Решение № 49 от 27.01.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Силистра, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. И.а като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101492 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В постъпилата искова молба от Р. Д. Т., срещу "К. К. М. ЕАД и "К. Г." ЕООД, се твърди, че ищцата е страна по ДОГОВОР 3-1-10272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024г. сключен с К. К. М." ЕАД.

Съгласно договора за потребителски кредит ищцата трябва да върне сума по кредита от 1205.52 лева, при сума на получаване 1000 лева, при срок на кредита от 12 месеца.

Съгласно чл.1 ал. 2 от ДОГОВОР 3-1-10272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024 г. ищцата следва да сключи Договор за възлагане на поръчителство от 09.04.2024г. с дружеството "К. Г." ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит.

По договора за възлагане на поръчителство от 09.04.2024г. с дружеството "К. Г." ЕООД ищцата следва да заплати възнаграждение в размер на 1458.48 лева.

Счита, че договор 3-1-10272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024г сключен с „К. К. М." ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал. 2 от договор 3-1-10272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024г е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Твърди се, че в договор 3-1-10272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024 г. е посочен годишен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в 1 погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Съгласно чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договор 3-1-10272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024г е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство, не става ясно, дали същото е включено в ГПР.

Посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно е изчислена по отношение на общия ГПР. Следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК, договор 3-1-10272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024г следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, счита че клаузата на чл. 1 ал.2 от договор 3-110272-315065 за потребителски кредит тип кредитна линия - решение от 09.04.2024г въз основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на поръчителство е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Чл.1 ал. 2 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца е необходимо да се сключи договор за поръчителство. Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД т.к. има значителна липса на еквивалентност на насрещните престации, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване. С оглед тази конкретна преценка, се прави извод, че клаузата на чл. 1 ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 30% от отпусната сума. В тази връзка клаузата на чл.1 ал.2 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.

2

Наред с това, клаузата на чл.1 ал. 2 от Договор за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на потребителя / чл.143 ал.1 ЗЗП /.

На следващо място, клаузата на чл.1 ал.2 от Договор за кредит е нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

По отношение на втория установителен иск, счита че сключеният Договор за възлагане на поръчителство с дружеството "К. Г." ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се е достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите е налице, тъй като сумата която се претендира чрез него е в размер на 1458.48 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 100% от сумата на отпуснатия кредит от 1000.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Отделно от това, тази сума от 1458.48 лева, се заплаща без кредитополучателят да получава нищо насреща, напротив същият е принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на дължимата сума с над 100%, без каквато и да е насрещна престация.

На следващо място, Договор за възлагане на поръчителство е нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

На последно място, счита че Договор за възлагане на поръчителство е недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т 19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на потребителя / чл.143 ал.1 ЗЗП /.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме че ДОГОВОР 3-1-10272315065 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП КРЕДИТНА ЛИНИЯ - РЕШЕНИЕ ОТ 09.04.2024г СКЛЮЧЕН с К. К. М." ЕАД е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1 ал. 2 от ДОГОВОР 3-1-10272-315065 ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП КРЕДИТНА ЛИНИЯ - РЕШЕНИЕ от 09.04.2024г е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Както и че Договор за възлагане на поръчителство от 09.04.2024г., сключен с "К.

3

Г." ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "К. К. М. ЕАД изразява становище за неоснователност на предявените искове. В отговора се твърди, че исковете са неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло.

Изложените в исковата молба твърдения са неправилни, необосновани, недоказани и противоречащи с възникналите между страните правоотношения и относимите към правния спор доказателства. Договор за потребителски кредит № 3-1-10272-315065 от 09.04.2024 г. съдържа всички, предвидени в чл. 11 от Закона за потребителския кредит реквизити, като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България законодателство, предвид което същият е действителен.

На 09.04.2024. след сключване на договора, ищецът е усвоил главницата по кредита в размер на 1000 лв.

1.

По повод изложените от ищцата твърдения за недействителност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗКП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, следва се посочи, че специална спрямо чл. 26 от ЗЗД се явява нормата на чл. 22 от ЗПК, предвид което нормата на чл.

26, ал. 1 от ЗЗД е неприложима за развилите се правоотношения между страните.

2.

По повод Годишния процент на разходите (ГПР), законодателят не изисква от кредитора да предостави методика или начина на изчисляване на Годишният процент на разходите (ГПР), а „допусканията“, които са използвани за неговото изчисляване.

ГПР е изчислено правилно, като са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Предвид обстоятелството, че ГПР трябва да бъде записан като реквизит в договора за потребителски кредит, то неговото изчисляване следва да се извърши преди сключването на договора, като използваните за изчисляването „общите разходи по кредита за потребителя“ следва да са били известни на кредитора именно към момента на сключване на договора за кредит.

3.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за недействителност на чл. 1, ал. 2 от процесния договор.

Неправилни са и изложените аргументи в исковата молба за противоречие на чл. 1, ал. 2 от Договора с чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Кредиторът не изисква от кредитополучателя заплащане на такси и комисионни за допълнителни услуги, а изисква обезпечаване на кредита, съответно кредиторът не предоставя „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 и 2 от ЗПК, не начислява такси за предоставянето на такива и не изисква от кредитополучателя заплащането на такива, още повече заплащането на така посочената в исковата молба „такса гарант“ в размер на 3418.80 лв.

4.

В исковата молба не се предоставят никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени“ клаузи, което предвид изключението, предвидено в чл.146, 4 ал. 1 от Закона за защита на потребителите, изключва възможността същите да бъдат нищожни.

Моли съда да приеме, че предявените искове са неоснователни и недоказани и съответно да бъдат отхвърлени като такива. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът "К. Г." ЕООД изразява становище за неоснователност на предявеният иск. В отговора се твърди, че:

Оспорва се предявения иск по основание, като счита същият за неоснователен и недоказан, и моли да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен.

1.

Относно изложените в исковата молба доводи за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, се твърди, че ЗПК установява изискванията към договора за потребителски кредит и изначално уговаря материята на правоотношенията, свързана с потребителския кредит.

2.

Счита за неоснователни и неправилни изложените доводи за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Изложените от ищеца съображения в тази връзка, а именно, че е налице нееквивалентост на насрещните престации по договореното съглашение, както и че са злепоставени интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора са абсолютно неправилни, необосновани и противоречащи на възникналите правоотношения между страните. Не е налице сочената в исковата молба нееквивалентност.