Решение № 129 от 21.05.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Шумен, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Й.-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.-Момова Въззивно гражданско дело № 20263600500155 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано след постановена с решение № 184/19.03.2026 г. по гр.д. № 2139/2025 г. по описа на ВКС отмяна на решение № 46/11.03.2025 г. по в.гр.д. № 45/2025 г. по описа на ШОС. Настоящият състав следва да се произнесе по въззивна жалба рег. № 5217/02.12.2024 г. при ВПРС, депозирана от Г. И. Й. против решение № 189/21.11.2024 г. по гр.д. № 348/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, с което предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени. Жалбоподателката излага, че решението се явявало неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, нелогично и необосновано. Описва, че съдът прел за установено, че е налице нарушение на конкурсната процедура, изразяващо се в участие в конкурсната комисия на представител на Обществения съвет към ОУ с мандат повече от шест години, който не е следвало да бъде определен за член на комисията, но в случая тези нарушения не са довели до опорочаване на конкурса. Счита, че нарушаването на изискването на състав опорочавало пряко цялата проведена процедура. Освен това, заповедта на директора на ОУ, с която Ю.С.Р. била определена за председател на Обществения съвет към училището, била издадена в нарушение на императивната норма на чл. 14, ал. 3 от Правилника за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към детските градини и училищата, според която едно лице може да участва в състави на обществения съвет не повече от шест години, а съгласно чл. 14, ал. 2 членовете на обществения съвет се определят за срок до три години, поради което третият мандат, за който Р. била определена за председател на обществения съвет, бил незаконен. С 1 определянето й в конкурсната комисия на основание тази незаконосъобразна заповед било нарушено изискването на императивната норма на чл. 217, ал. 5 от ЗПУО вр. чл. 19, ал. 1 от Наредба №16/01.07.2022 г. Изразява несъгласие с извода на съда, че всеки един от кандидатите е бил оценяван от петима членове на комисията, тъй като съдът пренебрегнал факта, че един от членовете е с незаконен мандат и няма право да участва в обществения съвет. Оспорва и участието на М.Й. в конкурсната комисия в качеството му на представител на общинската администрация, тъй като той бил същевременно и член на обществения съвет при училището. Въпреки сезирането, съдът не се произнесъл по реда на косвения контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение валидността на заповедта от 2023 г., с която е определен поименния състав на обществения съвет, поради което моли въззивния съд да се произнесе относно нейната законосъобразност. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което заявените от нея претенции бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – Основно училище „...... обл.

Шумен, действаща чрез пълномощника си – адв. М. В. от ШАК, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като й бъдат присъдени деловодните разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 348/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Г. И. Й. срещу Основно училище „...... обл. Шумен, представлявано от Г.Т. с искания за признаване за незаконно уволнението й и отмяна на заповед № РД 07-94/29.04.2024 г. на началника на РУО-Шумен, възстановяването й на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност – „директор“; да й бъде заплатено от ответника обезщетение за времето, през което останала без работа поради претендираното като незаконно уволнение – в общ размер 28507,41 лв., ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; ответникът да бъде осъден да й заплати сума в размер на 7854,24 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и допълнителни трудови възнаграждения, както и направените по делото разноски.

Твърденията в исковата молба са, че Й. се намирала в трудово правоотношение с ответника от 1982 г., като първоначално изпълнявала длъжността „учител“, а след 2017 г. – „директор“.

Със заповед от 21.11.2019 г. на началника на РУО – Шумен, трудовото й правоотношение било прекратено, а след атакуването на същата по съдебен ред, уволнението й било признато за незаконно и ищцата била възстановена на предишната й работа. На 29.04.2024 г. се явила на работното си място, но й били връчени две заповеди – за възстановяване на предишната работа и атакуваната понастоящем, с която трудовото й правоотношение отново било прекратено – на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ – поради постъпване на работа на служител, който е спечелил конкурс. Описва, че в нормативните актове е заложено 2 изискване към участниците в конкурсната комисия, като един от тях следва да е представител на обществения съвет към училището, а другият – представител на общинската администрация. Намира, че в случая представителят на ОС – Ю.Р. е член на този съвет още от 2016 г., като за нея съществува забрана да участва в съвета за повече от шест години – изискване, което е нарушено. От друга страна, представителят на общинска администрация – М.Й. същевременно също бил член на ОС към учебното заведение. Поради това, заключава, че конкурсната комисия е с незаконен състав, което изцяло опорочава конкурсната процедура. Излага доводи за дължимостта на претендираните обезщетение и допълнителни трудови възнаграждения.

В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни и отправил искане същите да бъдат отхвърлени. Изложил е, че конкурсната комисия, провела атакувания конкурс, била сформирана напълно законосъобразно. Счита, че този факт е ирелевантен, тъй като съдът няма задължения да изследва законосъобразността на провеждане на конкурса.

Оспорва обстоятелството, че Ю.Р. била член на ОС към училището от 2016 г., тъй като тогава не бил създаден такъв. Това било сторено едва през 2020 г. Излага доводи за недължимост на претендираните обезщетение и допълнителни трудови възнаграждения.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като с решението си ги е отхвърлил.

Приел е, че са налице нарушения при сформирането на конкурсната комисия осъществила конкурса, но решението на същата не било предмет на съдебна проверка. ВПРС не се произнесъл по останалите предявени искове, но по делото не са постъпили молби за допълването на съдебния акт.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: не се спори между страните, а и от приложения трудов договор № РД 07-6/31.08.2017 г. се установява, че Г. И. Й. и Основно училище „...... обл. Шумен са се намирали в трудово правоотношение, считано от 31.08.2017 г., като същата заемала длъжността „директор“ (до заемане на длъжността въз основа на конкурс). Със заповед № Д07-244/31.08.2019 г. на началника на РУО – Шумен правоотношението било прекратено. По силата на решение № 107/04.2023 г. по гр.д. № 236/2023 г. на ВПРС, влязло в сила на 10.04.2024 г., ищцата била възстановена на заеманата от нея допреди уволнението длъжност „директор“ на ОУ ...... В срока по чл. 345, ал. 1 от КТ се явила на работа, като със заповед № РД07-93 от 29.04.2024 г. била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност при условията на трудов договор № РД07-6/31.08.2017 г., считано от 29.04.2025 г.

Същевременно, със заповед № РД07-94 от 29.04.2024 г. на началника на РУО – Шумен, трудовото правоотношение с ищцата било прекратено на основание чл. 325, т. 8 от КТ, поради постъпване на работа на служителя, спечелил конкурса, обявен със заповед № РД153 1/03.01.2024 г. на началника на РУО – Шумен. Заповедта е връчена на ищцата на 29.04.2024 г. Съдът констатира, че с цитираната заповед бил обявен конкурс за заемане на длъжността „директор“ на ответното училище, както и за други училища. С последваща заповед № РД15-3/06.02.2024 г. била назначена 5-членна комисия за провеждане на конкурса. Същият е бил проведен на два етапа - първият писмен (тест), вторият устен (събеседване и защита на концепциите на кандидатите). В проведения конкурс участвала и ищцата. Конкурсът бил спечелен от кандидата Г.Р.Т., която събрала най-много точки от двата етапа (установимо от протокол № 2 от 05.03.2024 г.), с която на 08.03.2024 г. на основание чл. 107 вр. чл. 96 от КТ било сключено споразумение № РД07-61/08.03.2024 г. и тя заела длъжността на 08.03.2024 г.

Видно от приложеното решение за предоставяне на достъп до обществена информация, първият Обществен съвет към ОУ „.... е създаден в началото на втория учебен срок на учебната 2016-2017 г. с председател Ю.С.Р.. За учебната 2017-2018 г. и учебната 2018/2019 г. председател на Обществения съвет е Ю.С.Р..

По делото, в качеството на свидетели са разпитани Й.П., Ю.Р., М.Й., В.К., П.С. и И.Д..

Първият от тях излага, че не си спомня през периода, в което той бил директор на училището да е създаван Обществен съвет. Свид. Р. излага, че участвала в комисията за назначаване на длъжността директор в училището. Същата била член на Обществения съвет при ОУ, но не помни откога. Знаела, че съобразно издадена заповед от 2020 г. от сегашния директор участва в Обществения съвет. Преди това г-н П. й казал, че един родител от училището трябва да участва в съвета и избрали нея, но няма спомен да са й връчвани документи. Когато ищцата е била директор се подписвала на документи, в качеството й на родител. Свид. Й. сочи, че отговаря за образованието в общината и че откакто са създадени обществените съвети, той участва като неин представител. Участието му в конкурсната комисия било именно като представител на общинска администрация. Показателите, по които са оценявани кандидатите били спуснати от МОН. Свид. П.С. заявява, че от 15.09.2016 г. до декември 2021 г. работила в ОУ. В края на м. септември или началото на м. октомври 2016 г. на педагогически съвет са били обсъждани измененията и новото, което се въвежда в училищата – да се създаде обществен съвет. Родителите били уведомени за събранието, на което трябвало да излъчат представители на обществения съвет, но не си спомня как – дали чрез съобщение в бележника на учениците или чрез декларация. За уведомяването на родителите всеки класен ръководител носел отговорност. Събранието било проведено през есента, като родителите предложили за председател на съвета родителката Ю. На педагогически съвет приели предложението, след което директорът го записал в заповедната книга. Оттогава общественият съвет осъществявал дейността си. Свид. И.Д. излага, че работи в училището от учебната 2016/2017 г., като не си спомня кога е създаден първият обществен съвет.

Съгласно заключението по назначената в хода на въззивното производство по в.гр.д.

№ 45/2025 г. на ШОС съдебно-счетоводна експертиза, общият размер на обезщетение по чл.

225 от КТ за период от шест месеца – от 30.04.2024 г. до 30.10.2024 г. се равнява на 19635,90 лева.

4

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна: