Решение № 260353 от 25.05.2021, Районен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260353 гр.Кюстендил,25.05. 2021 год.

В И М Е Т О НА Н

А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ при участието на съдебният секретар

ЯНКА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1969/2020 г.КРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Т.М.Г., ЕГН: **********

***, служебен адрес - гр. Кюстендил, ул.“Гороцветна“№ 35, ет.2 чрез адв. Л.Г. ***, е предявила против А.И.А. и И.А. ***, искове да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 1 850.00 /хиляда осемстотин и петдесет/лева,представляваща необходимите средства за отстраняване на нанесени в сервизните помещения на жилището на ищцата, находящо се на адрес - гр.Кюстендил, ул.“Х.“№ *, бл.19, вх.Б, ет.1, ап. 7, вследствие на течове, изходящи от апартамента на ответниците в периода 15.12.2017 год. до 20.12.2017 год., повреди, както и сумата от 800.00 /осемстотин /лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, които търпи от причиненото от ответниците в горният период наводнение в жилището и до настоящият момент, ведно със законната лихва върху всяка една сума, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендират се и разноските по делото.

Ответниците оспорват иска, не спорят по това, че са собственици на ап.№ 9, находящ се над този, собственост на ищцата, по това че в период от около две години, предшестващ предявяването на иска в собствената си баня осъществили ремонт.

Кюстендилският районен съд /КРС/, след като се запозна с доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От нот.акт № ***, том I, нот.дело № **/1970 год. на Нотариуса при КРС /л.4/, решение от 02.03.1977 год. по гр.д.№ 994/1972 год. по описа на РС – Кюстендил /л.53/ и удостоверение за наследници изх.№ 715/15.06.2020 год. /л.6/, изд.от Община Кюстендил се установява,че ищцата е собственик на апартамент № 7 от етаж 1 на вх. Б на блок 19, находящ се на адрес - ул. “Х.“№ * в гр. Кюстендил. Не се спори, че находящият се над този апартамент № 9 на етаж две е ссобственост на ответниците. Според показанията на свидетелите К. И. и М. К. банята и тоалетната в апартамента на ищцата са в лошо състояние, има следи от течове по тавана в банята, в единият ъгъл на банята е видима част от тръба за мръсния канал, откъдето непрекъснато тече и има лоша миризма, такава се усеща непрекъснато от тоалетната, че въпреки включения вентилатор в тоалетната неприятната миризма не изчезва, тъй като се установило, че вентилационната система е запушена, което било установено от вещо лице /св.

К./, като пред тях ищцата е споделяла, че е търсила начин да уреди доброволно с ответниците отношенията си, защото течовете идват от техния апартамент, находящ се над този на ищцата.Свидетелят К. е пряк очевидец на отправена от ищцата към ответниците молба да отстранят течовете в апартамента й, на което те дали отрицателен отговор, защото били направили ремонт в собствената си баня.

Според показанията на св.Б. А. и Д.Д. в апартамента на ответниците бил извършен ремонт през 2017 год. на баня и тоалетна, вкл. като св. Д. - пряк изпълнител на ремонтни дейности установил, че няма вентилация в банята и тоалетната на ответниците,че същите помещения в апартамента на ищцата са в много лошо състояние и няколко месеца след ремонта по нейно оплакване те отново посетили апартамента й, при което не установили промяна в състоянието като свидетелят препоръчал техническа проба за наличието на течове.

Според експертно заключение вх.№

263522/12.02.2021 год./л.38-41/, изп. от в. л. инж. Т.С., в момента на огледа в сервизните помещения на ищцата има следи от течове, като причината е в некачествено извършени ремонтни дейности в апартамента на ответниците,както и такива от мухъл,причината за който е извън поведението на ответниците, необходими са подробно посочени ремонтни дейности за отстраняване на вредите от течовете,чиято стойност възлиза на сумата от 582.64 лв.Според допълнително експ.з-ние вх.№ 269689/27.04.2021 год.на същото вещо лице от посочената сума от 582.64 лв. 65% или сума в размер на 376.96 лв. е необходима за отстраняване на повреди от течове, а остатъка за тези от мухъл.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от горните доказателства.

На основание възприетата обстановка съдът прави следните правни изводи.

Искът по чл. 45 от ЗЗД се основава на общата правна забрана да не се вреди другиму и следващото от нея задължение за причинителя да поправи вредите, които виновно е причинил.

Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: причинени вреди; ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми – действие или бездействие; деянието да носи белега противоправност; да е налице причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди; да е налице вина на ответника. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Предявеният иск намира правно основание в нормата на чл. 45 от ЗЗД, а не в тази на чл. 50 от ЗЗД, тъй като ищецът твърди, че претендираните от него вреди са настъпили в резултат само на противоправното действие, респ. бездействие на ответниците, а не в резултат на особени, специфични свойства на вещта. Отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т.е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/ и това доказване е в тежест на ответника. Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца. Ищецът следва да установи наличието на противоправно действие или бездействие, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправното действие или бездействие на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана /вж. в т. см. Решение №243/10.06.2011г. на ВКС по гр. д. №1398/2010г., III г. о., постановено по чл. 290 от ГПК/.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 582,64 лв. (след допуснато изменение по реда на чл. 214 от ГПК):

Ищцата доказа несъмнено по делото, че в апартамента й през 2017 год. са се появили течове по тавана и една от стените на банята. Ответникът не спори по обстоятелството, че през посочената година е осъществил ремонт, в която насока са и показанията на св. Д.

Д., който имайки необходимите умения и сръчности /майстор/ е лицето извършило ремонта в апартамента на ответниците, конкретно в банята и тоалетната им. Твърдението на този свидетел, че е извършил качествено работата се опровергава от приетото като обективно, безпристрастно и неоспорено експертно заключение на в. л. инж. Т.С., съгласно което сумата, необходима за отстраняване на вредите от течовете възлиза на 376.96 лв., за която съдът приема искът за основанелен,а за разликата до пълният му предявен размер от 582.64 лв.съгласно допуснатото в о.с.з. на 24.02.2021 год. изменение като неоснователен ще се отхвърли.

Това е така,защото показанията на останалите свидетели обсъдени в съвкупност с експертното заключение на вещото лице обаче не дават основание на съда да формира извод, че предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди следва да се уважи в пълен размер.Според вещото лице инж. С., вкл. в устно допълнената му и пояснена в съдебно заседание част, част от повредите в апартамента на ищцата датират от преди 2017 год., поради което няма основание за същите да бъде ангажирана отговорността на ответниците, при положение, че твърдението е за тяхно противоправно поведение през 2017 год. Отделно, експертът сочи, че причината за образувалите се мухъл и влага е липсата на работеща вентилационна система, а не наводнение, като допълва, че разрушаването на едната стена до тухла няма как да е вследствие на теча, а се дължи на липса на елементарно поддържане на тоалетната може би в продължение на 30-40 години.

Твърди, че падналата мазилка се дължи на влагата доколкото е правена преди 40,50 години, макар и да не може да го твърди с точност. В този смисъл не могат да бъдат кредитирани показанията на св. К., че състоянието на сервизните помещения на ищцата преди 2017г. е било много добро с оглед установената от експерта давност на щетите „далече, далече преди 2017г.“ в унисон с показанията на свидетелите А. и Д., които съдът макар да цени на плоскостта на евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, намира за логични и безпротиворечиви, а и съответстващи на изложението на експерта в посочения смисъл. По същия начин остана недоказано по делото твърдяното от ищцата обстоятелство, че ответниците са отстранили последиците от предходно наводнение в апартамента й след проведено съдебно производство през 2007 г., както и соченото от св. А. обстоятелство, че са били осъдени и заплатили на Г. 350, 400 лв. за да отремонтира жилището си. Така, доколкото се установи от една страна, че не всички щети са с давност след 2017г., а от друга, че причината за част от тях (образувалите се мухъл и влага в банята и тоалетната, а от там и разрушаването на едната стена до тухла, съотв. падане на мазилката) са причинени от липсата на работеща вентилационна система, то съдът намира и с оглед на допълнителното експ.з-ние на в.л. инж.С.,че сумата необходима за отстраняване на констатираните в сервизните помещения на ищцата вреди възлиза на 376.96 лв.

Като последица от горното следва да се присъди и законна лихва на ищцата върху посочената сума, считано от предявяване на претенцията (каквото е и заявеното искане) до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за неимуществени вреди в размер на 800,00 лв.

За основателността на заявената искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се проявили посочените по-горе юридически факти, а именно: наличие на противоправно поведение на ответниците, реално претърпени вреди за ищците – неблагоприятното отражение от емоционален характер на увреждането, причинна връзка между поведението на ответниците и причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и размерът на вредите, като по отношение на последния приложение намира правилото на чл. 52 от ЗЗД. а именно, че съдът го определя по справедливост.

Последната не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определянето на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968 г.). Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Сред тези други обстоятелства практиката на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически, психически и емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за

"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. В този смисъл и решение № ЗЗ/04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о.; решение № 198/03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о., решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III г. о.; решение № 377/22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г., на ВКС, III г. о. и др.