Присъда № 118 от 16.10.2024, Районен съд - Плевен

М О Т И В И към Присъда №118/16.10.2024г. по НОХД № 1418/2024г. по описа на РС-Плевен

Обвинението е против М.А.Б. от с. Бъркач, обл. Плевен, с ЕГН:********** за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това, че на 30.03.2023г. в гр. Плевен отнела чужди движими вещи, както следва: 1 брой мобилен телефон марка „HUAWEI“ модел „Nova 9“ на стойност 730.00 лева и 1 брой SIM карта „А1“ на стойност 5.00 лева или вещи на обща стойност 735.00 лева от владението на А.А.А. от гр. Плевен, собственост на Е.А.А. от гр. Плевен, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимата обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие доказателства. Пледира съда да признае подсъдимата за виновна и при определяне на наказанието на същата да бъде наложено наказание от шест месеца лишаването от свобода, което да бъде намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с една трета, като на основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание да бъде отложено с три години изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимата, адв. Н.Ц. от АК-Плевен, моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Изразява становище относно размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подзащитната му, а именно пет месеца лишаване от свобода, което да се редуцира на основание чл.58а от НК, като моли за приложението на чл.66, ал.1 от НК.

Подсъдимата признава вината си, не дава обяснения, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното:

На 30.03.2023г. в обедните часове, подсъдимата М.Б. се разхождала със свои роднини в централната част на гр. Плевен. Решили да седнат на една от пейките, находяща се до водната каскада в близост до централния площад. По същото време малолетният А.А. се намирал на посоченото място заедно със свои приятели.

Свидетелят А.А. носел в джоба на якето си, ползвания от него мобилен телефон, марка “HUAWEI” модел “Nova 9” с поставена в него SIM карта на „А1“, който бил закупен от **** му Е.А.. Свидетелят А.А. и другите деца оставили дрехите и раниците си на плоча в близост до големия фонтан, част 1 от водната каскада, след което започнали да си играят на криеница.

Междувременно подсъдимата М.Б. видяла оставените от децата вещи, при което решила да извърши кражба. В изпълнение на тези свои намерения, тя се приближила до вещите на децата и бръкнала в джоба на якето на свидетеля А.А., от където взела мобилния телефон, марка “HUAWEI” модел “Nova 9” с поставена в него SIM карта на „А1“, след което се върнала при роднините си и всички те си тръгнали.

Известно време след това, свидетелят А. установил, че телефонът му липсва, при което позвънил от друг телефон на своя, за да го потърси. При позвъняването първоначално телефонът давал свободно, след което обаче бил изключен. Детето уведомило за случилото се своята **** – свидетелката Е.А. и бил подаден сигнал до органите на реда.

В хода на проведените оперативно-издирвателни мероприятия, извършителят на деянието – подсъдимата М.Б. била установена от полицейски служители при Второ РУ-Плевен. Подсъдимата върнала инкриминираната вещ с протокол за доброволно предаване.

В хода на образуваното досъдебно производство била назначена видеотехническа експертиза на предоставения 1 брой DVD-R, съдържащ видеозаписи от системата за видеонаблюдение на Община Плевен.

Назначена и изготвена е съдебно-оценителна експертиза, видно от заключението на която пазарната стойност на противозаконно отнетите чужди движими вещи, предмет на престъпното деяние към датата на същото е 735,00 лева, като в това число мобилен телефон, марка “HUAWEI” модел “Nova 9” на стойност 730,00 лева и SIM карта на „А1“ на стойност 5,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимата М.А.Б., направено в производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – обясненията на подсъдимата М.Б., показанията на свидетелите Е.А., А.А., Ф.З., М.А., Г.Д.; заключенията на вещите лица по изготвените видео-техническа експертиза и съдебнооценителна експертиза, както и от писмените доказателства и доказателствени средства събрани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и справката за съдимост на подсъдимата М.Б..

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

2

Подсъдимата М.Б. е осъществила с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.194, ал.1 от НК, като на 30.03.2023г. в гр. Плевен отнела чужди движими вещи, както следва: 1 брой мобилен телефон марка „HUAWEI“ модел „Nova 9“ на стойност 730.00 лева и 1 брой SIM карта „А1“ на стойност 5.00 лева или вещи на обща стойност 735.00 лева от владението на А.А.А. от гр. Плевен, собственост на Е.А.А. от гр. Плевен, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява още, че подсъдимата е участвала, както в прякото отнемане на вещите предмет на престъплението, така и в установяването на фактическата власт върху същите.

За придобиване на владението върху вещите, подсъдимата не е получила съгласието на собственика им. Подсъдимата не е придобила владението на правно основание, което да я прави или е годно да я направи собственик на процесните вещи.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по преписка №2415/2023г. по описа на РП-Плевен, ЗМ№204/2024г. по описа на Второ РУ на МВР-Плевен писмени доказателствени средства и чрез писмените заключения по извършените експертизи, приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимата в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата М.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, описано в обвинителния акт, за което е предадена на съд.

Подобно престъпление може да бъде извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с намерение противозаконно да присвоят вещите – обстоятелства, които са налице предвид конкретните техни действия.

С оглед на това съдът счита за безспорно доказано авторството на деянието, с което подсъдимата М.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194, ал.1 от НК.

От изложеното е видно, че са налице признаците от обективна страна на престъплението.

3

Подбуда за извършване на деянието се явява стремежа за неправомерно облагодетелстване.

От субективна страна при осъществяване на престъплението подсъдимата е действала с пряк умисъл, тъй като ясно е съзнавала, че чрез действията си лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, но въпреки това е искала и целяла установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Следователно същата е разбирала, както противоправния и общественоопасен характер на извършеното, така и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искала настъпването на тези последици.

Подсъдимата М.Б. е осъждана за престъпления от общ характер.

Налице е извършено съставомерно деяния от подсъдимата М.Б. по посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от обективна страна на осъществено престъпление по чл.194, ал.1 от НК са установени в хода на съдебното производство.

Съдът не отчита отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства приема признанието на вината, оказаното съдействие при разкриване на престъплението, възстановяване частично на щетата от престъплението.Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за целите и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.36 и чл.54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание лишаване от свобода до осем години и като съобрази предвиденото в съответната разпоредба на особената част на НК, като вид и размер на санкцията за съответния вид престъпление и със задължително приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Съдът прецени и всички останали обстоятелства, влияещи върху размера на отговорността, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, счита че наказанието на подсъдимата М.А.Б., следва да се определи към минимума на предвиденото в Наказателния кодекс за извършеното престъпление, а именно – една година лишаване от свобода, като на основание чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК намалява така определеното наказание с една трета и й налага наказание от осем месеца лишаване от свобода.

С оглед изразеното по-горе становище за условията, при които следва да се индивидуализира наказанието и за ефективното изпълнение на функциите му, съдът счита че за поправяне на подсъдимата към спазване на закона не е наложително да бъде изтърпяно определеното наказание. Налице е и другата задължителна предпоставка на чл.66, ал.1 от НК, а именно подсъдимата М.Б.

4 не е осъждана /реабилитирана/, към момента на извършване на деянието. Въз основа на тези съображения съдът счита, че следва да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, което още повече ще въздейства предупредително и възпитателно, както върху подсъдимата, така и върху останалите членове на обществото склонни към извършване на подобни деяния, като по този начин ще бъде изпълнена и целта на генералната превенция.

Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата М.А.Б., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 373.94 лева, С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 118 гр. Плевен, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов

Съдебни

НЕЛИ В. ДЪРМОНЕВА заседатели: ЗОРНИЦА Н. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА и прокурора Ч. Ал. Ш. като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Наказателно дело от общ характер № 20244430201418 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и Закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата М. А. Б. - родена на ****г. в с. Бъркач, обл.

Плевен, живуща в с. Бъркач, обл. Плевен, ****, **** гражданка, без образование, неомъжена, не работи, осъждана с ЕГН: **********, за ВИНОВНА в това, че на 30.03.2023г. в гр. Плевен отнела чужди движими вещи, както следва: 1 брой мобилен телефон марка „HUAWEI“ модел „Nova 9“ на стойност 730.00 лева и 1 брой SIM карта „А1“ на стойност 5.00 лева или вещи на обща стойност 735.00 лева от владението на А. А. А. от гр. Плевен, собственост на Е. А. А. от гр. Плевен, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

ОСЪЖДА на основание чл.194, ал.1 от НК, вр. чл. 58а от НК подсъдимата М. А. Б. със снета по делото самоличност на една година лишаване от свобода, като на основание чл. 373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета и й налага наказание ОСЕМ месеца лишаване от свобода.