Решение № 168 от 15.11.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500359 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на А. П. В. от гр. Варна чрез адв. Ир. Р. против решение № 555/05.05.22г. по гр.д. № 2359/21г. на ВОС, с което са били отхвърлени исковете й против Е. Д. Х. от гр. Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които да се признае за установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект АТЕЛИЕ ЗА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор № ***, находящо се на партерен етаж в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с административен адрес град Варна, ***, с площ от 17.40 кв.м., състоящо се от коридор, едно помещение и тоалет, при граници по първичен документ: проход, вътрешен двор, гараж и стълбищна клетка и при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта - *** и ***, както и 3.4177% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата; и 1 самостоятелен обект ГАРАЖ с идентификатор № *** , находящ се на партерен етаж в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** с административен адрес град Варна, ***, с площ от 45.60 кв.м., предвиден за два автомобила, при граници по първични документи: ул. „Стара планина“, калканна стена, вътрешен двор, ателие и стълбищна клетка и при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта - *** и ***, както и 8.9568% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, на основание чл.79 от ЗС, въз основа на осъществено непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано владение, като недобросъвестен владелец от 2010 година, до настоящия момент и ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат-защитник, в размер на 3 000 лева.

В жалбата е изложено, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Налице е неправилен анализ на доказателствения материал и формирани погрешни правни изводи. Отделно от това е налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с неоснователния му отказ да допусне назначаването на поисканата от ищцата СТЕ. Оспорва се извода на съда, че ищцата е имала качеството само на държател, тъй като владението върху имотите е било предадено на ищцата чрез конклудентни действия – оригиналът на нотариалния акт за покупката на имотите е бил предаден на ищцата, ведно с ключовете за имота. Отделно от това извършените ремонтни дейности по преустройството на двата обекта от нежилищни в един жилищен такъв, отново налагат извода за установено от ищцата владение – фактическа власт с намерение за своене. Експертизата е била необходима, за да се установи дали закупените два имота (ателие и гараж) се използват като такива или са обособени за жилищни цели с твърдяните от ищцата и изложени от свидетелите реконструкции и настоящо разпределение на помещенията с посочения начин за тяхното използване. В тази връзка е изложено, че ако въззивният съд приеме, че данните от показанията на разпитаните 6-ма свидетели не са достатъчни за установяване на твърдението на ищцата, че процесните обекти, описани в нотариалния акт при закупуването им, са преустроени за жилищни нужди, то е отправено искане да се назначи СТЕ с 2 посочени във въззивната жалба задачи. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Е. Д. Х. чрез адв. Д. Й., с който същата е оспорена като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, мотивирано и обосновано и следва да бъде потвърдено. Счита се, че с отказа си първоинстанционният съд да назначи поисканата СТЕ, същият не е допуснал процесуално нарушение, тъй като предмет на исковете са два самостоятелни обекта, индивидуализирани с идентификаторите им по КК, за които именно се твърди, че са били владени в посочения период от ищцата.

Споделят се изцяло решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че ищцата е имала само качеството на държател на двата самостоятелни процесни имота, тъй като е живяла на съпружески начала със сина на ответницата и не е имала намерение за своене на имотите. Противопоставя се на направеното от въззивницата доказателствено искане. Претендира се присъждане на разноските за настоящата инстанция.

В с.з. въззивната жалба и подадения отговор се поддържат чрез процесуалните им представители. Въз основа на заключението на СТЕ, изслушано пред настоящата инстанция въззивницата (ищца в исковото производство) чрез процесуалния си представител уточнява, че предявеният иск е по отношение на обекти, които понастоящем представляват новоизградено тристайно жилище с обща площ от 63 кв.м., състоящо се от входно антре, дневна с кухненски тракт, две стаи, 2 бани с тоалет и складово помещение.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното относно предмета на делото:

Исковото производство е образувано въз основа на подадената на 27.09.21г. искова молба от А. П. В. против Е. Д. Х. с предявен положителен установителен иск, с който се претендира от съда ищцата да бъде призната по отношение на ответницата за собственик на следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект АТЕЛИЕ ЗА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор № ***, находящо се на партерен етаж в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 3

№***, с административен адрес град Варна, ул. „Стара планина“ № 33, с площ от 17.40 кв.м., състоящо се от коридор, едно помещение и тоалет, при описани граници; и самостоятелен обект ГАРАЖ с идентификатор № ***, находящ се на партерен етаж в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** с административен адрес град Варна, ул. „Стара планина“, № 33, с площ от 45.60 кв.м., предвиден за два автомобила, при описани граници по документ, въз основа на осъществено явно, необезпокоявано, непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, считано от 15.06.2010 година до подаване на исковата молба. Наведените твърдения са били, че на 15.06.10г. ищцата с лични средства и с помощта на средства от родителите си е закупила описаните по-горе имоти, но в нотариалния акт за покупката като купувач е била вписана ответницата, което е отразено и в кадастралните регистри към действащата КККР на гр. Варна. След вписването на нотариалния акт същият се държи от ищцата. Веднага след придобиването на имотите ищцата е предприела действия по тяхното завършване, както и преустройството им в жилище за живеене. Така за периода от м. 07.10г. до м. 10.2010г. ищцата със свои средства е монтирала дограма и извършила довършителните строителни работи – мазилки, шпакловки, боядисване, фаянс и теракота в баните, както и обзавела вече преустроените имоти съобразно предназначението им за живеене. През 2012г. с лични средства е монтирала ролетна щора на входа на парцела, тъй като жилището е на партерния етаж. На 21.11.18г. ищцата е закупила и в имота е бил монтиран климатик. Твърдяло се е, че ответницата никога не е влизала във владение на имотите, а от момента на закупуването им ищцата ги е владяла и това владение не е било оспорвано от ответницата, поради което ищцата ги е придобила въз основа на придобивна давност, продължила повече от 10 години.

В депозирания в срок отговор на исковата молба ответницата Х. е оспорила предявения срещу нея иск като неоснователен. Оспорва се имотите да са били придобит със средства на ищцата, както и същата да е упражнявала владение върху тях. Твърдяло се е, че ответницата е придобила имотите въз основа на договора за покупко-продажба, плащайки покупната цена и е встъпила в тяхно владение от 15.06.10г. Освен това ответницата е плащала данъците за имотите и същата е титуляр на партидите за електричество и ВиК 4 услуги. Посочено било, че ищцата е живяла на семейни начала със сина на ответницата Д. И. И., който е починал на 14.08.21г. Съвместното съжителство на ищцата с Д. е започнало през есента на 2011г. като при закупуването на имотите те не са били пригодени за живеене. Всички ремонти за довършването и преустройството им са били финансирани от Д. и неговият брат Васил, който активно е участвал в строителните дейности, снабдявал с материали и плащал на майстори. Владението на имотите ответницата е осъществявала лично и чрез сина си Д. Ищцата никога не е демонстрирала пред ответницата поведение на собственик на тези имоти. Освен това през годините Д. и А. са имали и периодични влошавания в отношенията си и Д. е гонил А. от имотите за продължителни периоди от време. Тези обстоятелства според ответницата изключват възможността ищцата да е упражнявала каквото и да е владение за себе си, което да е било и демонстрирано спрямо трети лица. Претендирало се отхвърляне на предявените искове.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното с исковата молба заверено копие на НА № 117, т. І, рег. № 5460, дело № 83/15.06.10г. на Л. Г. – нотариус с рег. № 116 на НК, с район на действие – района на РС-Варна, че със същия е оформен договор за покупко-продажба, с който П. Ат. М. и съпругата му Л. М. М. са продали на Е. Д. Х. описаните в исковата молба два самостоятелни имота: АТЕЛИЕ ЗА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор № ***, находящо се на партерен етаж в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с административен адрес град Варна, ул.

„Стара планина“ № 33, с площ от 17.40 кв.м., състоящо се от коридор, едно помещение и тоалет, при описани граници; и самостоятелен обект ГАРАЖ с идентификатор № ***, находящ се на партерен етаж в жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №*** с административен адрес град Варна, ул. „Стара планина“, № 33, с площ от 45.60 кв.м., предвиден за два автомобила, при описани граници, за сумата от 65 049.30 лв., която е била изплатена на продавача в деня на сделката. Отбелязано е, че владението върху имотите се предава в деня на сключването на договора.

От представената на л. 8-9 стокова разписка от 21.09.10г. се установява, 5 че ищцата е закупила различни строителни материали и инструменти, на обща стойност от 5 034.08 лв. Освен това с писмо от 04.12.12г. от служители на район „Одесос“ при община Варна и въз основа на подадена на 23.10.12г. жалба от собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда с административен адрес ***, ищцата е била поканена да представи строителни книжа за извършените от нея строителни дейности, както и да осигури достъп за оглед на имота.

На 21.11.18г. е оформен протокол за извършен монтаж на закупен климатик на адрес ул. „Стара планина“, 33, партер, като за клиент на услугата е посочена ищцата и на нейно име е оформена гаранционната карта на стоката.

Видно от представените от ответницата документи, приети като доказателства по делото, че: на 14.08.21г. е починал синът й Добрин Ицков Иванов и за единствен наследник по закон е посочена майка му; на 22.08.2017г. е била подадена от Е. Д. Х. данъчна декларация за процесните имоти, за които същата не е заплащала МДТ и което е установено с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 06.07.21г., възлизащи в общ размер на 1 244.17 лв. с лихвите за забава към посочената дата; на 07.09.21г. Е. Х. е заплатила МДТ за имотите в общ размер на 1 340 лв. с лихвите; на 17.09.21г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от ВРС, с която е разпоредено Е. Д. Х. да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД неизплатени за периода 21.01.13г. – 09.08.21г. суми за ползвани ВиК услуги за имотите на ул.