Решение № 684 от 27.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13930/2024
- Вид
- Решение № 684
- Подписан
- 27.02.2025
- В сила
- 08.01.2026
- Състав
- Любомир Нинов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1, т.2, т.7 · Кодекс на труда
- чл.190, ал.1, т.2, т.7 · Кодекс на труда
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.222, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.329, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.330, ал.1, т.6 · Кодекс на труда
- чл.333, ал.4 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 · Кодекс на труда
- чл.345, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 684 гр. Варна, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря М. Д. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110113930 по описа за 2024 година
Ищцата Д. Кр. Г. твърди, че с ответната гимназия ПГСАГ „В. Л." гр.Варна са били страни по трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор №21/07.02.2019г., по силата на което училището се явява работодател, а ищцата - служител на длъжността „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език", код по НКПД: 23305008 с трудови задължения, уредени в длъжностната характеристика и съответно относимите актове. Трудовият договор е сключен като безсрочен, на пълно работно време, с определени основно и допълнителни месечни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит. Във времето след първоначалното си възникване трудовото правоотношение между страните неколкократно е било изменяно и прекратявано по почин на работодателя. Със Заповед №РД-09-752/01.09.2020г. на директора на ПГСАГ „В.Л." е прекратено трудовото правоотношение между училището - работодател и служителя г-жа Г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата с една бройка. Заповедта за прекратяване е била обжалвана пред съда и с решение №634/31.03.2021г. по в.гр.д.
№629/2021г. на ОС - Варна е признато за незаконосъобразно уволнението и заповедта е била отменена, а ищцата е възстановена на работа. Решението е потвърдено с решение №156/12.08.2022г. по чл.290 ГПК, постановено по гр.д.
№3388/2021г. на ВКС - IVг.о., с което за ищцата е възникнало правото да се яви отново пред работодателя си и да заеме отново длъжността си. Тя е упражнила това си право в срока по чл.345, ал.1 от КТ, но скоро след това със Заповед №РД-09-380/24.11.2022г. работодателят наложил на Г. дисциплинарно наказание уволнение, вменявайки й нарушения по чл.188, т.З, във вр. с чл.190, ал.1, т.2, т.7 от КТ и отново прекратил едностранно трудовото 1 правоотношение, сега на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. Отново е последвала жалба срещу уволнението, като с решение №1088/31.03.2023г. по гр.д.
№20233110100589 по описа за 2023г. PC - Варна е признал за незаконно и е отменил това уволнение и отново е възстановил служителката на заеманата преди това длъжност. Това решение е било потвърдено изцяло в обжалваните му от училището части с въззивното решение №1067/27.09.2023г., постановено по в.гр.д.№20233100501525/2023 на ОС - Варна – ГО, а подадената касационна жалба срещу последното не е била допусната за разглеждане. Повторно ищцата се явила да заеме длъжността си - на 01.07.2024г. Непосредствено след това, ищцата упражнила правото си на ползване на платен годишен отпуск, като с молба вх. №РД-2349/02.07.2024г. помолила да ползва такъв от 15.07.2024г. до 29.08.2024г., със завръщане на работа на 30.08.2024г. Видно от резолюцията по молбата, същата е била удовлетворена. Още на 30.08.2024г. на ищцата била връчена Заповед № РД-091222 от 23.08.2024г. на директора на ПГСАГ „В. Л.", с която за пореден път е прекратено трудовото и правоотношение с училището. В заповедта е упоменато, че правоотношението се прекратява поради съкращаване на щата, съгласно Заповед №РД-09-1199/19.08.2024г., а като правно основание позоваването в заповедта е на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Посочено е изрично, че прекратяването на трудовия договор настъпва считано от 02.09.2024г. Актът на работодателска воля е връчен на адресата лично срещу подпис. Твърди, че в настоящия случай работодателят е прекратил договора едностранно, немотивирано, преднамерено и без да са налице правни основания за това, поради което предприетото от него уволнение се явява незаконно. Отделно от това твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение при избраната от работодателя хипотеза - поради съкращаването на щата - и при описаната по-горе предистория представлява класическа хипотеза на злоупотреба с работодателска власт и превратно упражняване на субективни права и работодателска воля. Счита заповедта за незаконосъобразна само поради това, че не е била предшествана от надлежно осъществен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 КТ от страна на работодателя. При избраното от него основание за прекратяване - поради съкращаване на щата съгласно чл.328, ал.1, т.2 КТ - и при наличие на повече от един служител на съответната длъжност по щат - подборът не е работодателско право, а става абсолютно задължение. В уволнителната заповед са цитирани два предшестващи акта на работодателска воля - Заповед РД-09-1199/19.08.2025г. и Заповед РД-091200/31.08.2020г. за определяне на комисия по извършването на подбора. До момента ищцата не е запозната с тези актове, но оспорва същите още преди да са представени по делото. Оспорва и Протокол 1, към който уволнителната заповед също реферира. Твърденията и са, че те не биха могли да установят законността на проведения подбор, както и че той е осъществен преднамерено и незаконно и само за да послужи като възможност да бъде отстранена ищцата и трудовото й правоотношение да се прекрати по почин на работодателя. Действителните повод и мотивация за тази работодателска инициативност очевидно лежат в миналото и трябва да се търсят не в липсата на квалификация и качества у ищцата, а другаде. Но винаги и независимо от съображенията си да пристъпва към едностранно прекратяване на трудовоправна връзка, работодателят трябва да спазва закона, както и обвързващия страните колективен трудов договор. В случая за нея остава 2 неясно по какъв начин, в кой момент и на какъв принцип е сформирана комисия по подбор; както и от какви факти и разбирания се е ръководела тя при преценката си; също и въз основа на кои обстоятелства е приела кой от подборираните служители работи по-добре, нито дори зачела ли е тя критерия за приоритет на квалификацията, посочен в чл.329, ал.1 КТ. Твърди, че въпросът за правото на подбор в настоящата хипотеза не е елемент от дискрецията на работодателската воля и не е въпрос по целесъобразност, а се подчинява на определени изисквания, установени с повелителни правни норми. Сочи, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГК на ВКС, подборът не се свежда само до формалното използване на критериите в нормата, а съдът по пътя на съдебния контрол проверява приетите от работодателя и оспорени от служителя оценки по тези критерии. Неспазването на критериите по чл.329, ал.1 КТ и формалното провеждане на подбор, предшестващо уволнението поради съкращаване на щата, е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му. Налице е явна злоупотреба с власт и тя опорочава цялата процедура по подбора. Заповедта за прекратяване на правоотношението на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е незаконосъобразна и на друго самостоятелно основание. Съгласно чл.333, ал.4 от КТ, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. В качеството си на синдикален член и на служител в системата на училищното образование ищцата се ползва от предварителната защита на чл.333, ал.4 от КТ и на сключения на отраслово равнище КТД, който се явява задължителен за училището - работодател. По силата на този КТД, работодателят може да пристъпи към прекратяване на трудови правоотношения с работници и служители - членове на синдикати само след предварителното съгласие на съответната синдикална организация, каквото в случая няма. Също така, в конкретния случай липсват данни работодателят предварително да е уведомил синдикатите за причините и необходимостта от намаляване числеността на персонала, за броя и длъжностите, подлежащи на съкращение и за възможностите за пренасочване на освободените лица. Освен това работодателят не може да прекратява трудови правоотношения по чл.328, ал.2 и 3 от КТ на служители в трудоспособна възраст, ако по същите специалности има работни места, които се заемат от пенсионери. Това са изискванията, предвидени в действащия КТД за системата на предучилищното и училищното образование. Тежестта да установи спазването на тези предварителни условия отново остава за работодателя. Твърди, че процесното уволнение е в нарушение и на правилата на Наредба №4 на МОН от 30.11.2015г. и въведените с нея изисквания относно характеристиките, съдържанието и структурата на учебния план, както и относно условията и реда за утвърждаването на училищния учебен план. При изложеното едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответното училище се явява незаконно.
В резултат тя е останала без работа и е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност да получава доходи от трудова дейност. Съобразно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ в случаите на незаконно уволнение работникът има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното си трудово възнаграждение за времето на принудителната 3 безработица вследствие това уволнение, но не повече от шест месеца. След уволнението си и до настоящия момент ищцата не е осъществявала трудова дейност при друг работодател. Към датата на прекратяването на правоотношението с ответното училище брутното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 2496,97лв. (формиран като сбор от основното и допълнителните възнаграждения за труд, дефинирани в т.5, 6 и 9 от Допълнително споразумение №РД-10-644/01.07.2024г. - последният документ, касаещ трудовото възнаграждение) и обхваща основното БТВ (1911лв.), допълнителното възнаграждение за придобит стаж и професионален опит (515,97лв.) и допълнително възнаграждение за II ПКС съгласно вътрешните правила за работната заплата (70лв). Така размерът на обезщетението за шест месеца възлиза на 14981,82лв. Тъй като шестмесечният период не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, а ще изтече към по-късен момент, претендира обезщетение за времето от датата на прекратяването на трудовото правоотношение-02.09.2024г. до датата на приключването на последното заседание пред инстанцията по фактите, ведно със законните последици от това.
Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ да признаете за незаконно обективираното в Заповед №РД-09-1222 от 23.09.2024г. уволнение на ищцата като служител на длъжността „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника и да го отмени, да я възстанови на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, като служител на длъжност „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" при ответника и на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 14 981,82лв., представляваща обезщетение за период от 02.09.2024г. до датата на приключване на последното заседание пред съответната инстанция, през който ищцата е останала без работа в резултат на уволнението, но не повече от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор, в който сочи, че исковете са неоснователни по основание и размер, поради което ги оспорва със следните мотиви:
Не оспорва посочените в исковата молба обстоятелства, че ищцата е работила по трудов договор при ответника и че със Заповед № РД-09-1222 от 23.08.2024г. на Директора на Професионалната гимназия е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата, считано от 02.09.2024г. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е била синдикален член. Не оспорва и обстоятелството, че месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 2496,97лв. Заповед №РД-09-1222 от 23.08.2024г. на Директора на ПГ, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата е законосъобразна и издадена в съответствие с приложимите материално-правни и процесуални разпоредби на КТ. Сочи, че оспорваната заповед е мотивирана, в същата подробно са посочени основанието и мотивите за издаването й. Оспорва твърдението в исковата молба, че работодателят е прекратил договора без да са налице 4 правни основания за това. Със Заповед №РД-09-1199/19.08.2024г. на Директора на ПГ е утвърдено изменение на длъжностно щатното разписание на ПГСАГ „В. Л.", считано от 20.08.2024г., съгласно което броя на длъжностите „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - Английски език" (длъжността, заемана от ищцата) се намалява от 3 на 2. Оспорва също твърдението в исковата молба, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е била предшествана от надлежно осъществен подбор по правилата и критериите на чл.329, ал.1 КТ от страна на работодателя. Със Заповед №РД-09- 1200/20.08.2024г. на Директора на ПГ е определена комисия за осъществяване на подбор между учителите по английски език поради съкращаване на щата. Комисията, назначена с горепосочената заповед, е извършила подбор между всички учители по английски език - „Старши учител" и „Учител", за което е съставила Протокол №1/21.08.2024г., съгласно който и въз основа на получените при подбора оценки, комисията предлага на директора да бъде освободена ищцата, получила най-ниска оценка при извършения подбор. Директорът на ПГ е възприел резултатите от извършения от комисията подбор и е издал оспорената Заповед №РД-09-1222/23.08.2024г., в която изрично е посочил извършения подбор. В изпълнение на действащия към момента на прекратяване на трудовия договор на ищцата Колективен трудов договор, работодателят е поискал от СО на СБУ към ПГСАГ „В. Л." - гр.Варна предварително съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и е получил (вх.№РД-4365/22.08.2024г.) Протокол от заседание на ръководния орган към СО на СБУ към ПГСАГ - Варна, съгласно който ръководството на СО към СБУ при ПГСАГ дава съгласието си за прекратяване на трудово-правното отношение с Д. К. Г. - член на СО на СБУ в училището на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. За необходимостта от закриване на една щатна бройка на длъжността учител по английски език, работодателят е информирал синдикалните организации в гимназията на среща, проведена на 19.08.2024г., за което е съставен протокол.
Разпечатката съдържа 13 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1b6bc02f-7388-406c-9017-69c4a1829d00