Решение № 1070 от 16.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Варна , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева мл.с. Лазар К. Василев при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500849 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Ж.С. Б., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С., срещу Решение №261208/13.11.2020г., постановено по гр.д. №17653/19г. по описа на ВРС, в частите, с които е изменен определеният предходен режим на лични отношения между бащата Ж.Б. и детето Д.Ж. Б., ЕГН ************, дадено е заместващо съгласие на бащата разрешение за издаване на международен паспорт на детето и за пътуване извън пределите на Р България, придружавано от неговата майка Д. Д. Б., ЕГН **********, както и е изменен размера на определената издръжка, като е увеличена същата от 130 лв. на 300 лв., които жалбоподателят е осъден да заплаща в полза на детето чрез неговата майка Д.Б.. В жалбата се излага, че ВРС се е произнесъл „свръх петитум“, тъй като е въпреки че е приел, че връзката баща-син не следва да бъде прекъсвана, е определил ограничен режим на лични отношения. Желае решението да бъде отменено, като ежемесечния режим бъде разрешен с преспиване, разширен режим на видеоразговори, възможности за по-дълги срещи през ваканциите. Оспорва се и мястото, определено за предаване на детето от майката, като се моли съда да определи детето да се взима и води от дома на майката. По отношение на издръжката се излага, че не е съобразена невъзможността на бащата да плаща увеличената издръжка, тъй като освен прекратения му трудов договор и принудителната безработица, затруднение представляват и разходите по пътуванията на бащата за срещите с детето.

Твърди, че не са налице и изменения в нуждите на детето. Моли издръжката да бъде определена на 160 лв. Твърди, че бащата не се е противопоставял детето да пътува, придружено от своята майка, което не е обсъдено от ВРС. Оспорва обаче, че в периода на пандемичната обстановка е подходящо детето да пътува, а освен това периодът, за който е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, е твърде дълъг.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата Б.. Същата оспорва жалбата, като излага, че правилно съдът е определил място и време за предаване на детето, различно от дома на майката, с оглед влошените отношения между родителите. Твърди, че 1 увеличение на нуждите на детето има, тъй като същото е с генетично заболяване. Твърди, че бащата не е затруднен да заплаща издръжка, тъй като очевидно има възможност да закупува скъпи играчки за детето. Сочи, че родителите му помагат, а освен това бащата продължава да работи. Излага, че и при предходното дело умишлено трудовото правоотношение на бащата е било прекратено по време на процеса, а впоследствие отново е сключил договор със същия работодател. Моли решението в частта за заместващото съгласие да бъде потвърдено.

В срока по чл.263 ГПК е депозирана и насрещна въззивна жалба от Д.Б. срещу решението в частта, с която е определено режимът на лични отношения между бащата и детето да се осъществява, като бащата два пъти в седмицата взема детето и пътува с него до София и обратно. Сочи, че тези пътувания са твърде дълги и не са в интерес на детето.

Освен това се оспорва да се провеждат видео разговори между бащата и детето, тъй като не е в интерес на детето толкова дълго да се застоява пред екран /същото е и доста активно/, бащата се възползва, за да разглежда дома на майката и след това да коментира. Счита и че определения през ваканциите режим е твърде разширен, като майката е неравнопоставена да прекара повече непрекъснато време с детето, последното посещава различни извънкласни прояви. Моли решението в частта, касаеща режима на лични отношения, да бъде изменено в посочения смисъл.

В срок Ж.Б. е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не изразява становище.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.59 ал.9 вр. чл.

59 ал.2 СК, чл. 150 СК и чл. 127а СК се излагат следните твърдения от страните:

В исковата си молба ищцата Д.Б. излага, че с ответника Ж.Б. са родители на детето Д.Ж. Б., родено на 28.12.2014г. Между родителите е настъпила раздяла, като майката и детето са се установили да живеят в гр. Добрич. Със споразумение, утвърдено по гр. д.

2567/2016 год. По описа на РС Добрич, родителските права са предоставени на ищцата, определени са местоживеенето на детето, режим на лични отношения с баща му, а също и размер на дължима от последния издръжка. Считано от м. май 2019 год. ищцата и детето са с установено местожителство в гр. Варна, в дома на новия партньор на майката. Жилището, което обитават към настоящия момент, е оборудвано със самостоятелна детска стая, разполага с всичко необходимо за нормалното отглеждане на Д.. Детето редовно посещава детска градина. Сочи се още, че предвид настъпилата промяна и възрастта на детето определеният режим на лични отношения и издръжка не съответстват на нуждите и потребностите му. По отношение на режима на лични контакти се твърди превъзбуденост и нервност на Д., след срещите с ответника, породени от честите пътувания извън гр. Варна, два пъти месечно. В тази връзка, в интерес на детето е срещите с баща му да се осъществяват в гр. Варна, освен през всеки един от летните месеци, когато двамата да прекарват заедно по десет дни. Впоследствие са направени допълнения към исковата молба, като се сочи, че ответникът инициира конфликт по повод закупуване на скъпи и твърде обемни детски играчки, които настоящият партньор на ищцата е поискал да върне, тъй като жилището, в което живеят е малко и няма къде да бъдат съхранени играчките. П рез месец февруари 2020 г. Б. е отказал да предаде детето на посочено от ищцата лице, а именно: настоящият й партньор Д.Д.. Между страните не е налице и възможност за постигане на споразумение относно контактите между детето и неговия баща през летния сезон, което е 2 обусловено от поведението на ответника. Сочи се и изразено от Б. несъгласие относно начина, по който е подстригано детето. Твърди се още, че от страна на ответника е налице неглижиране относно здравословното състояние на детето, то често е връщано на майката болно, като от бащата е изразено несъгласие да спазва дадените насоки за лечение.

Предвид изложените съображения и е направено искане съдът да измени местоживеенето, режима на лични отношения, издръжката относно детето Д.Ж. Б., ЕГН:

************, определен съгласно спогодба, одобрена с определение по гр. д. № 2567 на Добрички районен съд за 2016 год.; - измени местоживеенето на детето Д.Ж. Б., ЕГН:

************, определен съгласно спогодба, одобрена с определение по гр. д. № 2567 на Добрички районен съд за 2016 год., като определи, че същото детето следва да се отглежда в жилището на майката в гр. Варна, ул. „Константин Иречек“ №10, ет2, ап.4, да бъде определен режим на лични отношения с бащата на територията на гр. Варна всяка първа и трета седмица от месеца, за рождения ден на бащата от 16.ч. до 20 ч., за великденската ваканция от 10ч. на първия ден до 18ч. на втория ден, а извън територията на гр. Варна всяка нечетна година през коледната ваканция от 14,00ч. на 25.12. до 16,00ч. на 29,12. И всяка четна година от 14ч. на 30.12. до 16ч. на 02.01., а през лятната ваканция от 10ч. на 01.07. до 18ч. на 10.07 и от 10ч. на 01.08. до 18ч. на 10.08., като през този период не се ползва месечният режим. Моли да бъде увеличена определената издръжка на 300 лв.

Месечно /след направено изменение на иска/, както и да предостави разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето извън пределите на Република България, придружавано от своята майка или упълномощено от нея лице, през всеки сезон от годината, с цел почивка и екскурзии, осъществявани извън режима на лични отношения с бащата, в следните държави: Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Германия, Турция, Гърция, Испания, Франция, Италия и Румъния, като преминава и престоява до 14 дни в страните – членки на ЕС, до навършване на пълнолетие на детето.

Ответникът – Ж. С. Б., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва наведените с исковата молба твърдения, касаещи битовите условия, в които се отглежда детето към настоящия момент, отношенията с майка му и новият и партньор и емоционалната стабилност на детето. В тази връзка излага, че в жилището, което обитават е маломерно, с площ от 44 кв. м., което не позволява обособяване на самостоятелна детска стая. Там се намират картини, изобразяващи демони, чудовища, черепи и др., отглеждат се змии. Детето се страхува от новия партньор на ищцата и от отглежданите влечуги. Твърди се още, че мъжът, с когото съжителства г-жа Б., е с агресивно и грубо поведение (крещи, отправя обиди и заплахи), което проявява спрямо ответника при предаване на детето.

Ищцата не изпълнява определения режим на лични отношения, отказва на комуникира с Б. лично, а по телефона и да го информира за състоянието на детето. Възразява, че ищцата настройва детето срещу него, отчуждава го, като целта на действията и е да го замести с новия й партньор. На детето е забранено да носи дрехи играчки, закупени от баща му, в дома на майка си. Възразява и срещу твърдението, че пътуването се отразява негативно на детето. Сочи, че гр. София има изградена емоционална връзка със своите баба и дядо по бащина линия, общува с други деца, има изградени приятелства. Оспорва и претендирания размер на издръжка, като намира същия за силно завишен, предвид възрастта и нуждите на детето. В тази връзка сочи, че освен сумата от 130 лв., които заплаща ежемесечно, той закупува на детето дрехи, обувки, лекарства, изследвания и др. медицински изделия. Изцяло поема разходите си за пътуване от гр. София до гр. Варна. Сочи, че споровете относно начина на предаване на детето са инициирани от поведението на майката и на новия й приятел, изразява се и несъгласие относно местата, на които се предава детето – паркинги на супермаркети, бензиностанции и други подобни обекти. Възразява и срещу твърдението за опит за бламиране от негова страна на споразумение относно контактите през летния сезон, като в тази връзка сочи, че между страните е постигнато съгласие Б. да вземе детето на 16.08.2020 г. за 15 дни.

Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна, не изразява 3 становище в съдебно заседание, а е депозирала социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява от приложените по делото доказателства- удостоверение за раждане, че Д. Д. Б. и Ж. С. Б. са родители на детето Д.Ж. Б., роден на 28.12.2014 год.

С влязло в сила на 13.05.2017г. е одобрена постигната между страните спогодба, съгласно която родителските права по отношение на детето Д. са предоставени на майката, при която и е определено местоживеенето на детето- в гр. Добрич, а между бащата и детето е определен режим на лични отношения след започване на предучилищно обучение всяка първа и трета събота в дома на бащата с преспиване до 16ч. в неделя, както и по време на Коледната и Великденската ваканция и 30 дни през лятото наведнъж или разделени на два пъти по 15 дни.

Видно от удостоверение за постоянен адрес, считано от 15.05.2019г. майката и детето Д. са адресно регистрирани и живеят в гр. Варна, в жилище на последния, находящо се на адрес гр. Варна, ул. „Константин Иречек“ № 10, ет. 2, ап. 4, заедно с новия партньор на майката.

Установени са доходите на новия партньор на майката Д. М. Д., както и че същият работи по безсрочен трудов договор.

Пред настоящата инстанция се излага, че майката се е разделила с новия си партньор и живее заедно с детето под наем на адрес гр. Варна, ул. „А.М.“ 5а, за което е представила договор за наем. Приложен е и предварителен договор за прехвърляне на право на собственост и договор за строителство за собствено жилище на Б., което жилище също се намира в гр. Варна.

Разпечатката съдържа 32 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b6cde02-6b10-4a2b-8f44-67441840b487