Определение № 936 от 19.12.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. ХАСКОВО, 19.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20225600500691 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК вр. чл. 577, ал. 1 от ГПК.

В. ч. гр. д. №691/2022 г. по описа на Окръжен съд - Хасково е образувано по частна жалба с вх. № 73/16.11.2022 г., подадена от А. Л. Б., ЕГН: **********, срещу Определение №32 от 07.11.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Хасково, с което е отказано заличаване на вписани възбрани по заявление вх. №7415/07.11.2022 г.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. В жалбата излага твърдения, че е собственик на имот, придобит на публична продан, върху който била наложена възбрана от 19.07.2012г., продължена с вписана възбрана от 2013 г. по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив ИРМ - Хасково. Счита, че след извършване на публичната продан на имота и влизане в сила на постановлението за възлагане, била отпаднала необходимостта от наложената възбрана, която му била непротивопоставима, и по отношение на която не било необходимо да се представят удостоверения, че същата може да се заличи, или че не брани нечии други права.

Позовава се на задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2015 г. ОСГТК на ВКС, както и на законодателната промяна, уреждаща въпроса за действието на заличаването на възбраната, приета с разпоредбата на чл. 433, ал. 4 от ГПК (обн. ДВ бр.100 от 2019 г.).

Наред с това отбелязва, че съдията по вписвания неправилно възприел, че били наложени две възбрани, поради което следвало да бъдат внесени два броя такси, респ. образувани две производства по заличаване. Моли се съдът да отмени обжалвания акт и да постанови заличаване на възбраната.

Частната жалба е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и същата следва да бъде разгледана по същество.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа страна:

Охранителното производство е образувано по заявление вх. №7415/07.11.2022 г. от А. Л. Б., купувач по публична продан, с молба за заличаване на възбрана под акт № ***, т.3 1 от 19.07.2012 г., продължена с вписване под акт № **, том 1 от 09.01.2013 г., наложена по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив за задължение на Т.Д.К. с ЕТ „Т.К.“ ЕИК:126526567 – бивш собственик, върху ид. ч. от недвижим имот, а именно:

- ½ от Поземлен имот с идентификатор №*** /седемдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет точка сто и тринадесет точка двеста и шестнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на ПИ по скица: гр.***, а по акт за собственост: гр.***, с площ 1 031 /хиляда тридесет и един/ кв.м.

- ½ от построена в имота Сграда с идентификатор №*** /седемдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет точка сто и тринадесет точка двеста и шестнадесет точка едно/, със застроена площ от 59 /петдесет и девет/ кв.м., брой етажи 2 /два/.

Съдията по вписвания е мотивирал отказа си, като се е позовал на разпоредбата на чл. 31 от ПВ, приемайки, че в конкретния случай не са налице законовите предпоставки за провеждане на охранителното производство по заличаване, по инициатива на купувача по публичната продан.

От приложеното по делото Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.09.2019 г., след осъществена публична продан по изп. дело №20158740401152 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. №874 с район на действие Окръжен съд – Хасково, влязло в законна сила на 15.10.2019г., същото вписано под №187, т. XVII, рег. №5965 от 15.10.2019г. в СВп – Хасково, се установи, че за купувач на Поземлен имот с идентификатор №*** /седемдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет точка сто и тринадесет точка двеста и шестнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на ПИ по скица: гр.***, а по акт за собственост: гр. ***, с площ 1 031 /хиляда тридесет и един/ кв.м.

ВЕДНО с построена в имота Сграда с идентификатор №*** /седемдесет и седем хиляди сто деветдесет и пет точка сто и тринадесет точка двеста и шестнадесет точка едно/, със застроена площ от 59 /петдесет и девет/ кв.м., брой етажи 2 /два/, състояща се от: 1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** и 2/

САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** е обявен А. Л. Б..

В производството се установява също, че по изп. дело №20158740401152 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. №874 с район на действие Окръжен съд – Хасково, въз основа на писмо-уведомление от ЧСИ Самуил Пеев до Авп – Хасково, вписано под №104, т. 1, рег.

№937 от 25.02.2020 г., е била вдигната възбрана под №135, т. 2, дв.вх.рег. №8081/01.10.2015 г. върху гореописания процесен недвижим имот. Освен така заличената вече, вписана по изп. дело №20158740401152 по описа на ЧСИ Самуил Пеев възбрана, в производството се установява, че върху ½ от възложения имот, ведно с построена в него сграда, е вписана и възбрана под №79, т. 3, рег. №5043 от 19.07.2012 г. на осн. чл.121, ал. 1 от ДОПК като предварителна обезпечителна мярка, продължена на осн. чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК вр. с чл. 121, ал. 6 от ДОПК под №10, т. 1, рег. №80 от 09.01.2013 г., по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив ИРМ-Хасково, за публични задължения на Т.Д.К. с ЕТ „Т.К.“ ЕИК:126526567 – бивш собственик на процесния имот.

Въпреки така установеното, към заявлението си до Съдията по вписванията при Районен съд - Хасково, жалбоподателят, в качеството си на купувач по публична продан, осъществена по изп. дело №20158740401152 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. №874 с район на действие Окръжен съд – Хасково, не е приложил, съгласно изискванията на чл.31 от ПВ писмен акт на публичния изпълнител при НАП, удостоверяващ, че вписаната от него възбрана може да се заличи.

От така изложеното съдът прави следните правни изводи:

С т. 3 на Тълкувателно решение №1 от 10.07.2018 г., постановено по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.

451 от ГПК и чл. 452, ал. 2 от ГПК, не се заличават след провеждането на публична продан 2 на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените в закона хипотези, които в настоящото производство не са налице /чл. 402, чл. 433 и чл. 494, ал. 2 от ГПК, и чл. 31 от ПВ/. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено и че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публичната продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота, може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако същата не му е противопоставима и не брани права.

Във връзка с нормативната промяна в разпоредбата на чл. 433, ал. 4 от ГПК /ДВ бр.

100/2019 г./ предвиждаща, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, бе формирана нова съдебна практика, обективирана в цитираните и от жалбоподателя Определение № 81/12.05.2020г., постановеното по ч.гр.д. № 632/20 г. на І г.о., ГК на ВКС, Определение №72/28.04.20202 г., постановеното по ч.гр.д. №532/20 г. на І г.о., ГК на ВКС и Определение №65/10.04.2020г., постановеното по ч.гр.д. №596/20 г. на І г.о., ГК на ВКС, съгласно които след влизане в сила на новата разпоредба на цитирания чл.

433, ал. 4 от ГПК, вписаните възбрани по изпълнителното дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена с влязло в сила постановление за възлагане, следва да бъдат заличавани по искане на купувача по публичната продан.

Настоящият казус обаче не се обхваща от така цитираната практика, понеже тя е относима само към хипотезата, когато действието на възбраната, наложена по изпълнителното дело, по което е извършена публична продан, може да се заличи по искането на купувача по проданта.

В случая с процесното заявление купувачът по публичната продан, на когото с влязло в сила постановление е възложен продавания по изп. дело №20158740401152 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, иска заличаване вписването не на вписаната по това изпълнително дело възбрана, а заличаване на вписана такава по искане на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив ИРМ - Хасково, предшестваща тази по изп. дело №20158740401152. Нещо повече, в производството беше установено, че обхващащата се от съдебната практика, вписана по изп. дело №20158740401152, по което е извършена и публичната продан възбрана, вече е заличена.

С оглед спецификата на настоящия казус, обоснована от посочените данни по делото за наличието на други права, обезпечени с възбрана върху продадения на публичната продан имот, молителят не би могъл пред съдията по вписванията самостоятелно /без прилагане на писмено нареждане на публичния изпълнител, който е наложил възбраната/, да установи дали е отпаднала необходимостта от налагането , тъй като при наличие на противното, до пълното удовлетворяване на вземанията, възбраната брани права и следва да бъде запазена.

Въпросът дали наложената възбрана, чието заличаване е поискано от купувач на публична продан, му е непротивопоставима и дали брани други права, е фактически въпрос, разрешаването на който зависи от конкретно установените във всеки случай факти. И докато купувачът сам преценява дали се нуждае от защитата, която възбраната му осигурява, и може да поиска заличаването й на собственик риск, то обстоятелството дали възбраната не брани права и на трети лица следва да бъде установено от него в производството по молбата за заличаване на вписването, тъй като съдията по вписванията не разполага с правомощие да извършва такава проверка. В този смисъл Определение №75/ 23.04.2020г., постановено по ч. гр. д. № 593/2020 г. на ІІ г.о., ГК на ВКС; Определение № 20/04.02.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 4403/19 г.на І г.о., ГК на ВКС.

В допълнение, във връзка с възприетото от Съдията по вписванията при Районен съд – Хасково, че са наложени две възбрани, за заличаването на които е нужно заплащане на две такси, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ДОПК вр. чл. 121, ал. 6 от ДОПК става въпрос за една възбрана върху имот, наложена като предварителна обезпечителна мярка в хода на ревизията на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, действието на която е продължено с налагане на същия вид обезпечителни мерки върху същото длъжниково имущество, но при издаден ревизионен акт, с който се установяват публични задължения и техният размер.

3

По така изложените съображения, настоящата инстанция намира обжалваното определение на Съдията по вписванията при Районен съд - Хасково, за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 32 от 07.11.2022 г. на Съдията по вписванията при Районен съд – Хасково, с което е отказано заличаване на вписана възбрана под №79, т.

3, рег. №5043 от 19.07.2012 г., продължена с вписване под акт №10, том 1 от 09.01.2013 г., по заявление с вх. №7415/07.11.2022 г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4