Решение № 316 от 16.12.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София , 15.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Камен Иванов

Пламен Дацов

Светла Букова като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601035 по описа за 2020 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по подадена въззивна жалба,допълнена надлежно от адв.А. А. от САК,с посочен в жалбата съдебен адрес в гр. ***,защитник на подсъдимия И. К. К.,роден на *** година в гр.***,българин,български гражданин,с установен адрес и висше образование,работещ,не женен,не осъждан,ЕГН**********,против присъда №18/08.07.2020 година на Окръжен съд гр.София,постановена по нохд №729/2019 година по описа на съда.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия И. К. К.,роден на *** година в гр.***,българин,български гражданин,не женен,не осъждан,работещ,с настоящ адрес в гр.

***, ж.к.„***“,бл.***,вх.Б,ет.8,ап.55,висше медицинско образование, месторабота САМБСЕООД,длъжност мениджър продажби,ЕГН ********** за виновен в това ,че на 17.11.2017 година,около 18.00 часа на първокласен път от републиканската пътна мрежа №1-8/км.41ви/,в района на община ***,област Софийска с посока на движение от гр.Сливница към гр.София, при управляване на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Фиат“,модел „Браво“,рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в Закона за движение по пътищата,чл.21 ал.2 от ЗДвП вр.чл.47 ал.3 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата"Когато стойността на скоростта,която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1,това се сигнализира с пътен знак", като в зоната на действие на пътен знак „В 26“-„Забранено е движението със скорост повисока от означената" с надпис на него 60 км/час, се движил със скорост от 70 километра в час и по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. Г. от гр.***, обл. Софийска,като 1 деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на пострадалия,поради което на основание чл.343 ал.1, б”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3-то и чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години.

На основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години,считано от влизане на присъдата в законна сила.

С присъдата,на основание чл.343г и чл.37,т.7 НК съдът е лишил подсъдимия И. К. К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца,считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.111 ал.2 НПК съдът е постановил връщане на веществено доказателство лек автомобил марка„Фиат“,модел„Браво“,peг.№*** на собственика,като е постановил веществените доказателства,приложени по досъдебното производство и описани подробно,да се пазят до окончателното приключване на наказателното производство,след което веществено доказателство“дръг чек“да бъде върнато на юридическото лице,а останалите да бъдат унищожени като малоценни и малотрайни предмети.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимият И. К. К.,ЕГН ********** да заплати сторени по делото разноски-сумата 1546.03 лв. в полза на ОД МВР гр.София и сумата 470.00 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт на Софийски окръжен съд.

Във въззивната жалба на подсъдимия К.,подадена от адв.А. се твърди,че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен,доколкото е постановена осъдителна присъда без подсъдимият да е нарушил чл.21 ал.2 ЗДвП,като не е установено безспорно да е управлявал МПС със скорост над разрешената от 60 км./час.Оплакванията са свързани с твърдения на експерта по делото за широк диапазон от възможност за определяне на скоростта на движение на МПС,довело до постановяване на присъда на основа на предположения.

Твърди допуснати нарушения на процесуалния закон,акцентирани в насока отказ от събиране на доказателства от страна на съда по направени искания в с.з. на 08.07.2020 година.

Поддържа сторените доказателствени искания за назначаване на АТЕ,като експерта даде отговор на въпроса „….на какво отстояние от пострадалия,шофьора е имал възможност да го възприеме съгласно изследванията на фаровете на автомобила и тяхната възможност да осветяват пътното платно…“ при конкретните условия на тъмна част от денонощието и мокра пътна настилка.Към това доказателствено искане е сторено и друго-при възможност експерта да отговори,л.118 от делото,като се иска експерта да отговори имало ли е разминаване на автомобили,съществува ли възможност водача-подсъдим да е бил заслепен от фарове на насрещно движещо се МПС и да не може да възприеме адекватно за определен момент пътната обстановка.

Твърди се неяснота при изясняване/в мотивите на съда/на обстоятелството намирал ли 2 се е пострадалия и кога в осветената зона от фаровете на МПС,при посочени различни стойности и въпроси,във връзка с опасната зона за спиране.

На основа сторените оплаквания се претендира отмяна на атакувания съдебен акт,като се иска подсъдимият К. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно е сторено искане за определяне на наказание при условията на чл.55 НК.

Представителят на САП,след проведено въззивно съдебно следствие,поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.Сочи,че постановения от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован,възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано еднозначно от събраните и проверени доказателствени източници,като не се променят сторените изводи и след проведеното пред въззивния съд съдебно следствие.Намира,че в хода на проведеното наказателно производство не са допуснати процесуални нарушения,още по-малко такива от категорията на съществените.

Претендира атакуваният съдебен акт да се потвърди.

Пред въззивния съд адв.А.,защитник на подсъдимия К.,е поддържал становище и искане за точна оценка на фактите и обстоятелствата,свързани с определяне наказание на подсъдимото лице,като е акцентирал наличие на многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и ролята на пострадалото лице за причинения вредоносен резултат.Не е поддържал съображения за наличие на неизяснени по делото факти и обстоятелства.Пред въззивния съд поддържа искането за изменяне на постановената присъда с намаляване на наложените наказания на подсъдимото лице по размер и прилагане нормата на чл.55 НК за наказанието „лишаване от свобода“,като се приложи и нормата на чл.55 ал.3 НК ,касателно наказанието по чл.343г НК.

Самият подсъдим е заявил пред съда,че поддържа заявеното от защитата си и моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.

Настоящият съдебен състав е приел,че за изясняване релевантни обстоятелства по делото и във връзка с подадената въззивна жалба,оплакванията в нея,както и за разкриване на обективната истина по делото,с е налага провеждане и е провел съдебно следствие за изясняване по категоричен начин с какви светлини /с халогенни или с ксенонови крушки/е оборудван автомобила на подсъдимия,на какво отстояние от пострадалия водача на МПС К. е имал обективна възможност да го възприеме,съгласно изследванията на вида фарове на автомобила и тяхната възможност да осветяват пътното платно,при конкретните условия на тъмна част от денонощието и мокра пътна настилка,в кой момент е възможно това да стане /във вр.задача №5 КМАТЕ,т.2,л.37 и л.38 ДП/,като е изяснявал възможността за отговор на въпросите имало ли е разминаване на автомобили с управлявания от подс.К. , съществува ли възможност подсъдимият да е бил заслепен от фарове на насрещно движещо се МПС,поради което да не може да възприеме адекватно пътната обстановка.

3

Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба,изложението на защитата и подсъдимия пред въззивния съд,заявеното от представителя на САП и след проведено въззивно съдебно следствие провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК и приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима,подадена е по предвиден в Закона ред и срок,а преценена по същество е частично основателна,касателно възражения за нарушаване на Закона при определяне наказания на подсъдимия К..

Съображенията на съда са следни:

Софийска окръжна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски окръжен съд обвинителен акт против И. К. К.,с установена самоличност за извършено от него,при условията на независимо съпричиняване с пострадалия И. Г.,престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК.

В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд и при проведено въззивно съдебно следствие,фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,като при изпълнение на задълженията си по чл.12 и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес,като е изградил вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК,въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка,се споделя изцяло от настоящия съдебен състав,като не се променя и след изслушаната и приета от въззивния съд съдебна експертиза.Преповтаряне в тази насока не се налага,като не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата.Доколко,обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на Іинст.съд за вина на подсъдимия К.,правна квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия,те следва да се подчертаят отново.

В мотивите си на стр.2-ра до стр.7-ма,предпосл.абзац,л.л.130-л.135 от делото,състава на проверявания съд е описал изключително подробно и последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК.

Подсъдимият И. К. К. е роден на *** година в гр.***,с висше образование е и работи,не е осъждан,като е правоспособен водач на моторно превозно средство ,видно от СУМПС № 283082803,издадено на 11.10.2016 година от ОД МВР гр.***,валидно до 11.10.2026 година с правоспособност за категории „А“,„В“,„М“ и „АМ“.Подсъдимият И. К.

К. е наказван няколкократно /л.76-ти/ за допуснати от него нарушения по ЗДвП.

4

На 17.11.2017 година,около 18.00 часа в тъмната част от денонощието,К. управлявал лек автомобил марка „Фиат“,модел „Браво“,рег.№***,собственост на Б. Т.,по първокласен път №1-8 в района на общ.***,област Софийска,с посока на движение от гр.Сливница към гр.София.Автомобилът бил технически изправен,като фаровете му фабрично били оборудвани с халогенни крушки,а стъклата и рефлекторите им не са били механично износени.Движел се с включени къси светлини на автомобила извън населено място по прав,но мокър пътен участък,без наклон.Пътният участък бил покрит с дребнозърнест асфалт,без дупки и неравности,маркиран с двойна непрекъсната линия „M2”. Платното за движение се състояло от две ленти за движение,всяка с ширина по 3,5 метра ,разделени с единична прекъсната линия „M3“.Движението в двете посоки е било умерено интензивно,като преди настъпване на произшествието движението било по-интензивно в дясното платно,в което се движел автомобила,управляван от подсъдимия К..Движейки се в лявата от двете ленти на платното за движение в посока към гр.София,И. К. управлявал автомобила „Фиат“,модел„Браво“,рег.№***,със скорост от около 70 километра в час.Наближавал кръстовище с ул.„Европейски път“,като преди кръстовището,в дясно от края на асфалтовото покритие по посока на движение на управлявания от К. лек автомобил,бил поставен пътен знак „В26”-„Забранено е движение със скорост,по-висока от означената“с означение „60” и табела Т2,указваща зоната му на действие 1000 метра,след табелата.От дясната страна на пътното платно по посока на движение на управлявания от подс. И. К. лек автомобил имало разделителен остров с ширина 3/три/метра,отделящ главния път от ул. „Европейски път“ и локално платно за движение.Последното било отделено с единична прекъсната линия „M3“,а в дясно от него се намирала складова база на„Техномикс“с монтирани камери за видео-наблюдение.Подсъдимият К. възприел пътния знак за ограничаване скоростта на движение,но не я намалил и продължил да се движи със скорост около 70 километра в час.