Решение № 102 от 19.08.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Сливница, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно наказателно дело № 20241890200736 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Л.“ ЕООД, с която на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 23-2400540/29.11.2024 г., издадено от К.Й.В. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от КТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Григоров, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., който оспорва жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 11.09.2024 година свидетелите Г. Ц. Г. и В. И. П. - служители при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” извършили проверка по спазването на трудовото законодателство на обект: сладкарски цех и сладкарница, находящи се в гр. Д., ул. „М.ш.“ № **. При проверката е констатирано, че В.К.Н. е полагала труд на длъжност „барман“ в обекта на контрол при жалбоподателя в качеството му на работодател. Между В.К.Н. и жалбоподателя „Л.“ ЕООД е бил сключен трудов договор № 31/11.09.2024 г.

1 като уведомление с вх. № 30Е000896907/11.09.2024 г. е заверено на 11.09.2024 г. в 13:37 часа след като В.К.Н. вече е била започнала полагането на труд при жалбоподателя.

За констатираното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ на 16.02.2021 г. свидетелката Г. Ц. Г. – гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” съставила срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-2400540.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е представил писмени възражения, с които оспорва нарушението.

Въз основа на съставения АУАН, на 29.11.2024 г. инж. К.Й.В. – директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” - София издала и процесното НП, в което били отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 63, ал. 2 от КГ, като с този административно-наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ.

Фактическите обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН № 23-2400540 от 30.09.2024 г., протокол № 2435058 за извършена проверка от 20.09.2024 г., трудов договор № 31/11.09.2024 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е000896907/11.09.2024 г., декларация от 11.09.2024 г. от Вяра Николова, график за септември 2024 г., длъжностна характеристика, служебан бележка за извършен начален инструктаж, заповед № ЧР-43/30.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № 30864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда”, заповед № ЧР-882/28.06.2022 г. на изп. директор на ИА „Главна инспекция по труда

Настоящият състав кредитира показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушението. Показанията са категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с всички писмени доказателства по делото. От показанията се установява, че при извършената проверка е констатирано нарушението. В показанията на свидетелите се съдържа подробна информация за времето, мястото и обстоятелствата около нарушението.

За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните свои правни изводи:

2

Съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и в тази връзка се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

По процедурата:

При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентни длъжностни лица са съставили АУАН и НП /видно от представените по делото заповеди, длъжностни характеристики и служебни бележки/.

Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.4 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за подписване и предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер. Съдът счита, че нарушението е описано ясно и подробно като е посочен и законовият текст, който е нарушен. Поради това са неоснователни доводите на жалбоподателя в тази насока.

По съществото на нарушението:

Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател е допуснал работник до работа преди да му предостави уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Законодателят е предвидил писмена форма за действителност за 3 трудовия договор /арг. чл. 62, ал. 1 от КТ/. Според чл. 62, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Същевременно съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Работодателят няма право да допуска работника до работа преди да му е предоставил тези документи /чл. 63, ал. 2 от КТ/. В случая в НП е посочено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е нарушил именно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ като е допуснал до работа В.К.Н. на длъжност „барман“ преди да й предостави копие от уведомлението за сключен трудов договор, заверено от НАП.

По делото се установи, че на 11.09.2024 г. между жалбоподателя и В.К.Н. е сключен трудов договор № 31/11.09.2024 г., по силата на който на последната е възложено да полага труд при жалбоподателя на длъжност „барман”. По делото е представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 30Е000896907/11.09.2024 г., 13:37 ч. От показанията на свидетелите се установява, че проверката по прилагането на трудовото законодателство е била извършена в 11:25 часа и към този момент лицето е било допуснато до работа. Следователно при анализа на събраният по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на КТ, е допуснал до работа лицето, описано в АУАН и НП, без да му предостави копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ от ТД на НАП. Този установен по делото факт, дава основание да се приеме, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Изложеното, наред с реално установените от страна на свидетелите действия по изпълнение на трудова функция от страна на В.К.Н., дават основание да се приеме, че описаното лице е осъществявало трудова дейност при жалбоподателя, към момента на извършване на проверката и преди регистрацията на трудовият му договор в НАП.

В конкретния случай, съдът приема, че не са налице предпоставките за прилагане на привилегирования състав на чл. 415в ал. 1 от КТ, с оглед изричната разпоредба на чл. 415в ал. 2 от КТ, която изключва изрично нарушенията на чл. 63, ал. 2 от КТ, от кръга на маловажните.

Относно наказанието:

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда налагането на административно наказание „имуществена санкция” от 1500 до 15 000 лева на работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от същия закон. При определяне на наказанието се вземат 4 предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен и не е прекомерен с оглед характера на нарушението, а и е определено в неговия минимален размер.

При законосъобразно проведено административно-наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и правилно наказателно постановление № 23-2400540/29.11.2024 г., издадено от К.Й.В. – директор Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“ към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на жалбоподателя „Л.“ ООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. “М.ш.“ № **, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от КТ.