на основание чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с чл. 130, ал.2 от НК, е осъден за извършеното от него престъпление на наказанието „лишаване от свобода“ за шест месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият П. И. В. е признат за виновен и за това, че на 09.05.2019г. около 18:00 часа в гр. София, ж.к. ****, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст В. А. В., ЕГН **********, чрез употреба на сила – влачил пострадалата за косата, бутал я с ръка и с 1 крак, хвърлил я на леглото, легнал върху нея с цялата си тежест и започнал да и извива ръцете и шията, дърпал я за косата, след което насила напъхал половия си член в устата на пострадалата престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 150, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години.

С присъдата на основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от четири години.

От така наложеното наказание на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, което подсъдимият е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон свързан с настоящото производство.

С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият П.

И. В. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 885,40лв. /осемстотин осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ от които 285,40 лева по сметка на МВР и 600 по сметка на СРС. Подсъдимият е осъден като резултат и за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочената сума.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от 22.07.2022г. от П. И. В., чрез защитника му адв. Е. Й., допълнена с допълнително писмено изложение от 13.10.2022г. Жалбоподателят поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочи, че наказателното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 24, ал.1, т. 8а от НПК. Изтъква, че в мотивите си съдът изобщо не обсъжда решението по гр.д. № 25730/2019г. по описа на СРС 83-ти състав, по което му е наложено административно наказание за същия случай. Излага оплаквания, че доказателствата не са обсъдени по реда на чл. 305, ал.3 от НПК, като съдът не е отчел, че липсва очевидец на инкриминраното деяние.

Не били обсъдени противоречията между свидетелските показания. Счита че не е налице основание за квалифициране на деянието като такова извършено при условията на домашно насилие, тъй като интимните отношения между съпрузите са предмет на Семейния кодекс, а не на Наказателния.

В закрито заседание на 21.11.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 328 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се събиране на нови доказателства и исканията на подсъдимия за прилагане на материалите по гр. д. № 27748/2019г. и по гр.д.№ 25730/2019г. са оставени без уважение.

В съдебно заседание жалбата се подържа от защитника по аналогични на изложените в нея съображения и съобразно направеното искане.

Представителят на СГП напротив намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. В допълнение изтъква, че авторството на деянието е установено.

Частният обвинител, В. А. В., не се явява в съдебно заседание, но за нея се явява повереника, адв. С., която оспорва жалбата.

Подсъдимият П. И. В. се явява лично в съдебно заседание като в последната си дума моли за уважаване на така депозираната жалба.

2

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите в протестът и жалбите, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

На първо място, настоящият състав намира, че не са налице препоставките за прекратяване на наказателното производство, поддържани във въззивната жалба на подсъдимия.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.8а, от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство.

По отношение на П. И. В. е било образувано производство по реда на Закона за защита от домашно насилие като с решение от 24.07.2019г., влязло в сила на 12.09.2019г. му е наложена мярка за защита от домашно насилие а имено забрана за доближаване на пострадалата В. А. В. на по-малко от 100 метра и глоба в размер на 400 лева.

Следва да се държи сметка, че на подсъдимия не му е наложена глоба във връзка с извършените от него инкриминирани деяния – телесна повреда и блудство, а във връзка единствено с извършеното домашно насилие. Също така глобата по ЗЗДН няма характер на глоба по реда на ЗАНН, а именно административно наказание, санкция за неправомерно поведение на лицето, не изпълнява целите на административното наказание да предупреди или превъзпита нарушителя, а по-скоро има за цел да допринесе за изпълнението на наложената мярка за защита. Производството по ЗЗДН не се развива като административно-наказателно производство и не е налице акт за установяване на административно нарушение, не е налице и наказателно постановление. За пълнота следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН защитава съвсем различни обществени отношения от обществените отношения по ЗАНН. Ето защо развитие на наказателно производство за инкриминираните деяния не представлява кумулиране на административнонаказателна и на наказателна отговорност и оплакванията във въззивната жалба в тази насока се явяват неоснователни.

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, подробно обсъдени в мотивите към съдебния акт на СРС.

Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:

Подсъдимият П. И. В., ЕГН **********, роден на ****г. в гр.

Невестино, българин, български гражданин, разведен с висше образование, по професия икономист, неосъждан с постоянен адрес гр. София, ж.к. ****.

Подсъдимият бил женен за В. А. В. и двамата живеели в гр. София на адрес ж.к. ****, Заедно с тях живеели и свидетеля А.П. В. заедно с приятелката си П.С. В. /тогава носеща фамилия С./.

На 09.05.2019г. около 18:00 часа като се прибрала от работа пострадалата В. А. В. заварила подсъдимия П. И. В. видимо много пиян.

3

Предвид състоянието му тя го завела в спалнята и се опитала да го накара да си легне. Той отказал, при което тя го оставила в спалнята и отишла в кухнята за да приготви вечеря. Докато В. В. се била надвесила над мивката в кухнята, а междувременно подсъдимият също влязъл в кухнята. В едни момент подсъдимият минал зад нея, сграбчил я за косата докато В. още била над мифката и започнал да я натиска напред и надолу, принуждавайки я да клекне и натискайки главата й към половият си орган. Завлякъл я към тяхната спалня, където я блъснал на леглото качил се върху нея като държал ръката и извита. Така в продължение на повече от тридесет минути подсъдимият продължил да притиска тялото и главата В. В., като в същото време и нанасял удари с юмруци и я щипел по гърдите и задните части. Въпреки виковете на пострадалата да спре и опитите й да окаже съпротива, В. успял да съблече частично дрехите й. Успял също така на няколко пъти да напъха половия си член в устата на съпругата си. По някое време пострадалата чула звук от отваряне на външната врата на апартамента, но не извикала за помощ, тъй като изпитвала срам от създалата се ситуация.

По същото време в апартамента влязла П.С. В. /С./, която се прибрала в стаята си. Въпреки затворените врати успяла да чуе тропането от спалнята родителите на приятеля си, както и плачът и виковете на В. В., съпроводени от викането на подсъдимия. Притеснена от случващото се П. В. излязла от апартамента и позвънила на приятеля си А.П. В. който и казал че се прибира.

Междувременно В. В. успяла да изблъска подсъдимия от леглото, изправила се, излязла от стаята и отишла в кухнята. През прозореца видяла П.

В. да напуска блока, говорейки по телефона. В това време на мобилния и телефон позвънил синът и който попитал какво се случва. Обадила се на телефон 112.

На подадения сигнал се отзовали полицейските служители свидетелят И.Г.Г. и свидетелката Т.Г.Ц., които поставили белезници на подсъдимия и го отвели в 03 РУ на СДВР.

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебномедицинска експертиза на В. А. В., вещото лице по която дало заключение че на пострадалата лека телесна повреда изразяваща се в следните травматични увреждания: множество кръвонасядания на носа, двете мишници, лявата предмишница, гърдите дясната седалищна половина и двете бедра, охлузвания по гърба вдясно, на дясната и лявата седалищни половини, на дясната мищница и на лявата предмишница, което реализирало медико биологичния признак „болка и страдание“.

Въззивната съдебна инстанция напълно споделя извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен на арг. от чл.

305, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 373, ал. 3 от НПК доказателствения анализ.

В конкретния случай изградената фактическа картина се подкрепя от свидетелските показания на пострадалата В. А. В., показанията на свидетелката П.С. В. и свидетелят А.П. В., разпитаните показанията на полицейските служители свидетелят И.Г.Г. и свидетелката Т.Г.Ц..

Настоящият състав кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги намира за подробни, ясни и логически издържани.

4

Фактическата обстановка по делото се установява и от заключенията по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, които настоящият състав намира за изчерпателна, безпротиворечива и съответна на останалия доказателствен материал.

В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на подсъдимия, че не е налице очевидец на инкриминираното деяние. Налице е очевидец в лицето на пострадалата В. А. В., по отношение на която са извършени инкриминираните деяния /Показанията на пострадалото лице са стандартно използвани доказателствени средства в наказателния процес за установяване на подобни обстоятелства/. Въпреки че следва да се отчита нейната възможна заинтересованост от производството, нейните показания кореспондират с тези, дадени от П.С. В. и с заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза, поради което настоящият състав намира, че няма основание да не бъдат кредитирани.