Решение № 15759 от 16.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15759 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110123618 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 23 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени през периода от 16.04.2020г. до 29.12.2021г., причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато в Решение от 16.04.2020г., постановено по НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, в което, въпреки забраната на закона, съдът като касационна инстанция е разкрил нови фактически положения, с което незаконосъобразно е изменил, допълнил и надградил обвинението, като е осъдил ищеца по непредявено обвинение и въз основа на незаконосъобразно установени от ВКС като касационна инстанция нови факти.

В исковата си молба и молбата-уточнение от 01.03.2022г. ищецът твърди, че с Решение, постановено по НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК съдът е осъдил окончателно ищеца за извършен грабеж, за което престъпление ищецът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Сочи, че въпреки забраната на закона, съдът като касационна инстанция е разкрил нови фактически положения, с което незаконосъобразно е изменил, допълнил и надградил обвинението, като е осъдил ищеца по непредявено обвинение и въз основа на незаконосъобразно установени от ВКС като касационна инстанция нови факти. В частност ответникът ВКС бил разкрил в хода на производството, че грабежът бил извършен от лице, неотразено в обвинителния акт по пр.пр. № 431/2013г. на Специализираната прокуратура и бил посочил в мотивите си, че грабежът бил извършен от Е. М., който заплашил с автомат О. Б. и после отнел пистолет „Байкал“ от О.

Б., като Е. М. не бил обвинен да е извършил описаната заплаха и не бил обвинен да е взел лично пистолета на пострадалия О. Б. Също така ответникът ВКС осъдил ищеца за заплаха с насочване на автомат срещи Костадин Костадинов – водач на инкасобуса. Ответникът осъдил ищеца и за това, че бил осигурявал безпрепятствено извършване на грабежа от другите извършители, докато ищецът /според съда/ бил стоял странично с насочен автомат срещи Костадин Костадинов, за които действия не бил обвинен с обвинителния акт по делото. Ищецът заявява, че осъждането на ищеца по непредявено обвинение нарушавало правата му по членове 18, 20, 67, 82, пар. 2, т. В от ДФЕС, членове 2, 1

3, 4, 5 и 6 от ДЕС и членове 20, 21, 47, 48, 51, 52, 53 и 54 от ХОПЕС. Нарушени били основни принципи в наказателния процес, между които задължението на съда да разгледа обвинението съгласно обвинителния акт, респективно забраната за осъждане по непредявено обвинение. Нарушена била и забраната за разкриване на нови фактически положения в производството пред касационната инстанция. Вследствие на това ищецът бил подложен на убийствен физически и психически тормоз, от което бил развил депресия, паник-атаки и хипертония. Изпитвал страх, ужас, безнадеждност, безпокойство, не могъл да спи и да се храни, унищожила се вярата на ищеца в правосъдието и в държавата.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим поради нередовност на исковата молба, както и като неоснователен,. Излага съображения, че следвало да се вземе предвид специфичната функция на ВКС при разглеждането на делото, като счита, че отговорност може да се носи само в изключителен случай, когато правото е очевидно нарушено. Сочи, че съдът не бил нарушил законова разпоредба, а се бил позовал на събраните доказателства от апелативния съд, като са обсъдени подробно фактите и доказателствата. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В хода на производството по настоящото дело ищецът е развил допълнителни съображения за възприети от ВКС нови факти, а именно, че според изложеното в решението на ВКС, О. Б. се сбил с неотразено в обвинението лице – Николай Генов, Генов ударил с пистолет по главата и лично отнел чантата с парите - 136072 лева от пострадал О. Б. и така, според ВКС, лично е извършил грабежа на 12.03.2010г. за сумата.

Ищецът счита, че тези фактически обстоятелства не били част от обвинението по наказателното дело, такива факти не му били предявявани, нямало предявено обвинение за съизвършителство по отношение на Генов. Счита, че въпреки частично осъдителната присъда, фактическите обстоятелства около обвинението не били решени, нямало произнасяне дали ищецът е виновен или не, по престъпленията, за които е изготвен обвинителен акт по пр.пр. № 0431/2013г. Другите нови фактически положения касаели изложеното в решението на ВКС, че Лазарин Лазаров и Едуард Павлов са заплашили с пистолети пострадалия Б. и се притекли на помощ на Николай Генов – неотразено в обвинителния акт лице, като заплашили Б. с насочване на пистолети и му казали да падне на земята, като в резултат на тази заплаха, неотразеното в обвинителния акт лице – Генов, отнел чантата с посочената по – горе сума. Сочи, че за тези факти обвинение не му било предявявано. Третата група обстоятелства били изложените в решението на ВКС, че ищецът е заплашил с автомат „Калашников“ неотразено в обвинението лице Костадинов и е извършвал охранителна дейност, докато Генов е извършил грабежа на 12.03.2010г., като ищецът М. е стоял странично с насочен автомат срещу Костадинов- неотразено в обвинителния акт лице. Четвъртата група обстоятелства била, че ищецът е заплашил с автомат Б. и му е отнел пистолет „Байкал“ – за това деяние бил обвинен обв. Павлов.

С оглед на това ищецът твърди, че постановената от ВКС присъда не била разрешила въпроса относно извършването на деянието, неговото авторство и вината на ищеца, поради което ищецът и понастоящем продължавал да изтърпява незаконосъобразно наказание „лишаване от свобода“.

В хода на производството ответникът ВКС поддържа, че касационната инстанция не била инстанция по фактите, поради което нови фактически положения не били приемани.

Представителят на Софийска районна прокуратура изразява становище за неоснователност на предявения иск. Присъединява се изцяло към съображенията на ответника и в допълнение към тях сочи, че не било възможно да се преразглежда влязла в сила присъда по гражданскоправен ред.

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът 2 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Релевираното от ответника възражение за нередовност на исковата молба е неоснователно, тъй като в същата и молбата-уточнение към нея се съдържат ясни твърдения за всички елементи от фактическия състав иска по чл. 2в ЗОДОВ. Посочено е ясно в какво се изразява достатъчно същественото нарушение на общностното право, а именно в това, че касационната инстанция, като последна съдебна инстанция, е осъдила ищеца по непредявено обвинение, като е възприела за първи път нови факти, които не са били изложени във внесения обвинителен акт. По този начин касационната инстанция не е позволила на ищеца в качеството му на подсъдим да се защити срещу тези факти, нито е имал възможност да обжалва съдебния акт, с който те са били приети за осъществени. Посочените от ищеца множество норми от ДФЕС, ДЕС и ХОПЕС също не водят до извод за нередовност на исковата молба, тъй като се касае за правна квалификация, чието определяне е служебно задължение на съда. В настоящата хипотеза наведените от ищеца твърдения, че е бил осъден от ВКС по нови факти и по непредявено обвинение, следва да бъдат квалифицирани като съществено нарушение уреденото в чл. 47 ХОПЕС право на достъп на ищеца до ефективни средства за защита, именно защото се твърди, че съдът не е позволил на ищеца да се защити срещу тези факти.

Неоснователен е и доводът на прокурора за недопустимост на иска, доколкото предмет на настоящото производство е обезщетяване на вредите, причинени от твърдяното от ищеца нарушение на общностното право, а не преуреждане на правните последици от влязлата в сила присъда. Предмет на изследване по делото е въпросът дали ВКС е възприел за осъществени нови факти в хода на касационното производство, срещу които ищецът не се е защитавал, а не дали актът му е правилен по същество.

По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи нарушение на норма от правото на Европейския съюз, която предоставя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, нарушението да е достатъчно съществено, настъпили неимуществени вреди за ищеца и техния размер, причинно – следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на обезщетението.

Относно извършването на процесното деяние и неговата противоправност, съдът намира следното.

Касационните основания за обжалване на въззивната присъда са изложени в чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК, съгласно който присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; както и когато наложеното наказание е явно несправедливо. Така изложените касационни основания очертават и правомощията на съда в рамките на касационното производство – негов предмет е единствено проверката дали въззивната инстанция е приложила закона правилно и дали е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен; дали в производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно налице ли е отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на страните, дали обжалваният акт е мотивиран, дали присъдата е постановена от законен състав, дали тайната на съвещанието е била нарушена при постановяване на присъдата, както и дали наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо. Съгласно чл. 353, ал. 3 НПК, в касационното производство съдебно следствие не се провежда, освен в случаите по чл. 354, ал. 5, изречение второ от НПК /при повторно разглеждане на делото от касационния съд, в който случай Върховният касационен съд решава делото, без да го връща за ново разглеждане, като има и правомощията на въззивната инстанция/.

3

Следователно, извън хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК /която в случая е неприложима/, законът не допуска касационният съд да се произнася по фактите, въз основа на които въззивният съд е постановил обжалваната /респ. протестираната/ присъда, нито да събира нови доказателства или да приема за осъществени нови факти, които не са приети за осъществени в присъдата. Нарушението на това правило от ВКС при всяко положение съставлява нарушение на правото на достъп на подсъдимия до ефективни средства за защита, установено в чл. 47 ХОПЕС, тъй като не позволява на подсъдимия да се защити срещу тези факти.

В настоящата хипотеза, с Решение № 242 от 16.04.2020г., постановено по КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о., НК, ВКС е отменил по касационен протест въззивната присъда на Апелативния специализиран наказателен съд /АСНС/ по ВНОХД № 102/2018г. в частите й, с които е потвърдена присъда от 09.01.2018г. по НОХД № 646/2015г. на СНС, по отношение Е. М. за обвинение за извършено престъпление на 14.12.2009г. на Автомагистрала Тракия, в района на пътен възел Вакарел,: по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и 6 вр. ал.1 НК, чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20,ал.2 НК, чл.330,НК, и по чл.116, ал.2, вр. ал.1 т.6 вр.чл.115, вр.чл.18, ал.1 НК на същото място, и по обвинението за извършено престъпление на 21.08.2012г. в град Бухово, бензиностанция „Круиз 77“, по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и делото е върнато на АСНС за ново разглеждане в посочените части.