Решение № 12921 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12921 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110131629 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск срещу *** с ЕИК ***.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие: ПТП на *** в гр. *** между л.а. *** с рег. № ***, застраховано при ищеца по застраховка Каско, и л.а. *** с рег. № ***, риска за което се твърди да се носи от ответника по валидна застраховка Гражданска отговорност, поради което в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение. Механизмът се твърди, че е следният: водачът на л.а. ***, предпримейки маневра завой надясно при магазин ***, навлиза в насрещното за движение платно, в което в този момент пък се движи л.а. ***. Съставен е двустранен протокол. На пострадалия чрез сервиза, извършил ремонта, на 12.12.2024г. са изплатени 669,69 лева, като е отправена покана до ответното дружество да заплати общо 684,69 лева /обезщетението и ликвидационните разноски 15,00 лева/, като е получен отказ за изплащане с писмо от 28.03.2025г. Така се претендира исковата сума, законна лихва от завеждането на иска и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, оспорва механизма и навежда аргумент за вина на водача на л.а. ***. Алтернативно твърди, че щетите са завишени по размер. Не оспорва направеното плащане по щетата и застрахователните правоотношения. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

1

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

От представена полица за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, се установява, че за автомобил „***“ с рег. № ***, е била сключена застраховка „Каско на МПС“, с ***, валидна към ***

От приложен двустранен констативен протокол от ***, се установява, че превозно средство „А“ /застраховано при ищеца/ предприема маневра „ляв завой“, а отсреща движещото се превозно средство „Б“ предприема маневра „десен завой“, при което се стига до съприкосновение между двата автомобила, вследствие на което, превозно средство „Б“ е увредено /предна лява врата и преден десен калник/.

Извършена е оценка на вредите от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, изготвен е опис-заключение по заведената претенция. Издадена е фактура за ремонт на автомобила, на стойност 669,69 лева с ДДС. Приложено е и платежно нареждане за сумата.

Видно от справка в „Гаранционен фонд“, към ***, гражданската отговорност за автомобил с рег. № ***, е застрахована при ***.

Представена е регресна покана, отправена до *** във връзка с процесното ПТП, като е приложен и отказ за плащане от последното.

По делото са разпитани свидетели. От показанията на С. И. П. се установява, че същият си спомня, че през 2023 г. е участвал в ПТП, ноември месец, на ***. Заявил е, че управлявал автомобил „***“ и се движил в посока от *** към гр. ***, като се включвал от еднолентов към двулентов път от *** за гр. ***, на кръстовището на магазин ***. Свидетелят се движил в дясната лента; мястото било регулирано със светофар. За свидетеля бил налице зелен цвят на светофарната уредба; той бил първа кола. При завой надясно, свидетелят видял силует, притичващ пред него пешеходец. Спрял на четири метра, след потегляне, за да пропусне пешеходеца, който бил в средата на платното, където свидетелят трябвало да завие. Другият автомобил бил отсреща, в движение за ляв завой, а свидетелят предприел маневра „десен завой“, като двамата били към гр. ***, по двулентов път. При завоя, свидетелят усетил съприкосновение между двата автомобила. Ударът се осъществил извън кръстовището, на една кола разстояние. Свидетелят се намирал в дясна лента при съприкосновението. Била увредена бронята на левия ъгъл на управлявания от него автомобил, а по другото МПС, било налице „ожулване“ на предна дясна врата. Участнците в произшествието изчакали роднина на водача на застрахования при ищеца автомобил, който роднина попълнил двустранен констативен протокол, а свидетелят го прочел и подписал. От свидетелските показания се установява още, че не е била налице разделителна линия, както и че свидетелят със сигурност не се е намирал в средата на пътното платно, тъй като там винаги имало коли за наляво /свидетелят често пътувал по този път/, движението било натоварено, постоянно се извършвали завои. На пътния участък нямало знаци кой път е главен и кой с предимство.

Светофарът бил със зелен сигнал както за завиващите наляво, така и за завиващите надясно; движението било интензивно и в двете посоки. По време на произшествието било тъмно, 2 дъждовно. Автомобилът, с когото се осъществило съприкосновението бил черен и се намирал „леко отзад“ от левия завой, поради което свидетелят нямало как да го види.

Посочил е, че е спрял, за да изчака пешеходеца, както и че десният завой не е рязък, големи камиони също завивали там.

От разпита на свидетелката В. А. П., се установява, че по спомен, през 2023 г. е участвала в ПТП на територията на гр. ***, като другият участник бил възрастен мъж, който се извинил на свидетелката, тъй като не я видял. В района на хипермаркет *** и ***, свидетелката завивала наляво, влизала в кръстовище, като се движела в лява пътна лента, по трилентов еднопосочен път. Заявила е, че другият участник в ПТП /движещ се отсреща и завиващ надясно/ е бил с предимство. Свидетелката вече била извършила маневрата „ляв завой“, когато настъпил ударът. Заявила е, че през цялото време е възприемала другия участник в ПТП, като е предполагала, че ще настъпи удар. От другия автомобил слязла жена, която се извинила на свидетелката, казала , че шофьорът е възрастен, не вижда нищо и не чува. От показанията се установява, че свидетелката е изготвила и подписала протокола, тъй като другият участник в ПТП-то не виждал и не можел да го подпише. Ударът настъпил в лявата лента, като била ударена задната част на автомобила на свидетелката, включително задната гума. Всички коли били в спряло положение поради образувало се задръстване.

Свидетелката пояснила, че по принцип следвало да изчака другия участник в ПТП, но тя вече се била „вместила“ в колоната, покрай нея нямало светофар, тъй като го била подминала.

По делото е прието заключение на САТЕ, от което се установява възможният и вероятен механизъм на ПТП – на ***, в гр. ***, на *** в района на кръстовището при магазин ***, водачът на МПС „***“ с рег. № ***, предприел десен завой за навлизане по *** в посока към гр. ***. По същото време, водачът на МПС „***“ с рег. № ***, предприел маневра „ляв завой“ за навлизане откъм магазин *** в лявата лента по *** в посока към гр. ***. Между двата автомобила възникнало леко ПТП, което за л.а. „***“ било в предна лява габаритна част, а за МПС „***“ – в предна дясна габаритна част (преден десен калник, врата предна дясна, джанта предна дясна и др.) Посочените увреждания се намират в причинноследствена връзка с механизма на получаването им при конкретното ПТП. Към датата на същото, размерът на щетите, нанесени на автомобил „***“, възлиза на 709,10 лева, а с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева – 724,10 лева. Вещото лице не е изготвило схема поради обективна невъзможност. От техническа гледна точка, не е възможно да се предостави коректен отговор на въпроса чии действия са предизвикали ПТП.

В открито заседание, вещото лице е заявило, че при проявено по-голямо внимание и действие с кормилната уредба, двамата водачи са могли да направят прецизно завиване като се преценят траекторията и условията.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден 3 договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3. деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.

Спорен по делото е въпросът за механизма на ПТП и това кой носи вина за настъпването му.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, и двамата водачи при проявено поголямо внимание и действие с кормилната уредба, са могли да направят прецизно завиване като се преценят траекторията и условията. Според показанията на свидетеля П., ударът се осъществил извън кръстовището, на една кола разстояние. Свидетелят се намирал в дясна лента при съприкосновението. Според показанията на св. П., ударът настъпил в лявата лента.

Същевременно, св. П., чиито показания се кредитират като последователни и безпротиворечиви, е заявил, че е спрял, за да пропусне пешеходец, намиращ се на пътното платно, а другият автомобил бил отсреща, в движение за ляв завой. В тази връзка, налице е противоречие с показанията на св. П., която е посочила, че вече била извършила маневрата „ляв завой“, когато настъпил ударът. Същевременно обаче е заявила, че през цялото време е възприемала другия участник в ПТП, като е предполагала, че ще настъпи удар. Ето защо съдът не кредитира показанията на тази свидетелка относно момента на удара, тъй като не е ясно при извършен вече ляв завой, излизане от кръстовището и „вместване“ в колоната с чакащите автомобили, как е възприемала през цялото време другия движещ се автомобил, който извършвал десен завой. Ето защо, съдът приема, че и двата автомобила са били в движение към момента на удара. Водачът на увредения лек автомобил е бил длъжен да пропусне идващия от път с предимство автомобил, като съдът вече изложи защо не кредитира показанията на св. П. относно момента на настъпване на удара. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.“, като самата свидетелка е посочила, че другият водач е бил с предимство. От друга страна, водачът на застрахования при ответника автомобил, е следвало да прецени правилно пътната обстановка и габаритите на собственото си ППС, при което да продължи маневрата за десен завой, така че да не се стигне до съприкосновение с процесния лек автомобил, нарушена е разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която „При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение.“. Като не са предприели адекватни на пътната обстановка действия и двамата водачи са нарушили правилата за движение по пътищата, с което си поведение са и допринесли при равно участие /по 50%/ за настъпване на вредоносния резултат.

При този краен извод на съда, правото на регресна претенция на ищеца е възникнало само 4 за 1/2 от изплатеното от него застрахователно обезщетение по имуществената застраховка "Каско" или до размер от 334,84 лв. с оглед заявения размер на претенцията.

Предвид изложеното и съобразно с доказателствата по делото, в т. ч. заключението на САТЕ, съдът намира предявения иск по чл. 411 от КЗ за основателен до размер от 349, 84 лв. дължимо застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", с включени ликвдиационни разноски в размер на 15 лв. За разликата до пълния предявен размер от 684,69 лева, искът подлежи на отхвърляне.