Решение № 2286 от 23.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2286 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221100501062 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 08.11.2021 г., постановено по гр. д. № 56302/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 173 -ти състав, е отхвърлен предявения от “А.Т.“ ООД, ЕИК **** срещу М. М. ГР., ЕГН **********, иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с првно основание чл.

538 ТЗ и чл. 537 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца по Запис на заповед от 14.06.2019г., издаден за 2668,34 лева, сумата от 2468,34 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.01.2020 г.) до окончателното изплащане. С решението е осъден „А.Т.“

ООД, ЕИК ****, да заплати на М. М. ГР., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 3800/2020 г. на СРС), както и сумата от 532,00 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д. № 56302/2020 г. на СРС).

Въззивна жалба срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал ищеца. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.

Жалбоподателят поддържа, че в случая се касае за пълна отчетническа отговорност за липси, като твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 207, ал. 1 , т. 2 КТ.

В тежест на ответника е да докаже, че липсата се дължи на непреодолима сила. Счита, че общото исково производство е приложимо и при ограничена имуществена отговорност.

Правилно е прието, че длъжността на служителя е с отчетнически функции и че не е установено по несъмнен начин извършването на кражба. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено на 19.06.2019 г., поради което бил приложим общия ред.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че записът на заповед бил нищожен, поради заобикаляне на закона. Твърди, че целта на записа на заповед била доброволно да се уредят отношенията между страните. Неправилно било прието от първоинстанционният съд, че липсва доказване на вземането по каузалното правоотношение – вредата е установена по размер. Записът на заповед е редовен от външна страна. По записа на заповед е извършено частично плащане. По делото не е установено връщане на процесната сума. По изложените 1 съображения жалбоподателят прави искане за отмяна на първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, като вместо това моли за уважаването му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата М.Г. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и отправя искане да бъде потвърдено. Поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. По делото било установено, че е извършена кражба, като досъдебното производство било спряно поради неустановяване на извършителя. Твърди, че записът на заповед е подписан от ответника по принуда.

Свидетелите на ищеца не следвало да бъдат кредитирани, тъй като били негови служители.

Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбата пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият състав на въззивния съд счита, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав счита, че решението е неправилно по следните съображения:

Със заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, А.Т. ООД претендира осъждане на М.Г. за сумата от 2468,34 лева на основание запис на заповед от 14.06.2019 г.

В подаденото в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника по делото, същият въвежда твърдения за наличие на каузално правоотношение между страните, а именно като служител при съответния работодател боравел с парични средства, като претендираната по делото сума му била открадната от служебния автомобил. Бил принуден от работодателя да подпише записа на заповед, но въпреки това бил уволнен.

В отговора на исковата молба, ответникът поддържа твърденията си за извършена кражба на претендираната сума пари, получена от клиентите при доставката на стоки, от седалката в автомобила, където бил оставил парите. Предполага,че са откраднати от две лица, които видял. Изискал камери от мястото и разпит на кварталния полицай от с. Лозен, който станал свидетел на кражбата. Твърди, че стоковите разписки, приложени към исковата молба били издадени с различни дати и посочен друг начин на плащане, следователно няма представени разписки за дължимите суми.

По делото е представен трудов договор № 266 от 04.04.2018 г. между страните, по силата на който ответникът е бил назначен на длъжност „общ работник“ със заплата 800 лева. Неразделна част от трудовия договор е и длъжностната характеристика, според която, основни отговорности на общия работник е да носи отговорност за служебни парични средства получени при и по повод на изпълнение на служебни задължения. Със заповед № А- 028 от 22.03.2019 г. от „А.Т.“ ООД е наредено на служителя М.Г. да управлява товарни автомобили под опис, включително товарен автомобил МАН **** във връзка с извършване на служебните му задължения за превоз на стоки и товари.

Представена е стокова разписка от 11.06.2019 г. за сумата от 1977,80 лева за стоки под опис, и стоковата разписка от 13.06.2019 г. за стоки, които да бъдат доставени в с. Лозен на ЕТ „Д. – Й. Й. – В. Р.“ в размер на 690,54 лева.

От събраните гласни доказателства на св. П.Д., работеща като управител на магазин в „А.Т.“ ООД се установява, че познава ответника, работил е на длъжност „общ работник“ със заповед за ползване на служебни автомобили. Той обслужвал бележките за строителни материали, които свидетелката е написала. Открила, че от курс, който той е осъществил не е отчел парите по него. Водели се салда на съответните клиенти. Направила проучване при клиента, организатор транспорт и накрая викнала Г., който си признал, че не е отчел парите.

Помолила го да разпише запис на заповед, защото иначе следващия път в системата ще стои 2 неплатено задължение на клиента или на свидетелката. Така счетоводно си изчиствала салдата с клиентите и записвала задължението на неотчелия се работник. Г. не е отказвал да подпише записа на заповед, не е ставало дума какво ще стане, ако не го подпише. Той казал, че наистина отговорността е негова и е взел парите от клиента. Не е споменавал за кражба.

По-късно пристигнали документи, че се води досъдебно прозиводство. М.Г. бил запознат с правилата за извършване на превоз да товари във фирмата. Не е имало разбит служебен автомобил или с щети. М. бил запознат с правилата за извършване на превоз на товари във фирмата, като се водел ежедневен инструктаж.

От разпита на св. В. на длъжност „юрисконсулт“ в „А. и ко“ ООД се установява, че П.Д. я уведомила средата на м. юни 2019 г. за неотчетени пари от служител на „А.Т.“ ООД във връзка с осъществена от него доставка на стоки, разбрали се да подготви запис на заповед за липсата в посочения от св. Д. размер на парична сума, което и сторила.

Механизмът на работа бил при поръчка, стоката да се натовари от служителя и заедно със стоковите разписки да се достави на адреса на клиента. Парите се давали на служителя, той разтоварвал стоката и после се отчитал в базата. Записът на заповед, който тя била изготвила бил подписан от Г. в нейно присъствие и в присъствието на П.Д.. Той потвърдил сумата, посочена от Д. и уточнили срок, в който да я възстанови. За кражба не споменал нищо, а едва в заповедното производство. Той прочел записа на заповед, не се възпротивил, бил съгласен да го подпише. Казал, че ще плати парите. Още в самото начало при назначаване на служители със заповед им се правел инструктаж и всеки ден преди започване на работа също.

При преценката по реда на чл. 172 ГПК на свидетелските показания на служителите на ищцовото и свързано с него дружество, настоящият състав намира, че същите са последователни, логични и се подкрепят от събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, поради което следва да се приеме, че отговарят на истината.

По делото е разпитан и полицейския инспектор св. Тодоров, чиито показания следва да бъдат кредитирани, от който се установява, че лятото на 2019 г. в центъра на с. Лозен си спомня за случай на кражба на вещи от автомобил. Мъж на възраст около 40-50 години го сигнализирал за кражба на чантичка с пари от кабината на товарен автомобил, паркиран пред магазин за строителни материали и ресторант за бързо хранене на центъра на с. Лозен.

Познавал собственика на заведението и помолил да видят запис от камерата. На записа се виждало лице от мъжки пол да отваря вратата на товарния автомобил и влиза вътре, след това излиза и пак се връща на площада. Лицето било различно от лицето, което му се оплакало. Бил паркирал за кратко, за да остави стока. Автомобилът представлявал товарен двуместен с брезент отзад. Разбиване на колата не било установено. Автомобилът не бил заключен.

Представено е удостоворение № 11762 от 17.06.2019 г. от МВР, от което се установява, че е заведена преписка с вх. № 338300-3571/17.02.2019 г. по сигнал на М. Г. за кражба на пари от камион в центъра на с. Горни Лозен на 14.06.2019 г. около 12.15 ч. С постановление от 26.07.2019 г. на СРП е било образувано досъдебно производство „за това че на 14.06.2019 г. , около 12 часа, в с. Лозен от товарен автомобил марка „Ман“ с ДКН **** са отнети чужди движими вещи – парична сума в размер на 2668 лева от владението на М.Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК“. Производството е спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.

Установено е, че на 18.06.2019 г. ответникът е подал молба за освобождаване от заеманата длъжност в дружеството - ищец по взаимно съгласие, считано от 19.06.2019 г., както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

При така установеното фактическо положение и с оглед заявените оплаквания във въззивната жалба, Софийски градски съд намира следното:

Предмет на производството съобразно въведените с исковата молба основание и петитум на иска е установяването на задължението на ответника към ищеца, основано на запис на заповед. Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието на сделката и не е условие за нейната действителност. За да е валиден, записът на заповед трябва да има задължителните реквизити, предписани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ, като непълнота в съдържанието му е 3 допустима единствено в случаите, уредени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и, ал. 4 ТЗ.

В разглеждания случай въззивният съд приема, че представеният по делото запис на заповед от 14.06.2019 г. съдържа реквизитите, предвидени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ, поради което е валиден източник на претендираното от ищеца вземане, чието установяване е предмет на настоящото производство. Недоказано е абсолютното възражение на ответника, че подписването на процесния запис на заповед е резултат от принуда, в който смисъл по делото не са ангажирани никакви доказателства, поради което неоснователно се явява възражението му за унищожаемост на сделката поради заплашване (чл. 44 вр. чл. 30, ал. 1 ЗЗД).